Решение № 13 от 15.01.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1018/2024
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 15.01.2025
- В сила
- 15.01.2025
- Състав
- ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 631 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. ХАСКОВО, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600501018 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, образувано по жалба, подадена от Община Хасково, ЕИК 000903946, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1 чрез кмета Станислав Дечев, против Постановление за разноски с изх. № 63836/30.10.2024 г. по изпълнително дело № 20249290402160 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929, с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране от длъжника разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 3 009.36 лв., претендирано от взискателя по изпълнителното дело.
В жалбата се релевират доводи за на пълна липса на мотиви в обжалвания акт. Излага се тезата, че взискателят не е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, респективно в случая се опровергава осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ. Допълва се, че ДДС не се дължи. Навежда се тезата, че делото следва задължително да се спре до произнасяне на СЕС по дело С744/23 г. Аргументира се, че на адвокатското дружество следва да се присъди възнаграждение под минималния размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Не било ясно коя практика на Окръжен съд - Хасково има предвид съдебният изпълнител, тъй като не е посочил нито едно решение. Изтъква се, че делото не се характеризира с 1 особена сложност. Пред настоящата инстанция се прави искане да отмени обжалваното постановление и да отхвърли приетите разноски по изпълнителното дело в размер на 3 009,36 лв. с ДДС, при условията на евентуалност, да ги намали до минимума за образуване на изпълнително дело без да се начислява ДДС върху тях.
В срока по чл. 436 ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело А. Т. Т., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. М.. Излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата.
В мотивите ЧСИ Н. Кавакова, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, е посочила, че счита жалбата за неоснователна. Съгласно разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, а именно чл. 7 и чл. 10 от Наредбата, за образуване на изпълнително дело минималният адвокатски хонорар е в размер на 200 лв., а минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното му вземане, съгласно чл. 10, т. 2 във връзка с чл. 7 от същата наредба, съобразно материалния интерес в производството, е в размер на 2 315.22 лв., тоест минималното възнаграждение за образуване и процесуално представителство, защита и съдействие е в размер на 2 515.22 лв. без ДДС или 3 018.26лв. с ДДС.
Жалбата е подадена от надлежна страна срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на обжалване от длъжника по чл. 435, ал. 2, пр. 7 от ГПК. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк.д.
№ 3/2015 г., ОСГТК, е посочено, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Постановление за разноски с изх. № 63836/30.10.2024 г. е получено от длъжника на 01.11.2024 г. Жалбата, насочена срещу последното и инициирала настоящото производство, е подадена по куриер на 13.11.2024 г. Същата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, 2 мотивите на ЧСИ Н. Кавакова и се запозна с приложеното копие от изп. дело 20249290402160 приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 20249290402160 е образувано по молба с вх. № 161696/21.10.2024 г. на взискателя А. Т. Т., ЕГН ********** с приложен към нея изпълнителен лист, издаден на 10.10.2024 г. от Апелативен съд - Пловдив, въз основа на Решение № 169/07.10.2024 г. по ВГД № 20245000500273/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено Решение № 82 от 08.03.2024 г. по гр. дело № 543/2023 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, по силата на което Община Хасково е осъдена да заплати сума в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на злополука, станала на 09.02.2023 г. в гр. Хасково, както и сумата от 529.66лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 09.02.2023 г., до окончателното изплащане.
На 22.10.2024 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 61759/21.10.2024 г., ведно с приложения към нея.
На 25.10.2024 г. е постъпило възражение с вх. № 163154/25.10.2024 г. от длъжника, с което същият изразява несъгласие с приетите разноски в изпълнителното производство в размер на 3 009.36 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Длъжникът в производството намира тори размер за прекомерен и необосновано висок.
На 25.10.2024 г., по повод на постъпилото възражение от длъжника, е изготвено уведомление до взискателя в производството с изх. № 62775/25.10.2024 г. На 29.10.2024 г. е постъпил отговор на постъпилото възражение срещу приетите разноски в изпълнителното производство.
На 30.10.2024 г., е изготвено обжалваното Постановление за разноски с изх. № 63836/30.10.2024 г., с което се отказва да бъдат намалени приетите в производството разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело. Препис от същото е връчен на длъжника на 01.11.2024 г.
Според становището на ЧСИ на 01.11.2024 г., по сметката на съдебния изпълнител е постъпила сума в размер на 53 876.39 лв.
3
На 04.11.2024г. е постъпил отговор на справката по чл. 191 от ДОПК с вх. № 168585/04.11.2024 г. Съгласно представеното удостоверение длъжникът няма публични задължения.
На първо място следва да се посочи, че не се установяват законови основания за спиране на делото. Не е налице нито едно от основанията по чл.
229, ал. 1 от ГПК, като приложение не може да намери и посочената разпоредба на чл. 631 от ГПК, тъй като по настоящото дело преюдициално запитване до СЕС не е отправено.
Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя за недължимост на адвокатски хонорар за образуване на изпълнително дело. С Решение № 169/07.10.2024 г. по ВГД № 20245000500273/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив длъжникът е осъден да заплати процесните суми.
Изпълнителен лист е издаден на 10.10.2024 г. Молба за образуване на изпълнителното дело е подадена едва на 21.10.2024 г. В периода от 10.10.2024 г. до 21.10.2024 г. длъжникът е разполагал с възможност доброволно да заплати своите задължения. След като това не е направено е образувано процесното изпълнително дело. С оглед на това възнаграждение за адвокат за образуване на изпълнително дело е дължимо от длъжника.
Според посоченото в мотивите на ЧСИ след образуване на изпълнителното дело на 21.10.2024 г., в двуседмичния срок за доброволно изпълнение, длъжникът е превел на 01.11.2024 г., по сметката на съдебния изпълнител сума в размер на 53 876.39 лв. Същата сума почти изцяло покрива размера на дълга, посочен в поканата за доброволно изпълнение от 22.11.2024 г. Установява се разлика в размер на 3 055,58 лв., съвпадаща почти напълно като размер с оспорените от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, като следва да се отчете, че при намаляваме на адвокатското възнаграждение подлежи на редуциране и пропорционалната такса, събирана от ЧСИ. На следващо място следва да се вземем предвид, че в конкретния случай възнаграждението за адвокат не е реално заплатено, а се определя по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималният фиксиран размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело възлиза на 200 лв. Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата се дължи възнаграждение за процесуално представителство, 4 защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е обусловена от извършване на процесуално съдействие и защита, изразяващи се в предприети действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.
Видно от данните по делото, такива действия не са предприемани.
В тази връзка съдът счита, че на пълномощника на взискателя следва да бъде заплатено единствено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на процесуално представителство за защита и съдействие по изпълнителното дело. Същото се дължи с ДДС в размер на 40 лв. по аргумент от § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. и настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за недължимост на данъка върху така определената сума. Възнаграждение на адвокат за процесуално представителство, защита и съдействие на по изпълнителното дело не следва да се определя, тъй като действия с цел удовлетворяване на парични вземания не са извършвани, а задължението на длъжника е заплатено в срока за доброволно плащане.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски с изх. № 63836/30.10.2024 г. по изпълнителното дело № 20249290402160, по описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег.№ 929, с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране от длъжника разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 3 009.36 лв., претендирано от взискателя по изпълнителното дело, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите за събиране разноски в полза на взискателя А.
Т. Т., ЕГН ********** за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. за образуване и водене на изпълнително дело № 20248750400081 срещу длъжника Община Хасково, ЕИК 000903946, от 3 009.36 лв. с ДДС на 240 лв. с ДДС, представляващи минималния размер за образуване на изпълнително 5 дело по чл. 10 т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6