Определение № 2708 от 20.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2708 гр. Пловдив, 18.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502847 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба депозирана от „Балканкар Електробуси“ ЕООД, представлявано от управителя Я. Л. против Разпореждане №12162/15.05.2023г постановено по гр.д.№14994/2021г. по описа на ПРС, първи гр.с., с което е върната въззивна жалба вх.№ 259/3.01.2023г, подадена от БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ ЕООД срещу Решение № 3693 от 9.11.2022г., постановено по гр. дело № 14994/2021г. по описа на ПРС, I-ви гр. състав.Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, като единственият аргумент затова е, че на дружеството не е оказана правна помощ. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото върнато на ПРС за продължаване на действията по администриране на въззивната му жалба.

В срок е постъпил отговор от ответникът по частната жалба - ТП на НОИ-Пловдив, с който е взето становище относно неоснователността и.

Моли се същата да се остави без уважение по съображения изложени в отговора..

Отговор от ответницата по частната жалба - Н. М. А., не е постъпил.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира частната 1 жалба за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд с разпореждане от 9.02.2023г., постановено по гр. дело № 14994/2021г. по описа на ПРС, I-ви гр. състав е оставил без движение постъпилата въззивна жалба на БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ ЕООД срещу Решение № 3693 от 9.11.2022г., постановено п о гр. дело № 14994/2021г. по описа на ПРС, I-ви гр. състав до представяне на доказателства за внесена държавна такса по сметка на ПОС, в едноседмичен срок от съобщението. Съобщението за това, е надлежно връчено на дружеството жалбоподател на 02.03.2023г. На 09.03.2023г. е постъпила молба от БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ ЕООД с искане да му бъде предоставена правна помощ и да бъде освободено от внасянето на държавна такса.

С определение №2976/10.03.2023г., първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ ЕООД, както по отношение на искането за предоставяне на правна помощ, така и по отношение искането за освобождаване от държавна такса, доколкото такава съгласно чл.5 ЗПП и чл.83 ГПК не е предвидена като възможност за юридически лица. Страната е надлежно уведомена на 03.05.2023г.. Срокът за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса е изтекъл на 10.05.2023г., без да са представени доказателства жалбоподателят да е внесъл държавната такса в размер на 80лева по сметка на ПОС. С обжалваното Разпореждане №12162/15.05.2023г, първоинсанционният съд е констатирал неотстраняване на нередовностите по въззивната жалба, поради което е върнал въззивна жалба вх.№ 259/3.01.2023г, подадена от БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ ЕООД срещу Решение № 3693 от 9.11.2022г., постановено по гр. дело № 14994/2021г. по описа на ПРС, I-ви гр. състав.

Оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания акт се свеждат единствено до аргумента, че на дружеството жалбоподател не е оказана правна помощ, с което грубо са нарушени законовите му права и интереси.

Настоящият съдебен състав намира наведените в частната жалба оплаквания за неоснователни.

Правото на юридическите лица да бъдат освободени от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес е ограничено до 2 конкретни хипотези. Когато предявеният иск от или срещу юридическото лице не попада в същите - напр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, на чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон /напр. чл. 62, ал. 1 и ал. 5 ТЗ, чл. 649, ал. 6 ТЗ, чл. 694, ал. 2 ТЗ за юридически лица – търговски дружества/, държавна такса се дължи, предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК.

Съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страна от внасянето й само ако тя е физическо лице.

Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социални функции и цели да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани, и не намира приложение по отношение на юридическите лица. Невъзможността на търговеца, да поема разходите по осъществяване на търговската си дейност, обуславя различен правен интерес и ред за защита – подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, като приложимите в този случай разпоредби на Част VІ на ТЗ предвиждащи изрично облекчения за търговеца в несъстоятелност.

От друга страна - съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗПП " правна помощ се предоставя на физически лица, на основанията, посочени в този и в други закони" т. е. по аргумент от противното, такава не се предвижда от законодателя за предоставяне на юридически лица. До същия извод се стига и предвид съдържанието на чл. 24, т. 3 ЗПП, според която норма " правна помощ не се предоставя в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ".

Законодателното разрешение съответства на разбирането, че търговските субекти се предполага, че са платежоспособни. В противен случай за същите е задължително предприемане на процедура по несъстоятелност. В този смисъл е непротиворечивата, константна практика на ВКС / Определение по ч. т. д. № 1115/2018 г. на І т. о., Определение по ч. т. д. № 2851/2014 г. на І т. о. на ВКС, Определение по ч. т. д. № 43/19 г. на І т. о. на ВКС /.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че Определение №2976/10.03.2023г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ ЕООД за предоставяне на правна помощ и искането за освобождаване от държавна такса, е правилно и законосъобразно. С оглед на това и доколкото в 3 предоставения на жалбоподателят едноседмичен срок не е внесена следващата се за обжалване пред ПОС държавна такса, то законосъобразно районният съд с обжалваното разпореждане е върнал въззивна жалба вх.№ 259/3.01.2023г, подадена от БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ ЕООД срещу Решение № 3693 от 9.11.2022г., постановено по гр. дело № 14994/2021г. по описа на ПРС, I-ви гр. Състав.

Изложеното обосновава извода, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от „Балканкар Електробуси“ ЕООД, представлявано от управителя Я. Л. против Разпореждане №12162/15.05.2023г постановено по гр.д.№14994/2021г. по описа на ПРС, първи гр.с., с което е върната въззивна жалба вх.

№259/3.01.2023г, подадена от БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ ЕООД срещу Решение №3693/ 09.11.2022г., постановено по гр. дело № 14994/2021г. по описа на ПРС, I-ви гр. състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4