Решение № 306 от 07.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20261800500631 по описа за 2026 година съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 44/26.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1634/2025 г. по описа на Районен съд Самоков, на чл. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл.

45, ал. 1 от ЗЗД е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура", ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Македония" № 3, представлявана от Ясен Йорданов да заплати на ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А общата сума от 256.15 евро, от които: 251,04 евро - изплатено застрахователно обезщетение, както и 05,11 евро, представляващи ликвидационни разходи по щета №2231-1261-20-402474, ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 93.80 евро, за периода от 14.01.2022 г. до 14.01.2025 г.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК, районният съд е възложил в тежест на ответника сторените съдебно – деловодни разноски от ищеца.

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ответникът и настоящ въззивник АПИ, чрез главен юрисконсулт Г. Н. е обжалвал решението, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно изцяло, като предявения иск бъде отхвърлен, евентуално да се приеме, че водачът на МПС е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, съгл.чл.51 ЗЗД. В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на 1 материалния закон. Претендира присъждане на разноски пред районния и въззивния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна и първоначален ответник ЗК „Лев Инс“ АД, чрез юрисконсулт Моника Вучева е подал отговор на жалбата, с който я оспорва и излага съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски пред СОС.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение и е относима към процесния казус, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидността

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимостта

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество

По делото се установява, че на 16.11.2020 г., около 10:50 часа, на републикански път III-6206, 6,030 км, посока на движение към с.Г., водачът С.А.В., при управление на лек автомобил марка „Ауди", модел „А 6", с per. номер C O 5999 ВТ - негова собственост, попаднал на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, с което реализирал пътнотранспортно произшествие.

От транспортния инцидент били причинени материали щети на лек автомобил марка „Ауди", модел „А 6", с per. № СО 5999 ВТ, за което бил съставен протокол за ПТП №1692091/16.11.2020 г. на РУ - Самоков.

Към датата на събитието лекият автомобил бил застрахован по застраховка "Каско" в ЗК „Лев Инс" АД, застрахователна полица № 93002010072490, със срок на валидност от 06.09.2020 г. до 05.09.2021 г.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие пред ЗК „Лев Инс" АД била образувана щета № 2231-1261-20-402474.

При извършения оглед на автомобила били констатирани увреждания на предна дясна гума и задна дясна гума, като ЗК „Лев Инс" АД определил застрахователно обезщетение в размер на 491.00 лева, като сумата била изплатена на Сотир Атнасов Варошкин с преводно нареждане per.

№154800877 на 04.06.2021 г.

2

Агенция „Пътна инфраструктура" била поканена да възстанови на ЗК „Лев Инс" АД изплатеното застрахователно обезщетение с покана изх. № 8155/10.09.2021 г., приета с вх. №53- 00-1559/13.09.2021г., като това не било сторено.

От назначената и приета по делото автотехническа експертиза се установява, че настъпилата повреда на МПС е била причинена от необезопасена дупка на пътя, която не е имало как да бъде видяна от водача, а стопанин на пътя, който следва да го поддържа се явява ответника и настоящ въззивник АПИ.

С оглед на гореустановеното от фактическа страна, съдът възприе следните правни изводи:

Предявен е регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.

49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като същият е обусловен от установяване на следите факти: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и застрахователя и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното покритие, 2) настъпила деликтна отговорност, изразяваща се във виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на ответника възложител на работата, в резултат на което е настъпило застрахователното събитие, което има причинна връзка с конкретния вредоносен резултат.

От представения и приобщен по делото доказателствен материал става ясно, че уврежданията на предна дясна гума и задна дясна гума на процесния лек автомобил представляват видими щети, подробно описани в съответните удостоверяващи и застрахователни документи..

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според повелята на чл. 49 от ЗЗД, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Според чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, а чл. 30, ал. 1 от ЗП регламентира, че АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, като в чл. 3, ал. 2 от ЗП е уточнено, че Републикански пътища са автомагистралите, скоростните 3 пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Според задължителните разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях с действията или с бездействията си е причинил щетите.

В настоящия случай се установява, че произшествието е настъпило на място, което според чл. 19, ал. 1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Според пар. 1, т. 14 от ДП към ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата, като на АПИ е вменено задължението да поддържа републиканските пътища и магистралите.

Горното изисква АПИ да полага необходимата грижа за осигуряване на безопасно движение на превозни средства по автомагистралните участъци, включително като не се допуска появата и необезопасявване или запълване на дупки.

В настоящия случай именно поради наличие на неоправена и необезопасена дупка на пътя е реализирано процесното произшествие, в резултат на което са настъпили гореописаните материални щети.

В случая ответникът не ангажира и доказателства, установяващи съпричиняване на вредите от страна на водача на лекия автомобил, съгл.чл.51, 4 ал.2 от ЗЗД. Не се доказа, че същият с поведението си и начина на реакция преди попадане в дупката да е допринесъл по някакъв начин за вредоносния резултат, нито че е могъл или е бил длъжен да го предотврати.

Напротив, управлявайки автомобила в съответствие с правилата и изискванията по ЗДвП, водачът е реагирал в границите на възможното и е предприел действие за ограничаване на щетите. Междувременно не се установи процесният пътен участък да е бил обозначен със знаци за възможно съществуване на препятствие или пречка за безопасно преминаване на ППС, с оглед предварително изостряне на вниманието на водача, нито се ангажираха данни за наличие на други обезопасителни мерки по пътя в тази насока.

Наличието на дупка на пътното платно представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като създава опасност за движението, а ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 30 ЗП и чл.

13 ЗДвП, като е налице бездействие на служителите на АПИ за своевременно сигнализиране на препятствие по пътя и отстраняването му, с което да се обезпечи безопасността на движението. Горното ангажира на основание чл. 49 ЗЗД отговорността на ответника за причинените при процесното ПТП вреди по главния и акцесорен иск, доказани по основание и размер.

Не се установи водачът на лекия автомобил да е допринесъл с поведението си за настъпилите вреди, тъй като няма данни дупката на пътя да е била обезопасена, нито е имало поставен знак или друго обозначение, което да предупреди или предпази водачите на ППС за възникналата опасност на пътя.

Ето защо предявеният осъдителен иск за заплащане от ответника на ищеца на исковите суми, уважени и присъдени от районния съд се явява доказан по основание и размер.

Горното обуславя оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Въз основа на изхода от спора пред въззивния съд, Агенция „Пътна инфраструктура” следва да бъде осъдена да заплати на въззивника ЗК„Лев Инс“ АД разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като делото не може да се определи като такова с висока или средна фактическа или правна сложност, в полза на дружеството следва да бъде 5 присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8, вр. ал.3 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от НЗПП в минимален размер, а именно за сумата от 110 евро

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 44/26.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1634/2025 г. по описа на Районен съд Самоков.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата в размер на 110,00 (сто и десет) евро, представляващи разноски за процесуално представителство пред въззивния съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове: