Решение № 100 от 14.10.2026, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Административно наказателно дело 231/2026
- Вид
- Решение № 100
- Подписан
- 14.10.2026
- Състав
- Николай Захариев Петров
Цитирани разпоредби
- чл.213, ал.1, т.1 · Закон за горите
РЕШЕНИЕ
№ 100 гр. Самоков, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Параскева Хр. Г.а като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20261870200231 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.5 9 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №86/19.05.2026г., издадено от Директор на РДГ-София, с което на М. Н....... М. с ЕГН ********** от гр.Самоков е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 255.65евро на основание чл.266, ал.1. пр.7 от Закона за горите (ЗГ) за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, както и наказание "Глоба" в размер на 900/деветстотин/ лева на основание чл.266, ал.1. пр.4 от Закона за горите (ЗГ) за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ.
Жалбоподателят, оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и моли да бъде отменено.В съдебно заседание се явява лично и заявява че не е знаела че за дървения материал няма документи тъй като го взела от един човек, който имал да и дава 30лева и вместо парите и дал малко дърва.
Въззиваемата страна Директор на РДГ-София не изпраща представител и в придружително писмо изпращащо преписката в случай на прекомерност моли възнаграждението за защитник да бъде намалено.Взема становище по същество, както с писмото, така и с впоследствие изпратена писмена защита в която излага съображения защо следва НП да бъде потвърдено.
1
Самоковския районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от фактическа страна следното:
На 04.03.2026г. от служителя на РДГ-София, а именно свидетеля и актосъставител Г. Т. била извършена проверка в дома на жалбоподателката М., находящ се в гр.Самоков, ул.П..... 7.Там св.Т. установил, че г-жа М. съхранява дървен материал от 1,0 пр. м куб. дърва за огрев бял бор, немаркирани с контролна горска марка или производствена матка с дължина на сакциите от 30см.Според свидетеля приблизитлената стойност на дървения материал е около 50евро.Св. Т. преценил че с поведението си г-жа М. извършила нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите като съхранявала дървен материал две нарушения по ЗГ, от 1,0 пр. м куб. дърва за огрев бял бор, немаркирани с контролна горска марка или производствена матка с дължина на сакциите от 30см, като и сътавил на място АУАН с бл. Номер 102426 /04.03.2026г.В мястото за възражения и обяснения на акта г-жа М. вписала че купила дървата от човек който и дължал пари.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били депозирани възражения и впоследствие въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.
За да приеме тази фактическа обстановка съдът кредитира писмените доказателсва по преписката-АУАН, констативен протокол, заповед, писмо до директора на РДГ-София.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съдът възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя.Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН и двата акта са издадени от компетентни лица.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията 2 си жалбоподателката е допуснал нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. В случая дори да не е налице пряк умисъл към извършване на нарушението налице е евентуален.Нарушителката е приела дървен материал от човек за който не знае какъв дървен материал доставя, не му е изискала превозен билет, нито самия материал е бил маркиран по какъвто и да е начин.В случая жалбоподалката е действала с форма на вина евентуален умисъл, тъй като е допускала че дървения материал може да незаконосъобразно допит, като е преследвала цел да възвърне дълга си от човека доставил и материала.Дори и да не се доказваше наличие на евенатуелн умисъл то със сигурност е налице непредпазливост, каквато форма на вина води до виносвност във всички случаи съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, с изключение на изрично предвиденете в закон, каквито изключения по смисъла на чл.7, ал.2 от ЗАНН няма в ЗГ.
Не е налице и хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като стореното нарушение и фактите при извършването му по нищо не са различават от другите подобно случаи.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 266, ал.1, пр.7 от ЗГ.
Наложената глоба съответства на тежестта на нарушението.Видно от санкционната разпоредба предвидената глоба е от 500 до 5000лева. Не са налице отегчаващи обстоятелства по случая и правилно наказващия орган е наложил глоба на минимума в закона.
С оглед гореизложеното наказателното постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски.Такива обаче не са заявени преди края на съдебните прения и няма доказателства за тяхното плащане.
Предвид изложеното и на основание 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №86/19.05.2026г., издадено от Директор на РДГ-София, с което на М. Н....... М. с ЕГН ********** от гр.Самоков е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 255.65евро на основание чл.266, ал.1. пр.7 от Закона за горите (ЗГ) за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, както и наказание "Глоба" в размер на 900/деветстотин/ лева на основание чл.266, ал.1. пр.4 от Закона за горите (ЗГ) за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ като правилно и законосъобразно.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд-София Област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________ 4