Решение № 83 от 24.03.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Пазарджик, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500814 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №876 от 21.10.2021г., постановено по гр.д.№518/2021г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен предявения от „И.А.“ ЕООД, с ЕИК 204619977, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Е.“ №5, ет.6, ап.7, представлявано от управителя Г.К.П. срещу Г. СП. К., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.“А.К.“ №16, ет.2, ап.5, иск с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено, че „И.А.“ ЕООД, с ЕИК 204619977 е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно издадена схема №15715801/07.08.2019г по КККР на гр.Пазарджик, одобрени със заповед №РД-1897/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АКГГ с адрес на имота: гр.Пазарджик, ул.“М.В.“ №9, който имот се намира в сграда №2, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, *** и

***, с предназначение на самостоятелния обект: за склад с площ от 52.07кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: ***. и за осъждане на Г. СП. К. с ЕГН ********** да му предаде владението върху този имот.

1

Осъден е „И.А.“ ЕООД, с ЕИК 204619977, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Е.“ №5, ет.6, ап.7, представлявано от управителя Г.К.П., да заплати на Г. СП. К., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.“А.К.“ №16, ет.2, ап.5 сумата от 800лв. разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба „И.А.“ ЕООД, чрез пълномощниците му адв.Ф. и адв.В..

Твърди се в същата, че решението е порочно, поради допуснати процесуални нарушения /необсъждане или неправилно интерпретиране на основни доказателства по делото/, довело до необосновани фактически и правни изводи и до погрешно /неправилно/ приложение на материалния закон.

Визира се, че констатацията на първоинстанционният съд, че процесната сграда /постройка/ не е била трайно прикрепена към замята, както изисква чл.110 от ЗС е необоснована, с оглед на установеното от техническата експертиза, че отвесните 4 бр.метални греди са закрепени с анкерни болтове към железобетонни фундаменти изляти под нивото на прилежащия терен., т.е.- сградата е трайно прикрепена към земята и затова е недвижима вещ по критерия на чл.110, ал.1 от ЗС.

Сочи се, че процесната сграда не представлява „преместваем обект“, като в тази връзка се цитира параграф 5, т.80 от ДР на ЗУТ.

Приема се, че в случая, предметът на иска е „надземна сграда, постройка“ и затова съгласно т.38 от параграф 5 от ДР на ЗУТ е строеж и затова не е преместваем обект, както е прието в обжалваното решение.

Поставя се като съществен въпрос, който наистина има значение по делото е дали процесния обект представлява СОС /самостоятелен обект на собственост/, респ., дали сделката с Нотариален акт №165/30.08.2019г. е направила ищеца- жалбоподател, собственик.

В тази насока се сочи, че още с построяването й- сградата е имала функционално предназначение- „складова дейност и за такава цел е била ползвана преди приватизацията на „Ресурс- Комерс“ ООД. Същото предназначение, сградата е изпълнявала и след приватизацията на посоченото държавно предприятие- през 1992г.

Визира се, че спорната част от склада- от 52,007кв.м., която е реална част от сграда, с първоначална площ- 500кв.м., с изменението на ПУП през 2

2013г., когато УПИ І V- в кв.4 с обща площ от 24937кв.м., собственост на „Ресурс- Комерс“ ООД е била разделен на 46 броя УПИ е попаднала в съседния поземлен имот с идентификатор ***- от който имот, ответникът К. е притежавал по сделка за покупко- продажба с Нотариален акт №65/14.10.2016г.- 192/499кв.м. ид.ч., заедно с други два склада, тази част е получила самостоятелен идентификатор- ***.

На база изложеното се приема, че необоснован се явява изводът на съда, че ищецът не е бил придобил собствеността върху предмета на иска със сделката за покупко- продажба от 2019г., тъй като към момента на тази сделка, обектът е бил вече друг- новопостроен върху терен, който е съсобствен между ответника и трето лице. Това се обосновава, че по делото не е спорно, а е установено от заключението на вещото лице, че при преустройството на склада предхождащо сделката от 2019г., ответникът е използвал изцяло- без никакви промени металната конструкция от склада, отпреди преустройството включително- бетоновите фундаменти на вертикалните метални греди на тази конструкция.

Сочи се, че за извършеното, ответникът би имал право на иск за обезщетение на вложените средства, на основание чл.59 от ЗЗД.

Искането е, обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, по съществото на спора, с което да се уважи исковата претенция.

Моли са за присъждане на разноските за двете инстанции, съобразно списък за тях.

В постъпило изложение към въззивна жалба подадено от адв.Ф., в качеството му на пълномощник на „И.А.“ ЕООД са визирани допълнително подробни съображения в насока неправилността на изводите на първоинстанционния съд.

Приема се, че по делото не са представени каквито и да е било доказателства, досежно владението на имота от страна на Г.К., на каквото и да е основание.

Искането е да се постанови решение, с което се отмени изцяло обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и се приеме за установено, че собственик на процесната вещ, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Пазарджик, находящ се в гр.Пазарджик, ул.“М.В.“ №9, със застроена площ от 52,07кв.м.., 3 с предназначение на самостоятелния обект- за склад е ищцовото дружество „И.А.“ ЕООД и се осъди Г. СП. К. да предаде владението му.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Г. СП.

К.. В него се приема, че подадената жалба и изложение към нея представляват една жалба, която се оспорва.

Изразява се несъгласие с тезата на въззивника, че процесната сграда има характеристика на недвижим имот по смисъла на чл.110, ал.1 от ЗС.

Приема се, че тази теза не може да се сподели, защото нито в сделката извършена с цитирания нотариален акт, нито в самата искова молба, с която е заявен иска по чл.108 от ЗС не е индивидуализиран подобен недвижим имотметален навес на 4 колони свързан с анкерни болтове към циментови фундаменти или казано на юридически език- като реална част от самостоятелна сграда /метален навес/ с площ от 422кв.м., първоначално отразена с идентификатор *** по КККР от 2008г.

Визира се, че ищецът всъщност твърди, че е станал собственик по силата на покупко- продажба на самостоятелен обект в сграда идентификатор ***, находящ с в сграда №2 по КККР на гр.Пазарджик с площ от 52кв.м. при съседен самостоятелен обект на същия етаж- сграда №2 с идентификатор *** и предназначение за склад. Следователно се приема, че ищецът претендира право на собственост върху нов обект възникнал чрез преустройство на заварената сграда, което е дало повод същата да се заличи като обект на кадастъра и на нейно място а се заснеме сграда с идентификатор *** с площ от 422кв.м., включваща два отделни самостоятелни обекта- процесния склад №2, с площ от 52,07кв.м. и съседния склад №1 с площ от 370,01кв.м., долепени чрез обща преградна стена.

Твърди се, че ищецът не е изменял иска си, даже изрично е заявил в о.с.з. проведено на 26.04.2021г., че не претендира част от метален навес, а на самостоятелен обект /склад/, както е отразен в документа за собственост и кадастралната карта.

При това положение се приема, че обосновано и правилно, районният съд е приел, че в обективната действителност процесния имот представлява движима вещ.

Сочи се, че правилно е прието и, че и да би представлявал недвижима 4 вещ по смисъла на чл.110 от ЗС, процесният имот не съществува като самостоятелен обект. При това положение, сделката с продавача „РесурсКомерс“ ООД не е предизвикала вещноправен ефект.

В допълнение към приетите мотиви на районният съд се излагат съображения в насока, че процесния обект, представлява само фактически преустроена реална част от съществуваща сграда или по- скоро реална част от съществуващо метално съоръжение заснето като сграда.

Твърди се, че процесния обект теоретично е могъл да възникне като самостоятелен обект по актуалните му кадастрални данни след изменението на КК от 2016г., ако за изграждането му е издадено разрешение за строеж, въз основа на одобрен инвестиционен проект за преустройство /архитектурна, конструктивна, технологична, електро, ВиК, отопление, пожарна безопасност/.

В този смисъл се приема, че правната логика сочи, че отделянето на нов самостоятелен обект в резултата на извършено преустройство на съществуващ обект, подлежи на отразяване в кадастралната карта, само ако е било разрешено от компетентните органи и при спазване на действащите технически норми.

Твърди се, че в разглеждания случай, преустройството е извършено без одобрен проект и разрешение за строеж. То представлява само една „имитация“ на самостоятелен обект поради липса на носеща основа върху която да стъпят стените, липса на същински стени, липса на четири самостоятелни стени, липса на самостоятелно захранване с електричество и вода. Такъв обект не може да се заснема в кадастъра като самостоятелен. Ето защо се приема, че процесния обект не представлява самостоятелен обект на собственост и не е могъл да бъде придобит от ищеца.

Искането е да се потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноските пред настоящата инстанция, вкл. и при прекратяване на делото.

В съдебно заседание, жалбоподателят- „И.А.“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв.Ф.Ф.. От страна на последният се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли отмяната на постановеното от първата инстанция решение, като се уважи предявения иск. В този смисъл излага подробни съображения.

5

Ответникът по жалбата- Г. СП. К., редовно призован не се явява.

Последният се представлява от пълномощника му адв.В.К.. От страна на последният се моли съда, да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. В тази връзка излага подробни доводи.

Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Делото пред първоинстанционният съд е образувано по насрещна искова молба, инкорпорирана в писмен отговор вх.№15312/19.08.2020г. по гр.д.№1392/2020г. по описа на РС-Пазарджик, приложена по настоящото дело, която искова молба е подадена от „И.А.“ ЕООД, с ЕИК 204619977, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Е.“№5, ет.6, ап.7, представлявано от управителя Г.К.П. срещу Г.С. К. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.“А.К.“ №16, ет.2, ап.5.

Твърди се в обстоятелствената част на насрещната искова молба, че на 30.08.2019г. по силата на възмездна сделка- покупко продажба, обективирана в Нотариален акт №165, том VI, рег.№10740, н.д.№1093/2019г. по описа на Нотариус А.И. с рег.№423 с район на действие РС- Пазарджик, ищцовото дружество е придобило правото на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18.97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.Пазарджик, п.к.

№4400, ул.“М.В.“№9, който самостоятелен обект се намира в сграда №2, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта: 1/ едно/ с площ 52.07кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: няма.

Твърди се, че владението на този имот е предоставено от продавач на купувача /ищцовото дружество/ в деня на изповядване на сделката, като видно от приложеното писмо от Областна администрация Пазарджик с изх.