Решение № 1187 от 06.10.2022, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ /…………….. 2022 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ВАРНА, ІІ-ри

СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА при секретаря Добринка Долчинкова , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 748 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.107,ал.3, във връзка с чл.144 от ДОПК.

Образувано е по жалбата на Н.К.Г., ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. С. против АУЗД № МД-АУ-260-1/25.01.2022 г. издаден от старши инспектор КРД при дирекция „Местни данъци“ в община Варна, с който са установени задължения за публични държавни вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за данъчни периоди 2017 г.- 2021 г. главница в общ размер от 1594,15 лв. и лихви в общ размер от 388,56 лв. потвърден с акт рег.№ МД-Т22001705ВН_001ВН/18.03.2022 г. издаден от директора на дирекция „Местни данъци“ в община Варна.

Жалбоподателят твърди, че е собственик на недвижими имоти с идентификатор ид.№ *** и ид.№ *** по КК на район „Приморски“ община Варна. Сочи се, че имот ид.№ *** се намира в Държавен горски фонд и представлява залесена територия, както и, че предназначението на имота е за горска територия. Относно имот ид.№ *** се сочи, че представлява нива, с трайно предназначение на територията – земеделска. Сочи, че двата имота не се намират в строителните граници на населеното място и не представляват урбанизирана територия. Твърди, че за имотите няма процедиран ПУП-ПРЗ и не е сменено предназначението на земята. Счита, че приложение намира нормата на чл.10,ал.3 от ЗМДТ и за имотите не се дължи данък. Аналогични съображения излага и досежно държимостта на таксата за битови отпадъци. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорения акт. Представлява се от процесуален представител – адв. С., който поддържа жалбата.Претендира сторените съдебно-деловодни разноски. Представя писмено становище.

Ответникът – директорът на дирекция „Местни данъци“ при община Варна., чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представя писмено становище.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.

160 от ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице, след предприето оспорване по административен ред и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Видно от Удостоверение за наследници изх.№ 572/15.11.2021г. на община Варна /л.16/, жалбоподателят е наследник /син / на

Георги Железов Тодоров.

С

Решение № 962/15.07.2003г. на Общинска служба по земеделие и гори - гр.Варна /л.16/, на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ на наследниците на Г. Ж. Т. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот – нива от 9.702 дка., находящ се в държавен горски фонд на Виница, местността „Кара Тепе“, имот № 7285, парцел № 7286 от КП 1956г. От КВС имотът представлява пл.№ 53008, залесена територия.

Според

Удостоверение за характеристики изх.№ 686/06.03.2008г. /л.10-гръб/ на Областна дирекция „Земеделие и гори“ - Варна, имот № 053008 е с начин на трайно ползване – залесена територия. Видно от скица № 15-1268416-22.11.2021г. /л.35/ и Удостоверение за характеристики изх.№ 25-341933-22.11.2021г. на СГКК-Варна , в КК на гр.Варна имотът е нанесен с ид.***, с трайно предназначение – горска и начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, местоположението на ПИ спрямо строителните граници на населеното място е до 1км.

С

Решение № 590/15.02.1999г. на Поземлена комисия - гр.Варна /л.45/, на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, т.1, на наследниците на Г. Ж. Т. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот – нива от 0.537 дка., находящ се в землището на Виница, местността „Кара Тепе“, който от КП 1956г. включва пл.№ 7285, 7286, 7287. От признатите 0.537 дка. – 0.390 дка. представляват свободно място и 0.147 дка. в терен по §4.

Според

Удостоверение за характеристики изх.№ 2631/29.10.2006г. /л.13-гръб/ на Областна дирекция „Земеделие и гори“ - Варна, имотът е с начин на трайно ползване - нива. Видно от скица № 15-1252990-18.11.2021г. /л.14/ в КК на гр.Варна и Удостоверение за характеристики изх.№ 25-337537-18.11.2021г. на СГКК-Варна /л.15/, имотът е нанесен в КК на гр.Варна с ид.***, с трайно предназначение – земеделска и начин на трайно ползване – нива, местоположението на ПИ спрямо строителните граници на населеното място е до 1км.

За ПИ с ид. *** жалбоподателят е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/06.12.2021г., според която притежава 2/4 ид.ч. Имотът е заведен с парт.

№ 5305Н469480.

За ПИ с ид. *** жалбоподателят е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/06.12.2021г., според която притежава 2/4 ид.ч. Имотът е заведен с парт.

№ 5305Н469485.

ПИ с ид. *** и ПИ с ид. *** , находящи се в местност „Кара тепе“, гр.Варна, не попадат в границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2016г. - 2021г., съгласно заповеди на кмета на Община-Варна за съответните години.

На 25.01.2022г. гл. инспектор КРД при Дирекция „Местни данъци“ община Варна на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, вр.чл.4, ал.1 от ЗМДТ, съставил на жалбоподателя Акт за установяване на задължения № МД-АУ-260-1/25.01.2022 г. това, че дължимите за имотите с парт. № 5305Н469480 (***) и парт.№ 5305Н469485 (***) задължения за ДНИ и ТБО за периода 2017г. - 2021г., не са внесени. Задълженията за ТБО са установени само за третия компонент – „Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места“.

АУЗД е съобщен на жалбоподателят на 01.02.2022г. и е обжалван пред директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна с жалба рег.№ МД-Т22001705ВН/10.02.2022 г.

С писмо рег.№ МД-Т22001705ВН_001ВН/18.03.2022 г. директорът на дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна уведомил жалбоподателят, че липсват основания за изменение на издадения АУЗД, т.к. имотите попадат в строителните граници на населеното място определени с Общия устройствен план на гр.Варна, одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. на министъра на МРРБ, и за същите се дължат ДНИ и ТБО.

По делото е работила съдебно-техническа експертиза, която е приета без оспорване от страните /л.106-114 от делото/.

От заключението се установява, че процесните ПИ с ид. *** и *** попадат в обхвата на новата строителна граница на гр.Варна, съгласно ОУП на община Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на министъра на МРРБ. Съгласно действащата КК ПИ с ид. *** е с начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора. ПИ с ид. № *** е с начин на трайно ползване – нива. Във връзка с одобрения ОУП от 2012 г. на община Варна имотите попадат в урбанизирана територия, а не в землището на кв.

„Виница“. Съгласно ОУП, ПИ с ид. *** попада в територия с отреждане „Жм2“ – жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания, като за имота е допустима промяна в предназначението. ПИ с ид.

*** попада частично в територия с отреждане „Жм2“ – жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания и частично в „Гз“ – защитни и противоерозионни гори, зелени зони и защитни пояси, както и в терен, предвиден за транспортно строителство. И в двата процесни имота няма застрояване и са залесени с иглолистна и храстовидна растителност.

Имотите не попадат в обхвата на действащия ЗРП на кв. „Виница“ от 1985 г. и в обхвата на СО „Манастирски рид, бялата чешма и дъбравата“. Имотите не попадат в съществуващата строителна граница по ОУП от 2012 г., отбелязана с черна пунктирана линия в Приложение 1 на СТЕ. Територията на землище Виница попада частично в т.н. „нова строителна граница“, а другата част е извън нея и е предвидена за устройствена зона „Ссб“- устройствена зона за земеделски нужди без възможност за промяна на предназначението. Имотите са включени в урбанизираната територия съгласно чл.5,ал.1 от Правилата и нормативите за прилагане на ОУП на община Варна.

По валидността на акта:

Задълженията за ДНИ и

ТБО представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за местни такси, редът за установяването им е предвиден в чл. 9б, ал.2 от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители (чл. 4, ал.3 от ЗМДТ). Служителите се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал.4 от ЗМДТ). Съгласно чл. 4, ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на НАП.

По делото е представена Заповед № 2888/15.07.2019 г. издадена от кмета на община Варна , с която в т. ІІ. 5 заемащите длъжността „Старши инспектор КРД“ са определени за органи по приходите , извършващи установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци. Заповедта е издадена в условие на заместване във връзка с ползването на платен годишен отпуск от кмета на община Варна и възлагателна заповед № К-045/12.07.2019 г. , с която кметът на община Варна е определил функциите на кмет да се изпълняват от зам.-кмета на община Варна – П. Х. П..

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че АУЗД е издаден от компетентен орган и в съответната форма , поради което обжалваният акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.

По съответствието с процесуалния и материалния закон:

При издаването на оспореният АУЗД не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали ПИ с ид. *** и ПИ с ид.

*** са облагаеми по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ и жалбоподателят е данъчнозадължено лице за тях по смисъла на чл.11, ал.1 и чл.64, ал.1 от ЗМДТ, респ. приложимо ли е за тях изключението по чл.10, ал.3 от ЗМДТ?

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти.

Изключените от данъчно облагане отделни категории имоти са лимитативно изброени в разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3, и чл.24 от ЗМДТ.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ, редакция към ДВ, бр.39/20.05.2011г. – приложима за задълженията 2017-2018г., с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

След изменението на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр.98/2018г., в сила от 01.01.2019г., към облагаемите обекти са причислени и самостоятелните обекти в сгради.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен.