Решение № 102 от 26.02.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Враца, 25.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20231400500434 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 217/11.04.2023 г. по гр. д. № 1274/2022 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е признато за установено по отношение на „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. В. К., че Българската държава, представлявана от министъра на земеделието с адрес ***, е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, общ. Хайредин, обл. Враца, с адрес в местност „Златията”, площ 35236 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, номер по предходен план: 002026, при съседи: ***;

***; ***; ***; ***; ***. С решението е осъдено, на основание чл. 108 ЗС, „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“ АД, да отстъпи собствеността и предаде владението на Българската държава, на гореописаният недвижим имот. Със същото решение е осъдено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“ АД да заплати на Българската държава направените съдебни разноски в размер на 341,44 лева. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ответника - Е. П. С., с ЕГН **********, от ***.

1

Решението е обжалвано от третото лице - помагач на ответника - Е. П. С., с ЕГН **********, от ***. Жалбоподателя твърди, че съдебното решение e неправилно и необосновано. Излага, че с решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. КС на РБ обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността. В мотивите на конституционното решение било посочено, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗСДВ, бр. 7 от 2018 г.. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС била обнародвана в ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., но влязла в сила от 31.12.2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнел вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г.. От тези мотиви на Конституционния съд следвало, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г., какъвто бил разглежданият случай, както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018 г.. Според т. 2 от РКС № 3 от 28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилагал. С оглед на това тълкуване КС изрично посочил в мотивите на Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на § 1 ДР ЗС, с обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. По делото не следвало да се приложи мораториумът за придобиване на държавен имот - частна собственост, действал в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр. 9/2018 г. за противоконституционен.

След като КС приемал, че с този закон се отнемат придобити вещни права и го обявява за противоконституционен, следвало да бъдат зачетени отнетите с противоконституционен закон права, т.е. да не се прилага противоконституционния закон по висящите спорове за собственост. Сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си. КС на РБ многократно в свои решения приемал, че носител на частната собственост може да бъде всеки правен субект, в т.ч. и държавата и общините, които също могат да имат частна собственост, защото и за тях е открита възможността да извършват стопанска дейност и да бъдат участници в гражданския оборот. Властническите правомощия на държавните и общинските органи и необходимостта да се използва собствеността на държавата и общините в обществен интерес не давали основание тяхната собственост да се счита винаги за публична (сочи, в подкрепа на доводите си решение № 19 от 1993 г. по к. д. № 11/1993 г.). В частното право водещ бил принципът на равенство и в частност на равнопоставеност на субектите.

Конституционният съд многократно подчертавал, че при упражняване на частната собственост всички правни субекти, включително държавата и общините, са равнопоставени. Следователно обемът на правата и задълженията на държавата и общините като титуляри на частна собственост не можел да бъде принципно различен от обема на 2 правата и задълженията на всеки друг частноправен субект по отношение на притежаваното имущество. КС на РБ счита, че класически компонент на правовата държава е изискването за пропорционалност като част от разбирането за справедливост (материалното измерение на правовата държава). Принципът на пропорционалност бил утвърден като необходим ориентир и мяра за съразмерност за балансиране на правната уредба, когато се отнася за ограничаване на основни права. Конституционният съд преценил с решението си, че предвиденият в § 1, ал. 1 ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1 юни 2006 г.) срок на действие на мораториума върху давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост - до 31 декември 2022 г., нарушава конституционния принцип на пропорционалност и съществено надхвърля необходимото за постигане на дефинираните цели - не е налице конституционно оправдание за наложителност на толкова дълъг период на спиране на давностния срок, който да е необходим на държавата и общините да предприемат съответните действия по защита на своята собственост. По този начин се накърнява доверието в законодателството, присъщо на правовата държава, тъй като за правните субекти е невъзможно да предвидят с достатъчно висока степен на сигурност и обозримост докога ще действа мораториумът и дали направеното с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) изменение в оспорената разпоредба ще бъде последното удължаване във времето на спирането на срока на придобивната давност. В рамките на прекомерно дългия срок на предвидения в § 1, ал. 1 ЗДЗС мораториум на владелците на имоти – частна държавна или общинска собственост, е наложено да търпят безсрочно бездействието на държавата и общините, които не са стимулирани да предприемат необходимите действия за изпълнение на вменените им по закон задължения да стопанисват и управляват собствеността си с грижата на добър стопанин. Последователно е разбирането на Конституционния съд, според което всяко ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което в действителност е предназначено да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава. С обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане РКС № 3/24.02.2022 г.. С отменения § 2 ЗР на ЗИЗС било придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., но влизането й в сила е от 31.12.2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г.. В своята практика Конституционният съд поддържа, че когато със закон е предоставена възможност на гражданите да придобият по давност определена категория вещи, не може с последващ закон да се прогласи неприложимост на тази давност при установяването на правото на собственост върху тях. Подобен законодателен подход накърнява правната сигурност и предвидимостта на нормативната уредба като основни характеристики на правовата държава. Претендира отмяна на обжалваното решение и 3 отхвърляне на предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Държавата, представлявана от министъра на земеделието. В отговора се заявява, че жалбата е неоснователна.

Излага се, че постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. По делото било безспорно установено, че Държавата е придобила процесния имот по силата на валиден договор за замяна от 17.04.2009 г.. Въззивникът Е. П.

С., не бил станал собственик на процесния поземлен имот, поради факта, че придобил собственост от несобственик, защото с разпореждане с чужд недвижим имот не можело да се изпълни предназначението на договор за покупко-продажба, а именно - да се придобие правото на собственост. Макар и действителен, договорът за продажба между Е. П. С. и П.

Ц. Г., М. П. К. и М. И. Г., не пораждал вещен ефект по отношение на Е. П. С., тъй като Министерство на земеделието, храните и горите не загубило правото си на собственост.

Имотният регистър бил публичен и всеки купувач преди извършване на сделка с недвижим имот, следвало да направи проверка поне 10 години назад във времето за собствеността на имота. На следващо място и „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ" АД не било собственик на процесният поземлен имот, поради това, че праводателя му придобил недвижимия имот от несобственици. Продажбата на чужда вещ била действителна сделка, но не пораждала вещно транслативни последици, тъй като продавачът не притежавал правото на собственост. Относно забраната за придобиване по давност на имоти - държавна и общинска собственост: Е. П. С., не станал собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. ***, общ. Хайредин, обл. Враца по давност, поради факта, че до 31.12.2022 г. била в сила разпоредбата на §1, ал. 1 от Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.), съгласно която давността за придобиване на имоти - частна държавна собственост спира да тече до 31.12.2022 г.. Съгласно чл. 79, ал. 1 Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижими имоти се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Относно процесния имот не изтекла предвидената в закона - 10-годишна давност, поради което и въззивника и „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ" АД не придобили собствеността върху имота. Следователно правилно приел съда, че процесният имот е собственост на Държавата и искът за собственост следва да бъде уважен, а ответника да бъде осъден да предаде собствеността и владението върху имота.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“ АД.

В съдебното заседание въззивника, не се явява и не се представлява.

В съдебното заседание въззиваемата страна Държавата, представлявана от министъра на земеделието, чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор на жалбата.

В съдебното заседание въззиваемата страна „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“ АД, не се представлява.

4

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното: