Определение № 80 от 30.01.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. Перник, 30.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500054 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш, представлявано от пълномощника адвокат Х. М. срещу Разпореждане № 14909/13.11.2023 г. по ЧГД № 4763/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, с която е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Н. Н. за сумата от 65.97 лв. – такса за събиране на дължими суми, ведно с лихва за забава върху нея в размер на 9.94 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 30.08.2023 г., както и сумата от 2.00 лв. – неустойка, представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, ведно с лихва за забава върху нея в размер на 0.32 лв. за периода от 28.01.2022 г. до 30.08.2023 г.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната му част, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за заявените вземания. Претендира се присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд - Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл.

275, ал. 1, във вр. с чл. 279 от ГПК, от надлежно легитимирано лице – 1 заявител в заповедното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, уточнено с молба вх. № 220883/25.10.2023 г. и молба вх. № 23236/08.11.2023 г. „А1 България“ ЕАД е поискало издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Н. Н. за сумите, както следва: 517.38 лв. – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по договор с партиден номер *** и приложение от 16.09.2021 г., ведно с лихва за забава върху нея в размер на 73.93 лв. за периода от 25.01.2022 г. до 30.05.2023 г.; сумата от 595.76 лв. – цена на устройства на изплащане по договор за продажба на изплащане от 16.09.2021 г. за периода от 28.08.2021 г.

– 27.06.2022 г., по договор за продажба на изплащане от 04.08.2021 г. г. за периода 28.08.2021 г. – 27.06.2022 г., договор за продажба на изплащане от 29.12.2021 за периода от 28.08.2021 г. – 27.06.2022 г., ведно със сумата от 71.83 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 28.08.2121 г. до 27.06.2023 г.; сумата от 1539.72 лв. – неустойки по договора, равняващи се на три месечни стандартни такси без ДДС за съответната мобилна услуга, отстъпка от цената на месечна абонамента такса за съответния номер, отстъпка от цена на устройства и невърнато оборудване, ведно със сумата 189.44 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 09.06.2023 г. – 30.08.2023 г.; сумата от 65.97 лв. – такса за събиране на дължими суми, ведно с лихва за забава в размер на 9.94 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 30.08.2023 г., както и сумата от 2.00 лв. – неустойка, представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения за периода от 28.01.2022 г. до 30.08.2023 г.

За да отхвърли заявлението в обжалваната му част, районният съд е приел, че с оглед основанието на което се претендират вземанията, длъжникът се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а клаузите, на които се основават претенциите са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и съответно нищожни.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отхвърля искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, когато то се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В настоящия случай, вземанията, за които искането е отхвърлено се основават на договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, сключен между „А, България“ ЕАД и физическо лице за придобиване на стоки и ползване на услуги, които не са свързани с професионалната или търговската дейност на последното. Затова то има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3, във вр. с чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът следи служебно за 2 неравноправността на договорните клаузи, на които се основават, предявените срещу него претенции.

Според приложимата в случая разпоредба на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправни са уговорките във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Отхвърлените от районния съд претенции са за заплащане на такса за събиране на дължими суми и за неустойка, представляваща обезщетение за обработване на просрочени задължения. Таксата се дължи за предоставена услуга, каквато в случая не е предвидено потребителят да получи срещу заплащането и. Затова клаузата, която предвижда заплащането и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора и съответно е нищожна, поради неравноправност.

Неустойката, се уговаря за обезпечаване и гарантиране изпълнението на договорно задължение и за обезщетение от неизпълнението, без да се доказват вреди. В случая тя се претендира като обезщетение за обработването на забавено парично задължение, което излиза извън предвидените и в закона функции и обосновава извод за нейната нищожност.

Освен това настоящият състав споделя разбирането на първоинстанционния съд, че договорът за покупка на стока на изплащане, представлява кредитиране на купувача и за забава изпълнението на задължението му за разсрочено заплащане на цената по силата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК се дължи само лихва за забава за времето на забавата, в размер, който не надвишава законната лихва. В случая, заявителят претендира заплащане на неустойка за обработване на забавеното плащане, което противоречи на изискванията за добросъвестност и води до липса на равновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че процесните вземания се основават на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и правилно са отхвърлени от районния съд на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. С оглед отхвърлянето на главните вземания, неоснователни са и акцесорните претенции за заплащане на лихва за забава върху тях.

Предвид горното, настоящият състав намира за правилно разпореждането на Районен съд – Перник в обжалваната му част, поради което същото следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 14909/13.11.2023 г. по ЧГД № 4763/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Н. Н. за сумата от 65.97 лв. – такса за 3 събиране на дължими суми, ведно с лихва за забава върху нея в размер на 9.94 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 30.08.2023 г., както и за сумата от 2.00 лв. – неустойка, представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, ведно с лихва за забава върху нея в размер на 0.32 лв. за периода от 28.01.2022 г. до 30.08.2023 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4