Решение № 5607 от 11.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5607 гр. София, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Чехларов

Членове:

Димитър К. Демирев

Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100501887 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 111/05.01.2025г., постановено по гр. д. № 29147/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 79 състав, са отхвърлени предявените от П. Р. В. срещу „62-ро ОУ Христо Ботев“ – гр.София, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.220, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 2252.48лв., от която: 1751.88лв., представляваща останала неплатена част от брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 22.06.2023г. и 500.52лв., представляваща останала неплатена част от обезщетение за неспазено предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение, като ищцата е осъдена да плати разноски в общ размер на 540лв.

Срещу така постановения акт е подадена въззивна жалба от ищцата П. Р. В., с която се обжалва решението в цялост с твърдения, че същото е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са съображения, че изводите на съда, че липсата на качеството „синдикален член“ е основание за отхвърляне на искове, са незаконосъобразни. Твърди се, че не е спорно, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, заемайки длъжност „педагогически съветник“, както и че считано от 23.06.2023г. трудовото правоотношение е прекратено по чл.328, ал1., т.10б КТ. Безспорно било също, че с анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД от 06.12.2022г. било предвидено 15% увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически и непедагогически специалисти, сред които била и 1 ищцата. Безспорно е и „темпоралното“ действие – считано от 01.01.2023г., в който смисъл бил и §3 Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката /ДВ бр.75/01.09.2023г., в сила от 01.09.2023г. с изкл. на §2, който влиза в сила от 01.01.2023г./.

Спорът се концентрира по въпроса дали на ищцата се дължи трудово възнаграждение за исковия период (01.01.2023г. до 23.06.2023г.) в по-голям размер от вече заплатения с оглед изменението на наредбата. Изложени са подробни съображения, че към 01.01.2023г. ищцата е била във валидно трудово правоотношение, поради което и с оглед придаденото обратно действие с анекса от 10.08.2023г. към КТД от 06.12.2022г., същото следва да има действие и по отношение на нея. Оспорват се изводите на съда, че спрямо ищцата не били налице останалите критерии, а именно участие в синдикална организация, страна по КТД, доколкото §2 ЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017г. в сила от 01.01.2023г. не било предвидено подобно изискване, за да намери приложение по отношение на него предвиденото изменение на минималните размери на трудовите възнаграждения.

Още повече, че от приетата и неоспорена по делото членска карта, издадена от СБУ-СО на СБУ Район „Връбница“ било видно, че при условията на индивидуално синдикално членство, считано от м.04.2023г. ищцата била член на СБУ, страна подписала анекса от 10.08.2022г. Оспорват се и изводите на съда, че ищцата не попадала в кръга лица, имащи право на увеличение предвидено в чл.27, ал.3, т.2 КТД, доколкото видно от приетия по делото трудов договор и допълнително споразумение към него от 2022г. ищцата заемала длъжността „педагогически съветник“ на половин щат, т.е. размерът на заплатата е била половината от работната заплата, което попадало в диапазона на старото трудово възнаграждение съгласно КТД и новото – съгласно анекса от 10.08.2023г.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника, в който се твърди неоснователност на същата по съображения, че извадката от членска карта не можело да се направи извод за членствено правоотношение между ищцата и СО СБУ район Връбница съществувало към 01.01.2023г., а след като няма данни, че членството в синдикалната организация е съществувало преди 2023г. то правилни били изводите на съда, че КТД и анекса към него не били приложими по отношение на ищцата. Необосновани били и оплакванията във въззивната жалба срещу изводите на съда, че ищцата не попадала в кръга на лицата, имащи право на предвиденото в чл.27, ал.3, т.2 КТД увеличение, доколкото по делото било установено, че БТВ за м.01.2023г. на ищцата възлизало на 1251.36лв., която сума нито била в диапазона между старата и новата МРД, нито била по-висока от която и да е от тях, поради което правилно съдът приел, че ищцата няма право на предвиденото увеличение.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно 2 следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С предявените искове се претендира ответникът да заплати пълния размер на дължими трудови възнаграждения и обезщетения при неспазено предизвестие, при съобразяване на увеличения размер на дължимо трудово възнаграждение съобразно анекс № Д01-192/10.08.2023 г. за изменение на КТД№ Д01-269/06.12.2022 г.

В отговора на исковата молба се оспорва, че ищцата е синдикален член или присъединила се към КТД, така и се твърди, че нямала качеството „зает служител“ към момента на подписване на анекса, доколкото трудовото правоотношение е прекратено.

Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, установена от първоинстанционния съд, а именно: Между страните е съществувало трудово правоотношение, вкл. в периода от 01.01.2023г. до 22.06.2023г., в рамките на което ищцата заемала длъжност „педагогически съветник“ при ответника (ОУ), за непълно работно време от 4.00 часа, при основно месечно трудово възнаграждение 640лв. и ДТВ за придобит стаж 262.40лв. и допълнително месечни ТВ в размер на 100лв., като размерът на ТВ е изменено с Допълнителното споразумение № 11/23.05.2022г.,а именно основното месечно ТВ е в размер на 828.00лв., допълнително ТВ за трудов стаж и опи – 43% или 356.04лв., както и 105лв. за придобита първа професионално квалификационна степен 105лв. Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ вр. чл.326, ал.2 КТ със заповед от 22.06.2023г., считано от 23.06.2023г. На 10.08.2023 г. е подписан анекс № Д01-192 за изменение на КТД№ Д01-269/06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование, сключени между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в Република България, наричани "работодатели", от една страна, и от друга страна от Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" и Независимия учителски синдикат към КНСБ, наричани "синдикати" и с който е предвидено увеличение с 15 % на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование - педагогически и непедагогически специалисти, считано от 01.01.2023 г.

Ищцата попада в категорията „педагогически специалист“ като „педагогически съветник“.

Ищцата е член на ОБКС на СБУ считано от м.04.2023г. до м.12.2024г. съгласно представена извадка на членска карта. По делото е прието заключение на вещо лице по ССчЕ, неоспорено от страните, от което се установява, че разликата в размера между получената брутна месечна РЗ включваща основно месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 01.01.2023г. до 22.06.2023г. вкл., и увеличението от 15% съгласно Анекса се равнява на 1009.32лв. (за м.01 – 187.70лв., за м.02 – 150.16лв., за м.03. – 187.70лв., за м.04 – 187.70лв., за м.05 – 159.55лв., за 3 м.06 – 136.51лв.), а разликата между размера на полученото обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие и увеличението с 15% съгласно Анекса е в размер на 187,70лв.

Съгласно чл.27, ал.1 от КТД – За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати в сила от 01.09.2022г., както следва: т.2 Педагогически специалисти: б. „а“ Учител, ресурсен учител, възпитател… педагогически съветник….-1486лв. Съгласно чл.27, ал.3 – Получените средства за прилагането на ал.2 се разпределят по следните начин: т.1 Гарантират се минималните основни работни заплати по ал.1 на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност; т.2 Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 5%. Съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023г. – текстът на чл.27 се изменя, както следва: Ал.1 – За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати в сила от 01.01.2023г., както следва: т.2 Педагогически специалисти: б. „а“ Учител, …педагогически съветник….-1709лв. Съгласно чл.27, ал.3 – част от средствата по ал.2 … се разпределят по следните начин: т.1 Гарантират се минималните основни работни заплати по ал.1 на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност; т.2 Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.

Първоинстанционният съд е приел, че процесният анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД № Д01-269/06.12.2022г., с който е предвидено увеличение от 15% на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование – педагогически и непедагогически специалисти, сред които и ищцата /попадаща в кръга на лицата по чл.2, б. „а“ от анекса/ има обратно действие, считано от 01.01.2023г., съответно би имал действие и към ищцата, ако отговаря на останалите критерии, а именно да участва в синдикална организация, страна по колективен трудов договор. От приетата извадка на членска карта е приел, че за периода от 01.04.2023г. до 31.12.2024г. ищцата е доказала, че е членувала в структурна организация на СБУ към КНСБ, но не и към 01.01.2023г., определена от съда като релевантната дата, към която следвало да е налице визираната предпоставка. Оттук при липсата на доказателства, че ищцата е била член на синдикална организация /страна по процесния КТД/ то анексът към КТД не я обвързали, поради което и исковете са приети за неоснователни. Отделно от това, съдът е изложил и съображения, че в полза на ищцата не била се следвали претендираните суми също, защото клаузата на чл.27, ал.3, т.2 от Анекса, на която се основавала исковата претенция, предвиждала допълнително изискване за изплащане на увеличението, а именно към момента на увеличението, т.е.

01.01.2023г. размерът на индивидуалната РЗ да е в диапазона между старите и новите МРЗ или по-висок от тях, на което изискване ищцата не отговаряла, защото размерът на 4 изчисленото и получено БТВ за м.01.2023г. възлизало на 1251.36лв., която сума не била в диапазона между старата /1486лв. – с оглед КТД от 06.12.2022г./ и новата /1709лв. съгласно анекса от 10.08.2023г./ МРЗ, нито била по-висока от тях, поради което не попадала в кръга на лицата, имащи право на увеличение с 15%.