Решение № 18834 от 20.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18834 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. П.А при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. П.А Гражданско дело № 20241110138915 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „.“ ЕАД срещу С. с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 221.93 лева, представляваща стойността на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, находящ се в гр. .., за периода от м.10.2021г до м.07.2023г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2024г. до окончателното плащане, сумата от 41.28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021г до 11.06.2024г. върху цената на топлинната енергия, сумата от 15.69 лева, представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2021г до м.10.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2024г. до окончателното плащане и сумата от 4.03 лева, представляваща за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2021г до 11.06.2024г върху цената на услугата дялово разпределение.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово 1 разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника e депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове като недопустимо и неоснователни. Поддържа се, че починалият С. А. П. има наследници от втори, трети и четвърти ред, респективно, че С. не следва да отговаря по предявените искове. Изрично се позовава на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2019 по тълк.дело №1/2017г. Оспорват се и исковете за главница за цена на услугата дялово разпределение и за лихви за забава. Излагат се твърдения, че процесният топласнабден имот е актуван като общински едва на 19.03.2025 г., като С. е заплатила претендираните в настоящото производство суми, но счита същите за недължимо платени. Изтъква се, че от ищеца не са ангажирани доказателства за наличието на облигационно правоотношение с ответника за исковия период. Поддържа се и, че ответникът не е ползвател на имота. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба. Оспорва се и легитимацията на ищеца да претендира плащане на суми за цена на услугата дялово разпределение. Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ООД изразява становище по съществото на спор с молба от 31.03.2025г, като представя и писмени доказателства.

С молба с вх.№ 253707/23.07.2025г. от името на ищеца изрично е признато, че ответникът е извършил плащане, с което е погасил част от задълженията, като непогасени са останали сумите от 25.78 лева – законна лихва и 60 лева – разноски за държавна такса.

Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявения иск:

От името на ответника се поддържа становище, че предявените искове срещу него са недопустими, тъй като изначално не било възникнало процесуално правоотношение с ответника С. П., тъй като същият е починал през 2018г. Във връзка с това се изтъква, че е следвало да бъдат съобразени дадените в Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2017г. относно процесуалната правоспособност и невъзможността по реда на чл. 227 ГПК да бъдат конституирани наследници на починало преди предявяване на иска лице.

В действителност съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/09.07.2019г по тълк.д № 1/2017г на ОСГТК на ВКС разяснения е недопустимо по реда на чл. 227 ГПК да бъдат конституирани наследниците на страна в процеса, ако същата е починала преди 2 предявяване на делото. Нещо повече изрично е посочено, че предявяването на иск срещу починало лице е недопустимо, като не са касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК.

Разглежданият случай обаче не попада в така описаната в цитираното тълкувателно решение хипотеза. В случая исковете не са предявени срещу починалия С. П., в който случай безспорно би било налице едно недопустимо производство, в това число и недопустимо конституиране на страни по реда на чл. 227 ГПК. Напротив, налице е хипотеза, в която е посочено, че се предявяват искове срещу наследниците на С. П., като за ищеца не са били известни имената им, за да ги индивидуализира по предвидения в закона ред. Ето защо съдът по реда на чл. 129 ГПК е указал на ищеца да индивидуализира надлежно сочените от него ответници „наследниците на“ с посочване на три имена, адреси и т.н.

Именно при индивидуализиране на ответната страна ищецът е посочил, че в случая предявява исковете си срещу С., т.е ответникът не е конституиран по реда на чл.227 ГПК.

Следователно не е налице нито конституиране по реда на чл. 227 ГПК, нито предявяване на иск срещу починалия С. П.. Ето защо съдът приема, че предявените искове се явяват допустими.

По основателността на исковите претенции:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап.., находящ се в гр.., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Въпреки извършеното от страна на С. плащане на процесните суми, с оглед депозирания отговор на исковата молба следва да се приеме, че спорът между страните се концентрира върху въпросът дали през исковия период е било налице валидно облигационно отношение между „.“ ЕАД и С. за доставка на топлинна енергия до процесното жилище.

За установяване на това обстоятелство по делото е приет договор за продажба на 3 държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 29.11.1990г. /л.11-12 от делото/, съгласно който С. А. П. е придобил право на собственост именно върху имот, находящ се в гр..., като съгласно издадено от ГИС удостоверение с изх.№./22.02.2013г. /л.14 от делото/ посоченият адрес съответства понастоящем на адрес гр. С.. Същевременно липсват доказателства, а и твърдения, че след закупуването на процесното жилище С. П. се е разпоредил с него.

Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници на С. А. П.

/л.16-17 и л. 45-46 от делото/ същият е починал на 11.12.2018г., като не е оставил наследници от близкия кръг роднини, тъй като е починал неженен, без деца, с починали възходящи. Това обстоятелство се потвърждава и от приетото удостоверение за родствени връзки до шеста степен на С. А. П. /л.58 от делото/. Предвид това следва да бъде съобразена хипотезата на чл. 11 ЗН, съгласно която когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. Следователно доколкото видно от представените удостоверения за наследници по отношение на имуществото на С. П. не е имало лица, които да го наследят съобразно разпоредбите на чл. 5-11 ЗН, то притежаваното от него жилище е придобито от общината, на чиято територия се намира процесния имот, т.е в случая именно С.. Този извод се подкрепя и от представения от самия ответник Акт № . за частна общинска собственост, съставен на 19.03.2025г. /л.95 от делото/, в който изрично е посочено като правно основание за придобиването на имота, находящ се в гр..., именно чл. 11 ЗН. С вписването на това основание и издаването на този акт за общинска собственост С. изрично е признала с конклудентни действия обстоятелството, че именно ответната община е наследила топлоснабденото жилище от починалия С. П.. Обстоятелство, което настоящият състав цени по реда на чл. 175 ГПК. Ирелевантно в случая е кога ответникът е издал акта за общинска собственост, доколкото същият по своята същност няма конститутивно действие, т.е правото на собственост за обективирания в него имот, не се поражда с издаването му.

Последователна и непротиворечива е съдебната практика, съгласно която актовете за общинска собственост са официални документи, но нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото, т.е те имат само констативен характер. В този смисъл решение № 269/03.08.2012г. по гр.д.№ ./2011г на ВКС, I г.о, решение № 391/18.10.2012г. по гр.д.№./2011г на ВКС, I г.о., решение № 82/15.07.2019г. по гр.д.№ .г. на ВКС, I г.о.

При съобразяване на така посоченото следва да се приеме за неоснователно възражението на С., че същата е станала собственик на процесното жилище едва през 2025г., когато е издала акта за частна общинска собственост. Доколкото в него изрично е признато основанието, на което е придобито правото на собственост – чл. 11 ЗН, то в случая следва да се приема, че С. е придобила по наследство процесното жилище още с откриване на наследството на С. П., т.е считано от 11.12.2018г общината е станала собственик на имота.

4

Следователно именно ответникът е бил собственик на топлоснабденото жилище и през исковия период.

Съгласно действащата през исковия период нормативна уредба, както и съгласно действалата преди това разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.