Решение № 66 от 02.04.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Разград, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20243300500014 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.

С Решение № 678/08.11.2023 година, постановено по гр. дело № 1337 по описа за 2023 година на РС – Разград, съдът е уважил частично предявения от Х. А. П. иск с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ, като е осъдил Прокуратурата на Република България да му заплати сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от водено срещу него досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.343б,ал.3 от НК, незаконно наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" и отнемане на СУМПС, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2023г. /датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство/ до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за заплащане на неимуществени вреди в останалата му част до първоначално предявения размер от 13 000 лв., като неоснователен и недоказан. Произнесъл се е по дължимостта на разноските.

Недоволни от постановеното решение останали и двете страни в процеса, поради което в срок всяка една от тях е депозирала въззивна жалба.

Със своята въззивна жалба ответникът Прокуратура на Република България атакува първоинстанционното решение в цялост. В жалбата се навежда доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на Районен съд – Разград, постановяването му при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Страната сочи ,че не е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, доколкото сочените в исковата молба вреди са пряка последица от действията на МВР. Сочи, че безкритично съдът е кредитирал показанията на разпитания в хода на производството свидетел, който бил в близка родствена връзка с ищеца и е заинтересован от изхода на делото.Прави възражение за прекомерност за присъдените на ищеца разноски, представляващи заплатен 1 адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска. Моли съда за постановяване на друго решение по същество, с което след като отмени това на районния съд да отхвърли предявения от ищеца иск за обезвреда изцяло.Излага подробни съображения. В условията на евентуалност се моли за редуциране на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмени отговор от насрещната по жалбата на ПРБ страна – Х. П..

Със своята насрещна въззивна жалба ищецът Х. П., чрез пълномощник атакува първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. Навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на РРС , като постановено и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът неправилно е ценил събраните в хода на производството доказателства, поради което неоснователно занижил дължимото се обезщетение.

Изтъква, че неправилно били изчислени следващите се на ищеца разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Излага подробни съображения. Моли съда за постановяване на решение, с което да отмени първоинстанционното решение в неговата обжалвана част и да постанови друго, с което предявеният от ищеца иск да бъде уважен изцяло. Прави искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмени отговор от насрещната по жалбата на П. страна – Прокуратура на Република България.

В съд.заседание страните са надлежно представлявани, като всяка от тях поддържа подадената от нея въззивна жалба по съображенията, изложени в нея с направените искания към настоящата инстанция.

Разградският окръжен съд, като съобрази правомощията п о чл. 269 от ГПК, намери обжалваното решение на районния съд за валидно и допустимо, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивните жалби, прие за установено следното:

РРС е сезиран с иск на правно основание чл.2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ по искова молба, подадена от ищеца Х. А. П. против Прокуратура на Република България за осъжданетой да му заплати сумите 1000 лв обезщетение за имуществени вреди и 13 000 лв. обезщетение за нанесени неимуществени вреди /частично предявен иск от общ размер 20000 лв./.Вредите се претендират от незаконно образувано срещу ищеца ДП за извършено престъпление от общ характер по чл.343б ал.3 от НК, незаконно наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" и необичайна продължителност на разследването, отнемане на огнестрелни оръжия и разрешително за съхранение, носене и употреба на същите, както и отнемане на СУМПС.Исковите суми ищецът претендира ведно със законната лихва, считано от посочена от него дата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на ДП №3303М129/2022г., а именно 13.04.2023г., до окончателното му изплащане.

В исковата молба е изложено, че на 16.08.2022г. е образувано ДП № 330 ЗМ-129/2022г. по описа на ОД МВР Разград за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК, за това че на 16.08.2022г. в землището на село ***, обл. ****, е управлявано МПС след употреба на наркотични вещества метаамфетамин, установен по надлежния ред - с „Дръг тест 5000", с положителен резултат.

Поискал е кръвен тест, като след вземане на проба е назначена съдебно - химическа експертиза.

Ищецът е е бил задържан за 24 часа, със заповед за задържане на лице по ЗМВР. Със ЗПАМ №221075- 000283/16.08.2022г. на основание чл. 171, т.1, б. „б" от ЗДвП временно му е отнето СУМПС.

С Решение на Началника на РУ - Разград, УРИ 1873р-18538 от 24.08.2022г. са му отнети разрешение за съхраняване, носене и употреба огнестрелно оръжие № 20150142290, валидно до 14.08.2022г., изд. от РУ- Разград, както и на основание чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ са иззети притежаваните от него огнестрелни оръжия, *****, подробно описани , които са били на съхранение в РУ-Разград за срока по чл.213,ал.2-4 от ЗОБВВПИ. Ищецът излбага ,че по ДП не му е било повдигано обвинение, а само е разпитван в качеството на свидетелПоддържа също така ,че за времето от образуване на ДП до прекратяването му /осем месеца/ същият е търпял комплекс от негативни емоции и неприятни изживявания, че задържането му и разследването са сринали авторитета му, причинили са тревожност, довела до влошаване на заболяването му „диабет“, реално са затруднили осъществяваната от него дейност като земеделски производител /ЗП/, 2 обработващ сам земите си с отнемане на неговото СУМПС, като се е наложило да наема работници, довело до финансови затруднения, свързани с издръжката на семейството му.Наложило да ангажира и адвокат, за което платил хонорар. Чувствал се унизен, напрегнат и подтиснат; загубил нормалния си сън. Изолирал се от близките си, ограничил социалните си контакти, загубил приятели. Станал обект на отрицателни коментари, провалени и неосъществени сделки. Заявява претенция за разноски.

Ответникът Прокуратурата на Република България е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който е заявила становище за неоснователност на предявения срещу нея иск, поради това ,че същата не е страна в материалното правоотношение и не е легитимирана да отговаря за причинените на ищеца вреди. Възразила е, че провеждането на неточен тест за наркотици, наложените принудителни административни мерки, вкл. задържането на ищеца за 24 часа, отнемането на разрешението за носене на оръжия, са действия, извършени от МВР, по образуваното ДП ищеца не е бил привличан като обвияем и срещу него не е повдигано обвинение, липсват и действия на процесуална принуда.Счита претенцията за неимуществени вреди за прекомерна.Прави възражение за прекомерност и по отношение на претендирания като разноски адвокатски хонорар от страна на ищеца по съображения ,че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

При съобразяване на събраните по делото доказателства, с оглед доводите и становищата на страните от фактическа страна се установява следното:

Соченото в исковата молба ДП №3303М-129/2022г. по описа на РУ на МВР- Разград, е образувано с разпит на свидетел на 16.08.2022 г. по законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.З от НК, при отчетена положителната проба за наркотични вещества с „ДРЪГ ТЕСТ 5000“, при изследване на ищеца, която той е оспорил и е дал кръвна проба за кръвно изследване.В това производство той е бил разпитан само веднъж като свидетел и в течението на цялото производство се е чакал резултата от кръвната проба, като след негово отчитане и отрицателен резултат за наркотици ДП е прекратено с Постановление на прокурор от РП на 13.04.2023г.

Не е спорно по делото обаче, че на същата дата на образуване на ДП, 16.08.2022г. ищеца Х.

П. е задържан по ЗМВР за срок до 24 часа. С Решение на Началника на РУ - Разград, УРИ 1873р18538 от 24.08.2022г. са му отнети разрешение за съхраняване, носене и употреба огнестрелно оръжие № ******, валидно до *****г., изд. от РУ- Разград, както и на основание чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ притежаваните от него огнестрелни оръжия - ******, модел *****, кал. ***** и № ******, ловна карабина „******", модел *****, с кал. *****, № *****и цев с № *****с протокол по образец са иззети за съхранение в РУ-Разград за срока по чл.213,ал.2-4 от ЗОБВВПИ. Със ЗПАМ №22-1075- 000283/16.08.2022г. на основание чл. 171, т.1, б. „б" от ЗДвП временно му е отнето СУМПС. Химическа експертиза за изследване на кръвна проба е била назначена още в деня на образуване на ДП, 16.08.2022г., същата е била готова на 17.03.2023г. , а постановлението за прекратяване е постановено на 30.03.2022г.

Ищецът е сочил гласни доказателства, като пред районния съд е разпитана неговата съпруга , Ю. П., която е заявила ,че положителеният тест за наркотици и отнетата шофьорска книжка са се отразили зле на здравословното състояние на съпруга й, който преминал на инсулиново лечение за диабета си.Случилото се повлияло на психиката му, като той се затворил, не общувал с приятелите си, не искал да излиза. На пресата станало ясно, уронила се е изрядната репутация на ищеца в града, започнал да вдига кръвно, да пие хапчета. Съгражданите му го мислели за наркоман. Предвид на това, че бил земеделски производител и отнемането на СУМПС довело до редица затруднения – през стопанската година се наложило да наема хора почасово, за обработване на земите, постоянно да ангажират приятели за транспорт. Имало и отлив на клиенти, недоверие. Отнемането на пушките също му причинило допълнителен дискомфорт – лишило го от хобито му – лов и излети сред природата, полезни за здравето му.Други доказателства от страна на ищеца не са сочени.

П р и установеното до тук от фактическа страна, окръжният съд направи следните правни изводи:

3

По така предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право, а именно: обвинение в извършване на престъпление, прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; настъпване на твърдените неимуществени вреди и причинно- следствена връзка между причинените вреди и незаконното обвинение.

В конкретният казус, съдът намира, че са налице сочените по-горе предпоставки попосочената разпоредба и Х. П. и има основанието за претендира обезщетение за неимуществени вреди. В тази насока, настоящата инстанция не може да не приеме, че предявения иск се явява доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Обезщетението по чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси, като вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото. В задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето становището, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване. По тази причина, доказването на този вид неимуществени вреди, не се подчинява на общите правила за доказване. За този вид неимуществени вреди се дължи обезщетение и такова следва да се присъди в рамките на обичайното, при положение, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ.