Определение № 17297 от 17.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 9465/2025
- Вид
- Определение № 17297
- Подписан
- 17.09.2025
- В сила
- 17.09.2025
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Мила Гочева Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 108, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за съдебната власт
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17297 гр. София, 17.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509465 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
Образувано е по повод Определение № 32712/04.08.2025 г., постановено по ч.гр. д. № 42357/2025 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 70 състав, с което е повдигнат спор за местна подсъдност на образуваното производство по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от заявителя „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД гр.София против длъжника С.М.Б. за издаване на заповед за незабавно изпълнение за суми дължими по запис на заповед.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Районен съд Ямбол е сезиран със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК подадено на 02.07.2025 г. на хартиен носител от „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД гр.София против длъжника С.М.Б. за издаване на заповед за изпълнение за парични суми дължими по запис на заповед.
След справка в Търговския регистър, съдът е констатирал, че седалището и адреса на управление на заявителя „МОЯТ КРЕДИТ“ЕООД, ЕИК 203939675 е в гр.София, р-н „Възраждане“, ********. Поради това и с определение № 1427/04.07.2025 г. съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на РС София на основание чл.411, ал.1 от ГПК.
Софийски районен съд, II ГО, 70 състав, с определение № 32712/04.08.2025 г., постановено по ч.гр. д. № 9465/2025 г. е приел, че не е компетентен да се произнесе по заявлението, тъй като в случая се касае за подадено заявление до съда, в който дружеството – заявител има офис, което място се явява най-близкото и удобно за него 1 и длъжника – физическо лице с настоящ и постоянен адрес в този съдебен район.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 от ГПК /ред. ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г./ заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл.9, ал.3 от ЗСВ. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.3, 6 и 10 се разглежда от съдия от районния съд по настоящ адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес. В случаите, когато заявителят няма настоящ или постоянен адрес или седалище на територията на България, заявлението се по постоянния или настоящ адрес на длъжника.
В настоящия случай в подаденото заявление в т.12 - документ от който произтича вземането е посочено Запис на заповед, издаден на 14.05.2024 г. в гр.Ямбол, платим на предявения в срок до 5 години от издаването му и предявен на 22.04.2025 г., както и законна лихва до окончателното изплащане на задълженията. Поради това и посоченото основание за издаване на заповед за изпълнение е по чл.417, ал.1, т.10 от ГПК-запис на заповед, който обезпечава вземанията по сключен индивидуален договор за заем от 14.05.2024 г.
Съгласно чл. 113 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.
Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Или в случая се касае за местна подсъдност, за която съдът следи служебно. Въпросът за приложението на нормата на чл. 113 ГПК и съотношението й с нормата на чл. 108 ГПК е предмет на редица постановени от ВКС определения, в които се приема, че особената местна подсъдност се прилага във всички случаи когато е предявен иск, произтичащ от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, в който се въвеждат нови правни категории и терминологични уточнения, установяват се конкретни измерения на определени права на потребителя, то и текстовете уреждащи процесуалното реализиране на тези права са обвързани именно с него или, както е посочено в определение № 697 от 7.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 514/2009 г., I т. о., приложимостта на чл. 113 ГПК се определя от характера и вида на предявения иск.
Налице е и съдебна практика, обективирана в определение № 1874/07.06.2017 г. по ч.гд. № 2322/2017 г. на САС, определение № 181 от 08.02.2011 г. по ч. т. д. № 984/2010 г. На ВКС, ІІ т. о.; определение № 438 от 05.07.2012 г. по ч. т. д. № 404/2012 г. на ВКС, 2
І т. о. и определение № 544 от 11.07.2011 г. по ч. т. д. № 503/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и др., според която предвидената в чл.113 ГПК специална подсъдност е изборна, т.е. тя дерогира общата подсъдност по чл. 105, респ. чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК и е предоставена като правна възможност и привилегия на определени лица, поради което се прилага когато ищецът е обосновал подсъдността пред сезирания от него съд с наличието на визираните в тези норми предпоставки, т.е. при подаване на исковата молба пред съда по настоящия си адрес, се е позовал на качеството си на потребител.
Преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗП/, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор - напр., § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и др. Посоченото общо определение на понятието "потребител" отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. "б. " от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В случая, както бе посочено вземането по записа на заповед се основава на договор за заем сключен с потребител. Съобразно указанията на чл.422 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.
С оглед това и както правилно е приел Софийски районен съд, местно компетентен да разгледа заявлението и да се произнесе по него е РС Ямбол, тъй като това е съда по настоящия или постоянен адрес на длъжника потребител.
Съобразно изложеното, Софийски градски съд намира, че компетентен да се произнесе по процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение е РС Ямбол.
Водим от горното и на основание чл. 122 от ГПК, Софийският градски съд 3
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК подадено от „МОЯТ КРЕДИТ“ЕООД, ЕИК 203939675 със седалище гр.София, р-н „Възраждане“, ******** срещу С.М.Б., ЕГН ********** с адрес гр.Ямбол, ул.******** за заплащане на сумата 316.07 лв.-главница дължима по запис на заповед, издаден на 14.05.2024 г. в гр.Ямбол, платим на предявения в срок до 5 години от издаването му и предявен на 22.04.2025 г., както и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задълженията е РС Ямбол.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4