Решение № 1405 от 06.07.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 1405

Търговище, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - V състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20257250700253 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на М. А. М. [ЕГН] от с. Голямо Градище, общ. Опака, обл. Търговище, [улица], чрез адв. Б. от АК - Търговище, против Решение № 1040-25-37/15.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-9-5/05.03.2025 г., издадено от главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, с което е отпуснато ПОБ, в размер на 41, 15 лв. дневно, считано от 21.12.2024 г. до 20.04.2025 г. В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на оспореното решение поради наличие на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Наведени са доводи за пряка приложимост на Регламент (ЕО) № 883/2004 с твърдения, че разпоредбите на регламента имат приоритет над противоречащи им национални норми. Изложени са доводи за приложение на чл. 62, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 като изчислението на обезщетение за безработица е следвало да бъде направено само на база на последното трудово възнаграждение. Наведени са твърдения за неправилно прилагане на чл. 54б, ал. 8 от КСО, тъй като бил в противоречие с правото на ЕС и тази разпоредба нямала обратно действие за факти, настъпили изцяло преди влизането й в сила. Моли се за отмяна на обжалваното решение с искане преписката да бъде върната на компетентния орган с конкретни указания.

В съдебно заседание по делото жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Процесуалният представител на жалбоподателя в писмени бележки поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-Търговище, редовно призован, не се представлява. Постъпила е писмена защита, в която се оспорва жалбата, като неоснователна и се моли съда да я отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

От фактическа страна, съдът приема следното:

Жалбоподателят М. е подал заявление за отпускане на ПОБ от 03.01.2024 г. в Дирекция „Бюро по труда“ Попово, заведено в ТП на НОИ – Търговище от същата дата. В него е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в друга държава – Нидерландия през периода 07.10.2024 г. до 20.12.2024 г.

След преглед на попълнените от жалбоподателя М. данни в заявленията и на представените от него документи, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е изискана социално осигурителна информация - издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Нидерландия, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ (случай 3130550). Към запитването са приложени представените от лицето документи от Нидерландия.

По случай 313-550 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017 издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия. Удостоверен е периода на осигурена заетост по законодателството на Нидерландия, а като основание за прекратяване на заетостта е посочено „дата на изтичане на договора“. От Нидерландия е получен СЕД U004 – информация за заплата, в който е посочен брутен доход за периода 07.10.2024 г. до 20.12.2024 г. в размер на 7 576, 14 €.

Длъжностното лице е генерирало справка от специализирания програмен продукт на НОИ - ПП ПОБ, от която е видно, че общият осигурителен доход на жалбоподателя за периодите от 01.12.2022 г. до 20.12.2024 г. вкл. е в размер на 35 249, 03 лв., от който е определен размерът на ПОБ, формиращ се от осигурителните доходи на жалбоподателя по законодателството на Р€ България и Франция. В програмния продукт през месеците, в които лицето не е осигурено за безработица, за осигурителен доход се взема минималната работна заплата, установена за страната за съответния период (чл.54б, ал.7, т.4 КСО).

За периода от 01.12.2022 г. до 20.12.2024 г. осигурителният доход е 35 249, 03 лв., а работните дни 514. Доходът, разделен на дните, умножен по 60% дава среднодневното обезщетение от 41, 15 лв. дневно.

Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане № 251-00-9-5/05.03.2025 г., с което на жалбоподателя М. е отпуснато ПОБ, считано от 21.12.2024 г. до 20.04.2025 г. в размер на 41,15 лв. дневно.

Цитираното разпореждане е потвърдено с атакуваното решение.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Решението на Директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.

Потвърденото с процесното решение, разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от компетентно длъжностно лице, определено в разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Обжалваното Решение е валиден контролен административен акт. Съобразени са изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването, което го прави мотивирано и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146 т.1 и т.2 АПК.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация с държавата по последна заетост. Ето защо съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК Решението не противоречи на материалния закон.

Приложимото право по делото е националното - Кодекса за социалното осигуряване и европейското - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в съответствие с Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура по прилагане на Регламент № 883/2004 година.

След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Към настоящият момент тези правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4.Износ на обезщетения. Целите на регламента са да се синхронизират системите за социална сигурност на държавите – членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагането на специфичните национални законодателства на държавите – членки като се гарантира свободното движение на гражданите, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС.

Спор по фактите между страните не съществува. Не се спори, че лицето е осигурявано за всички рискове вкл.и за безработица. Компетентна институция е Р. България. Спорът е за правото и е по отношение на размера на парично обезщетение за безработица следва ли да намери приложение чл.62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., или съответно чл.62, § 1 и § 2 от същия регламент, както и дали в случая следва да намери приложение нормата на чл.54б, ал.8 от КСО в актуалната й редакцията (обн. в ДВ, бр.67/09.08.2024 г., в сила от 12.08.2024 г.).

Няма спор по делото, че жалбоподателят като български гражданин, е гражданин на държава-членка на ЕС, поради което е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г., съгласно чл. 2 от Регламента.

В националното ни законодателство правилата по отношение паричните обезщетения за безработица са уредени в Глава ІV, Раздел ІІІ на КСО.

Съгласно чл.54б, ал.8 от КСО (нова - ДВ, бр.67/09.08.2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид:

1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа;

2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Според чл. 54б, ал. 1 от КСО (в действащата му редакция от ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) - дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Националната правна уредба предвижда база за изчисляване на размера на обезщетението за безработица - среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.