Определение № 1897 от 18.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1897 гр. Бургас, 18.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20242100500937 по описа за 2024 година

Производството по делото е по чл.121 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „МИН ИНДЪСТРИ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.“Кракра“ №70, срещу Определение №172/29.03.24г. по гр.д.№617/ 23г., с което е оставено без уважение възражението на дружеството за неподсъдност на делото на РСПоморие.

В частната жалба се излагат оплаквания срещу аргументите на първата инстанция, че при определяне на местната компетентност за разглеждането на спора следва да се съобрази правилото на чл.109 ал.2 от ГПК, защото предмет на делото е вещното право на собственост върху недвижим имот и правилата за компетентността на правораздавателния орган в тези случаи е специална по отношение на общата по чл.105 от ГПК, ориентирана към съда, в чийто район се намира постоянният адрес или седалището на ответника.

Според страната развитието на обществените отношения в периода от създаването на специалното правило за определяне на местната подсъдност до настоящия момент, налага съобразяване на новата реалност и изоставяне на посочения правен анахронизъм.

В заключение страната моли за отмяна на постановеното определение на РС по подсъдността като неправилно и за постановяване на ново, с което въззивният съд да уважи направеното възражение.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба , подаден от ответник „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ЕАД с ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр.София 1618, бул.„Цар Борис ІІІ“ №201, представлявано от изпълнителен директор А. Ц..

Жалбата се сочи за недопустима, т.к. е подадена срещу съдебен акт, който не е преграждащ за производството, нито е посочен в закона за подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол.Освен това се изтъква, че предмет на обжалване в случая са мотивите на акта, постановен от ПРС, което на самостоятелно основание е процесуално недопустимо.

1

В заключение се моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане.

Проверката на БОС по чл.275 от ГПК определя частната жалба като допустима, т.к. е подадена от надлежна страна, в рамките на визирания в закона процесуален преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол(вж. в тази връзка чл.121 от ГПК, освен това се обжалва диспозитива на акта, а не мотивите му) и пред компетентния да я разгледа съд.

По същество обаче горната е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по делото е било образувано по иск на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ЕАД срещу „МИН ИНДЪСТРИ“ЕООД за установяване правото на собственост на ищеца върху подробно описани в исковата молба недвижими имоти, находящи се в землището на с. Лъка, община Поморие.Първоначално претенцията е била адресирана до БОС, но проверката за родовата подсъдност на спора е определила като компетентен да го разгледа Поморийски РС, на който е изпратено.Съдът е приел за разрешаване казуса.

В срока по закон( с отговора на исковата молба) ответното дружество е възразило пред съда за неспазена местна подсъдност за разглеждането на делото, като е претендирало за изпращането му на РС- Пазарджик, сочен за надлежен съд при съобразяване на общата местна подсъдност според правилото на чл.105 от ГПК. Поддържало е, че специалната местна подсъдност не е приложима в случая, т.к. спорът не е вещен, нито отговаря на някоя от останалите хипотези, посочени в чл.109 от ГПК.Освен това претенцията за собственост била неоснователна.

С обжалваното по делото определение РС е оставил възражението без уважение, т.к. спорът е вещен и за определяне на местно компетентния да го разгледа съд се прилагат процесуалните правила на специалната разпоредба на чл.109 от ГПК, а не на общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК. В случая и съобразно с разпоредбата на чл.109, ал.2 от ГПК исковото производство следвало да се развие пред съда, в чийто район се намират спорните недвижими имоти.Т.к. последните са в землището на с. Лъка, община Поморие, то именно Поморийски РС бил компетентен да разреши повдигнатия за тях вещен спор на страните.Освен това правилата за местната подсъдност на делата не придавали значение на това дали искът е основателен или не.

Въззивният съд намира горепосоченото определение за правилно.

Спорът на страните е за това кому принадлежи собствеността на описаните в исковата молба недвижими имоти, находящи се в землището на с. Лъка, община Поморие, следователно е вещен по правното си естество.Затова за местната компетентност за разглеждането му е приложимо правилото на чл.109 от ГПК.

Според чл.109 от ГПК за разрешаването на такъв казус е компетентен съдът по местонахождението на имотите. Чрез ситуирането на последните в землището на населено място, попадащо в община Поморие, т.е. в района на Поморийски РС, последният се определя и като местно овластеният да се произнесе по конкретното дело.

Общите правила за местната подсъдност не намират приложение, защото специалните разпоредби винаги имат преимущество пред тях. Ето защо тук следва да се приложи не общото правило на чл.105 от ГПК- компетентност според адреса, респективно седалището на ответника, както поддържа последният по делото, а специалното правило на чл.109 от ГПК, възлагащо разрешаването на вещни спорове за недвижими имоти пред съда по тяхното местонахождение.

2

Доводите за ненужно съобразяване на горните правила поради анахронизъм на специалната разпоредба са неоснователни, т.к. в случая се касае за приложението на процесуално правна норма, а всички те са от задължителен порядък. След като са императивни, приложението им е задължително и не може да бъде избегнато, освен ако няма нормативно предвидени изключения от правилото,които да са налице.В случая разпоредбата на чл.109 ГПК не предвижда такива изключения, следователно не може да бъде избегната дори от съображения за несъответствие на закона с обществените отношения, които урежда.

Така в обобщение на изложените аргументи БОС заключава, че подадената срещу правилното определение на ПРС частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „МИН ИНДЪСТРИ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.“Кракра“ №70, срещу Определение №172/29.03.24г. по гр.д.

№617/ 23г. по описа на ПРС, с което е оставено без уважение възражението на дружеството за неподсъдност на делото на Районен съд-Поморие.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните, с касационна частна жалба пред ВКС на Р България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3