Решение № 260084 от 29.04.2021, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 1083/2020
- Вид
- Решение № 260084
- Подписан
- 29.04.2021
- В сила
- 02.06.2021
- Състав
- ИРЕНА ВАСИЛЕВА РАБАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139б · Закон за енергетиката
- чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.140, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.140а · Закон за енергетиката
- чл.142 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.Ловеч,
29.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА
ДИЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1083 по описа за 2020год, за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по реда на чл.415 от ГПК въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, седалище/ адрес на управление: гр.
София, ул.“Ястребец“ №23Б, представлявано от изпълнителния директор Александър Александров, чрез процесуален представител Калина Петкова против ц. М.В., с адрес: ***.
Ищецът излага в исковата молба, че на 20.11.2019 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Ц.В. и с разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 2485/2019 г. по описа на РС – Ловеч искането им е уважено и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от ищеца на 09.07.2020 г. съдията -докладчик по цитираното дело им е указал, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Наведени са твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Ищецът излага, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“АД на клиети забитови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София“ЕАД и се одобряват от КЕВР. Изтъква, че с тези Общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2017 г. Сочи, че в раздел IX от ОУ –
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, а именно 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача.
Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислена законна лихва върху дължимите суми. Посочва, че съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация Съфия“ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. Излага също, че от 10.07.2016 г. дружеството ежемесечно удостоверявана публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативнипротоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ.
Ищецът твърди, че съгласно приложеното извлечение от сметки за абонатен № 393296, ответникът е ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.
Излага,че в изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1 от ЗЕЕЕ /чл.139б от ЗЕ/ сградата – етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната България“ООД. Твърди, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от „Топлофикация София“АД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2 от 28май 2004 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бл.68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснаблдяването / обн.ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г. / В петитумната част е отправено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „Топлофикация София”ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 4028,20лв., от които 3292,93 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия / ТЕ/ за периода м.05.2016 г. до м.05.2017 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 726.60 лв. – мораторна лихва за забава от 16.07.2017 г. до 18.11.2019 г., както и суми за дялово разпределение 6.78 лв. – главница за периода от м.05.2016 г. до м.05.2017 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и 1.89 лв. – лихва за периода от 01.12.2016 г. до
18.11.2019 г.
Претендирани са и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. П. К. – служебно назначен особен представител на ответника. Счита предявеният иск за неоснователен, недоказан и го оспорва изцяло по основание и по размер. Оспорва представените доказателства, на които се позовава ищеца. Излага съображения, че от представените извлечения не става ясно как се е формирала крайната сума, която се е явила като задължение за плащане от ответника. Счита, че не ясно как е формирано задължението от
4028,20 лв. и как е изчислена претендираната мораторна лихва. Смята, че от представените доказателства не се установява доверителят й да е собственик на имота, за който ищецът претендира, че се дължи сума за консумирана топлинна енергия. Прави възражение, че задължението е погасено по давност.
По искане на ищеца, на основание чл.219,ал.1 от ГПК, съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ищеца фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинната енергия на процесния адрес –„БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ООД– гр. София.
В насроченото открито с.з.ищецът
–„Топлофикация София ” ЕАД не изпраща представител. В писмена молба до съда заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени обективно кумулативно съединените искове, като пълно и главно доказани.
Ответникът Ц.М.В. не взема лично участие в процеса.
Представлява се от особен представител адв. К., която моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Поддържа направените с отговора възражения.
Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на реализираните и неоспорени съдебно-техническа и съдебно – икономическа експертизи, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 2485/2019 г. по описа на РС – Ловеч се установява, че въз основа на заявление от 20.11.2019 г. „Топлофикация София” ЕАД се е снабдила със Заповед № 1334 от 19.12.2019 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ц.М.В. за следните суми: 3292.93 лв. /три хиляди двеста деветдесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ - главница за незаплатена топлинна енергия, 726.60 лв. /седемстотин двадесет и шест лева и шестдесет стотинки/ - лихва за забава за периода от 16.07.2017 г. до 18.11.2019 г., 6.78 лв. /шест лева и седемдесет и осем стотинки/ - главница за дялово разпределение, 1.89 лв. /един лев и осемдесет и девет стотинки/ - лихва за забава за периода от 01.12.2016 г. до 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението - 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумите: 80.56 лв. /осемдесет лева и петдесет и шест стотинки/ – разноски по делото за държавна такса и 50.00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С Разпореждане № 1552 от 02.07.2020 г. заповедният съд е приел, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.
Установява се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 09.07.2020 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
От приложения по делото Нот. Акт за продажба на недвижим имот № 163, том II, рег. № 05639, дело № 343/2008 г. на нотариус Валентина Благоев с р-н на действие РС – София се установява, че ответникът Ц.М.В. е собственик на недвижим имот в гр. София, район „Красно село“, ул.“Невестина скала“№18, вх.Б, ап.33
От приложения доказателствен материал съдът приема за бузспорно установено, че за исковия период сградата, в която е разположен имотът на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Установено е също, че услугата „Дялово разпределение” /„топлинно счетоводство”/ е извършвана от третото лице – помагач „Бруната България“ООД, което е извършвало индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.издаването на обща и индивидуални сметки. Налице е писмен договор с дата 16.05.2006 г., сключен по Общи условия между представители на етажната собственост и „Бруната България“ООД.
По делото няма данни договорът да е прекратен едностранно от някоя от страните, поради което съдът приема, че същият валидно обвързва страните и в процесния период.
Съгласно данните по делото, за имота, собственост на ответника е открита партида с аб. № 393296, по която се отчита доставената и потребена топлинна енергия. По делото наред със справка за потреблението на абон.№ 156323 на името на ответника е представено и съобщение към фактура № ********** / 31.07.2017 г., издадена за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2016 г. за общо дължима сума 3261.62 лв. с вкл. ДДС и срок за плащане 14.09.2017 г, Видно е, че в гореописаната фактура е направена изравнителна сметка, като същите включват начислените суми за топлоенергия по различните компоненти /ТЕ за отопление, ТЕ за БГВ/, като наред с това подробно са описани и издадените в съответния период кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия и е посочена информация за окончателното задължение за същия период – сума за реално консумирана топлинна енергия и дължимите обезщетения за забава.
От страна на ищеца са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София”ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол №7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София”ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза за изясняване на въпроси от значение за спора. Съгласно заключението на вещото лице, за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. отчета за обекта по показания на общия топломер е 224,7518 Мвтч, топлинна енергия общо за процесния период. В тези количества влизат консумациите в това число за отопление на имот – 141,2040 Мвтч, отоплителни тела по мощност – 21,84% за 50,5912 Мвтч, за отопление на общите части – 3,71% или 8,6008 Мвтч и за сградна инсталация – 10,52% за 24,3558Мвтч.
Установено е, че топлинната енергия за топла вода по индивидуални водомери, на база брой лица / 140 литра на ден/ и количество за разпределение – 99,4753 Мвтч. Дадено е заключение, че „Топлофикация – София“ЕАД е сключила договор с „Бруната България“ ЕООД за извършване на дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139 в ал.2 от ЗЕ, които са в съответствие с нормативните уредби. Експертизата е установила, че от представената информация по делото и потвърдена от „Бруната България“ООД, изравнителните сметки изготвени за процесния период в натурална стоойност са, както следва: за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. е 41627 Мвтч в т.ч. за отопление – 32,756 Мвтч по неотчетени индивидуални уреди, за отопление на частта от общите части/стълбище/ - 0,373 Мвтч, сградна инсталация –