Решение № 3616 от 28.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3616 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100504932 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

С решение № 836/15.01.2024 г., постановено по гр. д. № 23965/2023 г. по описа на СРС, 28 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от А.

Н. С. и З. Н. С. срещу етажните собственици в сграда, находяща се в гр.

София, ул. ********, конститутивни искове по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, приети на общо събрание от 03.04.2023, по т. 1 - за избор на професионален домоуправител и по т. 2.3. - за свързване на северната и южна градинки с общия водопровод на сградата.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищците, в която се поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като с решението на ОС по т. 1 била подложена на гласуване само едната от двете подадени оферти, а решението по т. 2.3. противоречало на забраната питейна вода от водоизточници за общо ползване да се използва за промишлени, производствени и други непитейни нужди. Съдът не отчел, че полИ.ето на градинки било именно вид непитейна нужда, като етажните собственици трябвало да поемат разходите за използваната обща вода, а от друга страна, подлежали на санкция при проверка на контролните органи на общината. Към казуса не следвало да се използват аргументи от Закона за водите, тъй като същият бил неприложим. Поливната система била изградена без решение на ОС и без проектна документация. При провеждане на общото събрание не 1 били представени пълномощните на трима етажни собственици, с които те упълномощават други лица да ги представляват на събранието.

Пълномощните за представляване на етажните собственици на ОС не били приложени към протокола за взетите решения, в нарушение на чл. 14, ал. 5 ЗУЕС. Тези нарушения на процедурата не били обсъдени в обжалвания акт.

Моли съда да отмени решението, да уважи исковете и да присъди разноските на въззивниците.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите етажни собственици, в който се поддържа неоснователност на въззивната жалба, тъй като с нея за пръв път се заявявали доводи за незаконно изграждане на поливната система в процесната сграда. Решението на ОС по т.

1 било прието при участието на всички етажни собственици и е обективирано в протокола, а при ясно изразената воля на собствениците притежаващи 75,47% ид. части, гласуването на втората оферта не било могло да доведе до различен изход и да представлява съществено процесуално нарушение.

Решението по т. 2.3. също било прието при спазване на необходимите кворум и мнозинство, а възражения за липса на представителна власт могли да бъдат правени само от представляваните. В случая етажната собственост се състояла от малко лица, същите се познавали помежду си и на предходни общи събрания въпросите около представителството им никога не са били спорни. Цитираната от въззивниците наредба била отменена с решение на ВАС, при което отношенията по водовземане се регулирали от разпоредби на ЗВ. Молят съда да остави жалбата без уважение и да им присъди сторените във въззивното производство разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от А. Н. С. и З. Н. С. конститутивни искове с правна квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, ул.

********, приети на общо събрание от 03.04.2023, по т. 1 - за избор на професионален домоуправител и по т. 2.3. - за свързване на северната и южна 2 градинки с общия водопровод на сградата.

За да отхвърли предявените искове районният съд е приел, че ищците са собственици, в режим на СИО, на обект в процесната етажна собственост, като съгласно протокол от 03.04.2023 г. е проведено общо събрание, на което са присъствали и са били представлявани 100 % от идеалните части от общите части на сградата. На събранието по т. 1 от дневния ред били представени 2 оферти, като собствениците със 75,45 % ид. части са гласували с „да“ възлагане на функциите професионален домоуправител на дружеството „КОС“ ООД. От правна страна съдът е приел, че при предявен иск по чл. 40 ЗУЕС съдът следва да се произнесе само по изрично посочените от ищците основания за отмяна на процесните решения. Възраженията на ищците за липса на представителна власт на част от присъствалите на събранието лица не следвало да бъдат разглеждани, тъй като такива възражения могли да се правят само от мнимо представляваните или техните правоприемници.

Решението по т. 1 било прието с по-голямо от изискуемото по закон мнозинство, волята на етажните собственици била ясна и недвусмислена, като провеждане на гласуване и по втората оферта не би могло да доведе до различен изход на решението.

Твърдението за материална незаконосъобразност на решението по т. 2.3. било неоснователно, доколкото посочената от ищците Наредба № 1 била отменена, считано от 27.09.2018 г., а действащата към приемането на това решение Наредба на СО за уреждане на същите обществени отношения не съдържала разпоредби относно полИ.ето с питейна вода на имоти на граждани.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

При преценката законосъобразно ли е свикано и проведено общото събрание на етажните собственици и законосъобразно ли са взети решенията, съдът е обвързан от наведените от ищеца в искова молба основания за допуснати нарушения на разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание. Във всички случаи тези нарушения следва да са конкретно посочени и именно те определят спорния предмет (този смисъл решение № 37/20.04.2016 г., постановено по гр.д. № 4432 по описа за 2015 г. на ВКС, I г.о. и др.).

3

В случая от представения протокол от 03.04.2023 г. се установява, че атакуваните решения по т. 1 и т. 2.3. от дневния ред на процесното общо събрание са приети при необходимите кворум и мнозинство, по т. 1 от дневния ред на присъстващите са били представени две оферти, от които те са избрали едната от тях с мнозинство от 75,47 % от общите части. При такава ясно изразена воля повторното гласуване за другата оферта би било с предизвестен резултат и не би могло да промени волята на общото събрание, поради което не съставлява процедурно нарушение. Такова нарушение не представляват и претендираните пороци в представителството на част от собствениците.

Липсват наведени твърдения, че същите са довели до нарушение на изискванията за кворум, а извън това, проверката на съда е ограничена, доколкото с правото да се позоват на такива нарушения разполагат единствено представляваните, в чиито интерес е защитната уредба по ЗЗД при липса на представителна власт. В случая всички представлявани на събранието лица са участници в производството и същите не са навели възражения срещу начина, по които е осъществено представителството им на събранието, което прави неоснователни и доводите за нарушаване на чл. 14, ал. 5 ЗУЕС.

По отношение на материалната незаконосъобразност на решението по т.

2.3. следва да се посочи, че посочените от въззивниците разпоредби на чл. 14, т. 5 и т. 6 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Столична община, са отменени, считано от 01.12.2018 г., с влизане в сила на решение № 676 на СОС по Протокол № 61 от 27.09.2018 г. за приемане на нова наредба за обществения ред на територията на столична община. Що се касае до разпоредбата на чл.4, т.6 от Наредба за обществения ред на територията на Столична община, Приета с Решение № 676 на СОС по Протокол № 61 от 27.09.2018 г., изм. с Решение № 5055 от 18.07.2019 г. по адм. д. № 12193/2018 г. на Адм. съд - София-град, изм. с Решение № 2510 от 13.11.2019 г. по адм. д.

№ 2510/2019 на Адм. съд - София-град, изм. с Решение № 3815 от 12.03.2020 г. по адм. д. № 13541/2019 г. на ВАС, изм. с Решение № 16039 от 31.12.2020 г. по адм. д. № 4401/2020 г. на ВАС, изм. и доп. с Решение № 45 по Протокол № 45 от 27.01.2022 г., изм. и доп. с Решение № 219 по Протокол № 74 от 06.04.2023 г., отм. с Решение № 320 по Протокол № 77 от 25.05.2023 г., но действаща към датата на вземане на процесното решение, на която се позовават въззивниците във въззивната жалба, то съдът намира, че същата е изцяло неприложима към процесните обществени отношения, т.к. постановява забрана използването на питейна вода от водоизточници или чешми за общо ползване за промишлени, производствени и/или други непитейни нужди и, както е видно от заглавието на Глава трета „Опазване на общински имоти и вещи, предназначени за общо ползване“ , в която посочената разпоредба се намира, същата е насочена към опазване на имуществото на общината, предназначено за общо ползване, а не към вещите, собственост на частноправни субекти. Следва също така да се съобрази и съдебната практика, която еднозначно приема, че основание на иска по чл.40 4

ЗУЕС са само посочените в исковата молба пороци и недопустимо решение на общото събрание да бъде отменено въз основа на пороци, които не са въведени в исковата молба или по-късно по реда за отстраняване нередовностите на исковата молба, или чрез изменение на иска/ - решение № 58 от 25.03.2014 г. по гр.д. № 5704/2013 г., I г.о. на ВКС, решение № 37/20.04.2016 г. по гр.д. № 4432/2015 г., I гр.о. на ВКС/. Следователно в това производство, независимо от характера на нормите, съдът не може служебно да прилага императивна правна норма, която не е въведена като основание на иска, респ. да отмени решене на ОС на основание правна норма, на която страната се позовава за първи път във въззивната жалба, но противоречие с която не е било релевирано в производството пред първата инстанция.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания за материална незаконосъобразност на решенията на общото събрание на етажните собственици, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд не дължи проверка за правилността извън наведените основания.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите, като съгласно представения договор за правна помощ същите са направили разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 800 лв., които следва да им бъдат присъдени.

С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/, съгласно който понастоящем валутата на Република България е евро, съдът е служебно задължен да присъди всички суми по настоящото решение в евро, като превалутирането се извършва служебно по реда на чл.162 ГПК и при приложение на принципите и правилата на ЗВЕРБ.