Решение № 1224 от 26.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. В., 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Славова при участието на секретаря Димитричка Д. Г. като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20223100101140 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявени от Е. Д. Г., род. на **** срещу Т. А. В., ЕГН **********, М. Д. В., ЕГН ********** и Н. Г. К. -В . ЕГН**********, за приемане за установено в отношенията между на страните, че ищцата Е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент на **** в жилищна сграда на ул."**** в гр.В., целият състоящ се от входно антре, коридор, дневна[1]столова, хол, спалня, кухненска ниша. тоалет-баня, е обща застроена площ 57,25кв.м., заедно с принадлежащото на апартамента таванско помещение със застроена площ 15,04кв.м. и изба със застроена площ 11.80кв.м. и заедно с 1/3 ид.ч. от общото таванско помещение цялото със застроена площ 12,20 кв.м., ведно с 1/4 ид.ч. от общото избено помещение цялото с площ 4,33 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***. при съседи

***,

***. ***, ведно с 1/3 ид.ч. от поземлен имот, върху който сграда *** е построена, придобита частично по силата на саморъчно завещание № 350/07.10.1988г. от дядо й А.Д.Г., и частично с оглед приложение на чл. 49 ал. 2 пр. 2 от ЗН, доколкото майка й Т.

1

А. В. е изгубила правото на наследствен дял от укритото наследство на нейния баща А.Д.Г..

Обстоятелства, на които се основава иска:

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на процесния имот на бул. „****, тъй като през 1988 година дядо й А.Д.Г., единствен собственик на този апартамента към посочения момент, й е завещал 33,33 процента кв.м. идеални части от него. Твърди, че родителите й, знаейки за завещанието, умишлено са премълчали неговото съществуване и са укрили съдържанието му от нея. Сочи, че в този случай става въпрос за укриване на наследствено имущество по смисъла на чл. 49 ал. 2 пр. 2 от ЗН и следва да бъде приложена хипотезата на чл. 49 ал. 2 изр. 2 от ЗН, а именно майка й е изгубила правото на наследствен дял от укритото имущество. Твърди, че Т. А. В. се явява единствен наследник на А.Д.Г., доколкото сестра й М.а А.а Б. се е отказала от наследството на баща си, поради което Т. А. В. е призната за собственик на целия процесен имот. Считат, че с прилагането на чл. 49 ал. 2 изр. 2 от ЗН, единствено ищцата получава увеличение в имуществото, тъй като то е укрито от нея. Счита, че доколкото майка й Т. А. В. е изгубила правото на наследствен дял от процесния имот на бул. „****, то последващите разпоредителни сделки с него са лишени от вещно прехвърлителен ефект.

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили по делото отговори от ответниците.

В отговора на Т. А. В. същата прави ПРИЗНАНИЕ на иска и моли същият да бъде уважен.

В отговорите на М. Д. В., ЕГН ********** и Н. Г. К. -В.

ЕГН**********, се сочи, че искът е нередовен. Оспорва се изцяло иска като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа искa и моли за уважаването му. Ответниците М. Д. В. и Н. Г. К. молят да бъдe отхвърлен искa за собственост.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен по делото e положителeн установителен иск за собственост 2 върху недвижим имот с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

Като придобивно основание за правото на собственост върху имота се сочи наследяване, въз основата на завещание /за част от имота/ - саморъчно завещание № 350/07.10.1988г. от дядо й А.Д.Г., и /за останалата част от имота/ съгласно разпоредбата на чл. 49 ал. 2 изр. 2 от ЗН чрез увеличаване на дела й, доколкото майка й Т. А. В. е изгубила правото на наследствен дял от укритото наследство на нейния баща А.Д.Г..

В тежест на ищеца по делото е да установи всички факти, на които се позовава, а именно че през 1988 година А.Д.Г., й е завещал идеални части от процесния имот, както и че майка й е укрила наследствено имущество.

Съгласно саморъчно завещание от 07.10.1982г. /л.279-280 от делото/, съхранявано под № 350/1982г. в регистъра на нотариус Л.Г., дядото на ищцата А.Д.Г. завещава на своята внучка Е. Д. В., част от своя собствен имот, находящ се на бул. ****, състоящ се от „една стая – спалня в размери 14.62 кв.м. от етажа и таванско помещение, състоящо се от 15.04кв.м.“ Саморъчното завещание е оспорено като неавтентично, но съгласно изготвената и приета по делото съдебно-графологична експертиза, ръкописният текст и подписа, положени в саморъчно завещание от 07.10.1982г. са изпълнени от А.Д.Г..

Предмет на завещанието обаче е реална част от жилище /една стая и таванско помещение/, а не идеална част от него. Този факт не се променя от възможността реалната част да бъде изчислена от вещо лице в съответни идеални части, направено с изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. В завещанието изрично и недвусмислено е завещана реална част от един недвижим имот.

Завещанието е едностранна правна сделка - разпореждане в случай на смърт. Като такава освен специалните основания за нищожност на завещанието по чл. 42 от ЗН, важат и общите правила по чл. 26 от ЗЗД.

Съгласно чл. 26 ал. 2 предл. 1 от ЗЗД нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2014 г., ОСГК, докладчик съдията К.Ю., ако към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), не са фактически обособени, но е възможно да бъдат 3 обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти) е налице, когато при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част.

Липсва твърдение и с оглед на това не е доказано от ищеца, че посочените в завещанието помещения са фактически обособени като самостоятелен обект на правото на собственост /жилище/ или биха могли да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент.

Съгласно НАРЕДБА № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), /обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г. в сила до 26.07.1995 г./, чл. 35 от същата, жилището се състои от помещения, които териториално и функционално са обединени в самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните нужди на гражданите. Съгласно чл.

36 от Наредбата, помещенията в жилището са жилищни и обслужващи. Към жилището има и складови помещения. Жилищни помещения са: дневните, спалните, нишите за спане, кабинетите, непряко осветените вестибюли и трапезариите (когато има кухня с място за хранене) /чл. 37/, а обслужващи помещения са: кухните, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене), входните и изолационните преддверия, вестибюлите - които служат за преддверия, баните, килерите, клозетите, домакинските помещения за пране, сушене, гладене и др. /чл. 38, ал.1/. Съгласно чл. 53, всички жилища имат входни преддверия с минимална широчина 1,30 м. Изолационните преддверия имат минимална широчина 0,90 м. Съгласно чл. 54 (1), жилището трябва да има помещения за клозет, за баня, за пране и сушене на прането и др., които се обзавеждат съгласно действуващите изисквания за тях.

Влизането в клозета трябва да бъде откъм преддверие. То не може да бъде откъм жилищно помещение или откъм кухня. Влизането в баня със или без клозет може да бъде непосредствено откъм спалня при положение, че обслужва само нея и че има вентилация. /чл. 55, ал. 1 и 2/. Съгласно чл. 56 от Наредбата, при разделяне на заварени жилища на повече жилища главният архитект на общинския народен съвет, при който има съвет за архитектура и 4 благоустройство, може да разрешава по изключение новообразуваните жилища да нямат дрешник, допълнителни помещения за пране, гладене и др., както и баня или банята да не отговаря на действуващите норми. Няма предвидена норма обаче, съгласно която едно жилище може да съществува без „клозет“, т.е. без санитарно помещение, което освен това следва да отговаря и на определени изисквания – чл. 55-59 от Наредбата.

В настоящия случай липсва завещана тоалетна, което е задължителен елемент от жилището, съгласно чл. 56, както и предверие, което е задължителен елемент от жилището, съгласно чл. 53 от Наредбата.

Липсата на доказване, че завещаните две помещения представляват самостоятелен обект на правото на собственост /жилище/ или биха могли да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към момента на сключване на сделката, в случая изготвянето на завещанието през 1982г., води до извод за нищожност на саморъчнотo завещание от 07.10.1982г., поради невъзможен предмет /негоден обект на правото на собственост/.

Доколкото завещанието е нищожно, то същото не би могло да бъде основание за възникване на каквито и да било права в патримониума на ищцата след смъртта на завещателя. С оглед на това не би могло и да е налице укриване на наследствено имущество. Доколкото ищцата не наследява дядо си, заедно с майка си, поради нищожността на завещанието, няма как майката да е извършила правни действия по лишаване на ищцата от права, защото те не съществуват в нейния патримониум. Оттук не е налице и втората твърдяна от ищцата предпоставка за уважаване на иска, а именно укриване на наследствено имущество, извършено от майка й Т. А. В..

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищцата дължи в полза на ответниците разноските им за производството. Ответницата Т. А. В. е направила признание на иска и не претендира разноски, а ответниците Т. А. В., претендират разноски в размер на сумата от 5200лв., представляващи адвокатско възнаграждение, като искането им за присъждане на посочените разноски следва да бъде уважено.

Водим от горното, съдът

5

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Е. Д. Г., род. на **** срещу Т. А.

В., ЕГН **********, М. Д. В., ЕГН ********** и Н. Г. К. -В. ЕГН**********, за приемане за установено в отношенията между на страните, че ищцата Е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент на **** в жилищна сграда на ул."**** в гр.В., целият състоящ се от входно антре, коридор, дневна[1]столова, хол, спалня, кухненска ниша. тоалет-баня, е обща застроена площ 57,25кв.м., заедно с принадлежащото на апартамента таванско помещение със застроена площ 15,04кв.м. и изба със застроена площ 11.80кв.м. и заедно с 1/3 ид.ч. от общото таванско помещение цялото със застроена площ 12,20 кв.м., ведно с 1/4 ид.ч. от общото избено помещение цялото с площ 4,33 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***. при съседи

***,

***. ***, ведно с 1/3 ид.ч. от поземлен имот, върху който сграда *** е построена, придобита частично по силата на саморъчно завещание № 350/07.10.1988г. от дядо й А.Д.Г., и частично с оглед приложение на чл. 49 ал. 2 пр. 2 от ЗН, доколкото майка й Т.

А. В. е изгубила правото на наследствен дял от укритото наследство на нейния баща А.Д.Г., на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Е. Д. Г., род. на ****, живуща във ФРГ, ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. В., ЕГН ********** и Н. Г. К. -В. ЕГН**********, и двамата с адрес гр.

****, сумата от 5200лв. /пет хиляди и двеста лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВАПС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за решението, ведно с препис от акта.

Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________ 6