Решение № 798 от 26.04.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. Варна , 23.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20213100500367 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от „Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК 148060143 срещу решение № 261226/16.11..2020 г. постановено по гр.дело № 357 по описа за 2020 год на ВРС , с което се

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК 148060143 срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122 иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 386,16 лева – имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба под формата на удръжка от трудовото възнаграждение на П.К.М., ЕГН ***, вноска за месец януари 2015 г., причинена в резултат от неправомерно поведение на служител на „Банка ДСК“ ЕАД /праводател на ответника/, изразяващо се в извършване на действия по продължаване на принудителното изпълнение по и.д.№ 637/2011 г. по описа на ЧСИ Р.Т., рег.№ 717, по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 1533/2011 г. по описа на ВРС, ХХV състав, въпреки знанието, че П.К.М. не е титуляр на задължения по Договор за кредит от 13.08.2007 г., въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 1533/2011 г. по описа на ВРС, ХХV състав, и е предприето принудителното изпълнение, което вземане е цедирано в полза на ищеца „Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК 148060143, с Договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 11.09.2019 г.

ОСЪЖДА „Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК 148060143, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, сумата от 100 лева, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

1

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения във въззивната жалба. Претендира се отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго,с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира разноски по делото.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК 148060143 срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 386,16 лева – имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба под формата на удръжка от трудовото възнаграждение на П.К.М., ЕГН ***, вноска за месец януари 2015 г., причинена в резултат от неправомерно поведение на служител на „Банка ДСК“ ЕАД /праводател на ответника/, изразяващо се в извършване на действия по продължаване на принудителното изпълнение по и.д.

№ 637/2011 г. по описа на ЧСИ Р.Т., рег.№ 717, по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 1533/2011 г. по описа на ВРС, ХХV състав, въпреки знанието, че П.К.М. не е титуляр на задължения по Договор за кредит от 13.08.2007 г., въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 1533/2011 г. по описа на ВРС, ХХV състав, и е предприето принудителното изпълнение, което вземане е цедирано в полза на ищеца „Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК 148060143, с Договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 11.09.2019 г.

Твърди се, че по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД е образувано заповедно производство по ч.гр.д.№ 1533/2011 г. по описа на Районен съд – Варна за вземане по Договор за кредит от 13.08.2007 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010 г., срещу М.Ж.Ж., Ц.Н.И. - поръчител и П.К.М. - поръчител.

Твърди се, че П.М. не е бил поръчител по Договор за кредит от 13.08.2007 г, но въпреки това банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу него.

Твърди се, че е издадена Заповед № 1324/02.02.2011 г. за изпълнение на осн.чл.

417 ГПК, с която освен кредитополучателя и действителния му поръчител Ц.И., е осъден в качеството му на поръчител и П.К.М. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сума в общ размер на 14 456,39 лева, произтичаща от Договора от 13.08.2007 г.

По издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 637/2011 г. по описа на ЧСИ Р.Т., срещу П.К.М. и на 14.07.2011 г. му е връчена покана за 2 доброволно изпълнение. П.М. не е подал възражение срещу издадената заповед и тя е влязла в сила, като е наложен запор върху трудовото му възнаграждение.

Ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело , поради частно правоприемство на вземането по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012 г.

Ответното дружество е образувало, в качеството си на частен правоприемник, ч.гр.д № 8534/2011 г. по описа на Районен съд – Варна, за вземане по Договор за кредит от 23.11.2007 г. отпуснат на М.Ж.Ж.. По посоченото гражданско дело е издаден изпълнителен лист,, с който П.М. е осъден да заплати в качеството му на поръчител на банката сума в общ размер на 16 296,12 лева по Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2007 г. За вземанията е образувано изп.д. № 911/2013 г. по описа на ЧСИ Р.Т..

След запознаване с двете заповедни производства и образуваните изпълнителни дела, П.М. е разбрал, че е плащал чуждо задължение. По подадено от него възражение по ч.гр.д.№ 8534/2011 г. по описа на Районен съд - Варна е било образувано гр.д.№ 702/2014 г. по описа на Районен съд - Варна, като с влязло в сила съдебно решение изп.д. № 911/2013 г. по описа на ЧСИ Р.Т. е било прекратено по отношение на П.М..

Твърди се, че вследствие на постъпилите средства от удръжките от трудовото възнаграждение на П.М., изп.д.№ 637/2011 г. е приключено поради пълно погасяване на дълга по него.

Още през 2013 г. ответното дружество, чрез свои служители, е узнало от П.М. факта, че е било предприето принудително изпълнение, въз основа на несъществуващо поръчителство, но въпреки това е продължило недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави принудително да се удовлетворява. Счита, че поведението на ответника съставлява злоупотреба с процесуални права по чл. 3 ГПК.

Твърди се, че процесното вземане, съответно на удръжката за месец януари 2015 г., е прехвърлено на ищеца с Договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 11.09.2019 г., като на длъжника е изпратено уведомление по чл. 99 ЗЗД, като е дадена възможност за доброволно заплащане на процесната сума в 14-дневен срок от връчване. С липсата на изпълнение в указания срок ищецът обосновава интереса си от исковата претенция. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Твърди, че договорът за цесия в полза на ищеца е нищожен поради невъзможен предмет. Твърдяната от ищеца имуществена вреда не е прехвърлимо вземане,тъй като обезщетението за вреди има характер на вземане с оглед личността и за това е непрехвърлимо . Липсват предпоставки за реализиране на претендираната от ищеца отговорност за непозволено увреждане по чл. 3 ГПК. Липсват доказателства за наличие на вреда, съгласно твърденията на ищеца. Твърди, че по силата на Договор от 12.06.2012 г.

„Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлило на ответното дружество пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, сред които е и това срещу П.К.М. в качеството му на задължено лице по влeзли в сила изпълнителни титули - заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.02.2011 г., издадени по ч.гр.д.№ 1533/2011 г. по описа на Районен съд - Варна. Ответникът като правоприемник на цедента се ползва от издадените в полза на банката и влезли в сила преди цесията заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.02.2011 г., издадени по ч.гр.д.№ 1533/2011 г. по описа на Районен съд - Варна, въз основа на които е образувано изп.д.№ 637/2011 г. по описа на ЧСИ Р.Т.. След получаване на поканата за доброволно изпълнение на 14.07.2011 г.

3 лично от П.М., същият не е упражнил правата си по чл. 414 ГПК и възможността за възражение е преклудирана за него.

Пропускането на предоставените от закона възможности, не е основание да се приема, че ответното дружество с поведението си е злоупотребило с права.Предприемането на принудително изпълнение за вземане, с което кредиторът разполага с влязъл в сила изпълнителен титул, не съставлява противоправно поведение. Запорът върху трудовото възнаграждение на П.М. е поискано от предходния взискател по изпълнителното дело „Банка ДСК“ ЕАД, поради което не е налице причинноследствена връзка между поведението на ответника и твърдените от ищеца вреди. В случай, че са произтекли вреди в конкретния случай, то същите са в резултат на грешка на служител на „Банка ДСК“ ЕАД – или на съда. Дори да се приеме, че е налице недобросъвестно процесуално поведение (в случая на юрисконсулт на „Банка ДСК" ЕАД) и то е послужило като основа за издаване на заповедта за изпълнение, то след като същата е влязла в сила, искът за обезвреда с основание чл. 3 ГПК не може да бъде предявен. Не е налице твърдяната от ищеца злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, тъй като. самото узнаване от страна на „ОТП Факторинг“ ЕАД, че П.М. не е поръчителствал за процесното задължение, не покрива съдържанието на недобросъвестност и злоупотреба с процесуални права.. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства: заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх. № 2572/31.01.2011 г., Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007 г., Допълнително споразумение към договор за кредит от 30.06.2010 г., Заповед № 1324/02.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 02.02.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 1533/2011 г. по описа на Районен съд – Варна, 25 състав, молба от 01.07.2011 г. от „Банка ДСК“ ЕАД за образуване на изпълнително дело, Запорно съобщение и Покана за доброволно изпълнение по изп.д.

20117170400637 по описа на ЧСИ Р.Т., Молба от „ОТП Факторинг“ ЕАД по изп.д. № 637/2011 г., /което не се оспорва и от страните / се установява следното:

Ч.гр.д. № 1533/2011 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано по депозирано на 31.01.2011 г. от „Банка ДСК“ ЕАД заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М.Ж.Ж.- кредитополучател и поръчители - Ц.Н.И. и П.К.М., въз основа на Договор за текущо потребление от 13.08.2007 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010 г.

Видно от Договора за кредит от 13.08.2007 г., е , че същият е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.Ж.Ж.. За обезпечение на дълга по него е сключен Договор за поръчителство от същата дата с Ц.Н.И.. С Допълнителното споразумение от 30.06.2010 г., сключено между „Банка ДСК“ ЕАД и М.Ж.Ж. са предоговорени условията по Договора за кредит от 13.08.2007 г.

Разпечатката съдържа 42 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d290529-078e-47a5-87d4-4c1277a508d4