Решение № 35 от 12.10.2026, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Кнежа, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Т. при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Т. Административно наказателно дело № 20261430200047 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Б. Х.,с ЕГН**********, чрез адв.С. Ш. от АК–гр.Плевен, против Наказателно постановление №25-0285-001093/12.01.2026г.на Началника на РУ – Кнежа при ОДМВР–гр.Плевен,с което за нарушение на чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП и на основание чл.183,ал.4,т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13евро /100лева/.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.Оспорва се както авторството на нарушението, така и достатъчната индивидуализация на мястото и времето на извършването му.Поддържа се, че автомобилът е бил управляван от друго лице, както и че АУАН и наказателното постановление съдържат взаимно противоречиви фактически данни.

В съдебното производство жалбоподателката се представлява от адв. Ш., който поддържа жалбата и претендира разноски.

Административнонаказващият орган,редовно призован,не изпрати представител и не взе участие в съдебните заседания.С административната преписка е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок,от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 23.12.2025г. в гр.Кнежа полицейски служител Р. А. установил лек автомобил „Мерцедес CLS 320 CDI“ с рег.№СВ8318КО,собственост на жалбоподателката,в района на кръстовището на ул.„Марин Боев“ и ул.„Никола Петков“. Тъй като при автомобила не присъствал водач,бил съставен фиш серия GT №18757720/23.12.2025г. на собственика на автомобила за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП.

1

След оспорване на фиша на 30.12.2025г. полицейски инспектор Х. Р. съставил срещу С. Х.

АУАН серия GA №4683766,а въз основа на него било издадено обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното производство актосъставителят Х. Р. заяви, че не е бил очевидец на нарушението,а при съставяне на АУАН е възпроизвел обстоятелствата от съставения по-рано фиш.Той посочи,че записаната в акта формулировка за „спиране за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовище или на него“ се генерира автоматично от използваната система и не може да бъде разделена от него.

Свидетелят С. С. също не е присъствал при установяване на автомобила на място, а е бил свидетел единствено при съставяне на АУАН.

Разпитан пред съда е и полицейският служител Р. А.,който единствен е възприел автомобила на място и е съставил първоначалния фиш. Свидетелят потвърди подписа си върху фиша,но заяви,че поради изминалото време и множеството подобни случаи не си спомня конкретните фактически обстоятелства,включително точното положение на автомобила спрямо кръстовището.

При тази доказателствена съвкупност съдът намира,че административното нарушение не е установено по несъмнен начин.

Защото на първо място,не е доказано, че именно жалбоподателката С. Х. е била водачът,който е управлявал и паркирал автомобила. В АУАН и процесното наказателното постановление тя е санкционирана именно в качеството на водач на автомобила.

Нито актосъставителят,нито свидетелят по акта са присъствали при паркирането или при установяването на автомобила,а служителят, съставил първоначалния фиш,не е установил самоличността на водача, тъй като автомобилът е бил без присъстващо лице.

Обстоятелството,че С. Х. е собственик на автомобила,само по себе си не доказва факта,че тя го е управлявала и паркирала на процесното място.

Съдът не може в производството по обжалване на наказателното постановление да замени фактическото обвинение и да ангажира отговорността на жалбоподателката на друго основание,включително като собственик по реда на чл.188 от ЗДвП, след като административнонаказващият орган я е санкционирал като непосредствен извършител – водач.

На следващо място,в АУАН и процесното наказателното постановление не е индивидуализирано ясно кое от двете различни изпълнителни деяния по чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП се твърди да е осъществено.

Разпоредбата забранява престоя и паркирането :

– на самото кръстовище, и

– на по-малко от пет метра от него.

Това са две различни законови хипотези.

В процесните АУАН и наказателно постановление е възпроизведена общата формулировка,че автомобилът е спрян за престой и паркиране „на по-малко от 5 метра от кръстовище или на него“.

По този начин не става ясно дали административнонаказващият орган приема, че автомобилът е бил в самото кръстовище,или извън него, но на отС.ие по-малко от пет метра.

Тази неяснота не е преодоляна и от доказателствата пред съда. Не е извършвано измерване на разС.ието,не са представени снимки или други обективни доказателства за точното местоположение на автомобила, а единственият свидетел, който го е възприел непосредствено, не си спомня конкретното му положение.

В този смисъл е и съдебната практика,според коят о чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП съдържа две самостоятелни фактически хипотези и обвинението следва да посочи по несъмнен начин коя 2 от тях е осъществена.

Особено съществено е и обстоятелството,че самият актосъставител заяви пред съда,че не е конкретизирал едната от двете хипотези, тъй като текстът се извеждал автоматично от информационната система.

Техническият начин, по който се генерира

АУАН,не освобождава административнонаказващия орган от задължението по чл.42,ал.1 от ЗАНН и чл.57,ал.1 от ЗАНН да опише ясно,точно и конкретно деянието и обстоятелствата, при които то е извършено.

Административнонаказателното обвинение следва да бъде индивидуализирано така,че нарушителят да разбере кое конкретно свое поведение трябва да защитава,а съдът да може да провери дали именно това поведение е доказано.

На трето място, съдът констатира съществено вътрешно противоречие относно времето на извършване на нарушението.

В АУАН е посочено,че нарушението е извършено на 30.12.2025г. около 10:38ч.,докато в същия акт при описване на обстоятелствата е посочена дата 23.12.2025г. около 12:30ч.

Същото противоречие е възпроизведено и в наказателното постановление.

Времето на извършване на административното нарушение е съществен елемент от фактическото обвинение и следва да бъде установено и посочено еднозначно.

Съдът не може вместо административнонаказващия орган да избере коя от двете различни дати и часове представлява действително поддържаното обвинение. Това противоречие има още по-съществено значение в настоящия случай,тъй като се съчетава с неяснота относно конкретното място на автомобила и липса на доказателства кой е бил неговият водач.

Посочените пороци не представляват единствено формални неточности.

В своята съвкупност те засягат основните елементи на административнонаказателното обвинение – кой,кога,къде и какво конкретно нарушение е извършил.

Съгласно общите принципи на административнонаказателния процес наказателната отговорност не може да се основава на предположения.

Съдът следва да постанови решението си единствено въз основа на установени по несъмнен начин факти. В конкретния случай доказателствата не позволяват да се приеме за установено,че С. Х. лично е управлявала автомобила,нито че автомобилът е бил паркиран в една конкретно определена от закона забранена зона – в самото кръстовище или на разС.ие по-малко от пет метра от него.

Поради това не е доказано по необходимия несъмнен начин извършването от жалбоподателката на вмененото административно нарушение по чл.98,ал.1, т.6 ЗДвП.

Наред с това противоречивото посочване на времето на нарушението и липсата на конкретизация на изпълнителното деяние представляват съществени нарушения на изискванията за съдържание на АУАН и наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице.

При този извод обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.

Не се налага обсъждане на евентуалното приложение на чл.28 ЗАНН,тъй като съдът приема, че самото административно нарушение не е установено по несъмнен начин.

Относно претендираните разноски: В производството е представен договор за правна защита и съдействие,а процесуалният представител на жалбоподателката е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН във връзка с чл.38, ал.2 от ЗА,следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката.

С оглед фактическата и правната сложност на делото, проведените съдебни 3 заседания,събраните гласни доказателства и извършената процесуална защита съдът намира за справедлив и обоснован размер от 204,52евро/двеста и четири евро и петдесет и два цента/,равняващи се на 400лв./четиристотин евро/.

Съобразно изложеното,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да отмени процесното Наказателно постановление №25-0285-001093/12.01.2026г.,издадено от Началника на РУ–гр.Кнежа при ОДМВР–гр.Плевен,като неправилно и незоконосъобразно.

Да осъди ОДМВР-гр.Плевен да заплати на адв-С. Ш. от АК – гр.Плевен,на основание чл.63д ЗАНН във връзка с чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата,сумата 204,52евро/двеста и четири евро и петдесет и два цента/,равняваща се на 400лв./четиристотин лева/,представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и процесуално представителство на жалбоподателката по настоящото дело.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №25-0285-001093/12.01.2026г.,издадено от Началника на РУ –гр.Кнежа при ОДМВР–гр.Плевен, к а т о неправилно и незоконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР-гр.Плевен да заплати на адв.С. Ш. от АК – Плевен,на основание чл.63д о т ЗАНН във връзка с чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата,сумата 204,52евро/двеста и четири евро и петдесет и два цента/,равняваща се на 400лв./четиристотин лева/,представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и процесуално представителство на жалбоподателката по настоящото дело.