Решение № 3546 от 27.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3546 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110162753 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба искова молба на А. А. Й. и Д. А.

Й. срещу Прокуратурата, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца по 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и по 500 лева – обезщетение за имуществени вреди (адвокатски хонорар), за повдигнато наказателно обвинение на ищците в закана с убийство и телесна повреда, за което ищците са оправдани с Присъда от 19.4.2021 г. по н.о.х.д. № 8380/2020 г. на Софийския районен съд, 95. състав, потвърдена с Решение № 217/08.11.2021 г. по в.н.о.х.д. № 2595/2021 г., влязло в сила на 08.11.2021 г., ведно със законната лихва върху двете суми от 28.10.2022 г. (датата на подаване на иска) до окончателното изплащане.

Твърди се, че ищците били привлечени като обвиняеми – ищецът А. А.

Й. – за престъпления по чл. 144 НК и чл. 131 НК, а ищецът Д. А. Й. – по чл.

325 НК и чл. 144 НК, с постановление от 14.05.2020 г. по прокурорска преписка № 46280/2019 г. на Софийската районна прокуратура (СРП). След внасяне на делото в съда, ищците били оправдани по всички повдигнати им обвинения с Присъда от 19.4.2021 г. по н.о.х.д. № 8380/2020 г. на Софийския районен съд, 95. състав, потвърдена с Решение № 217/08.11.2021 г. по в.н.о.х.д. № 2595/2021 г., влязло в сила на 08.11.2021 г. Поради това ищците търпели различни форми на дискомфорт – участие в процедури, разпити и други. Твърди, че близките им се отдръпнали от тях и загубили приятелския си кръг, че станали нервни и притеснени. Поддържат, че са платили 1000 лева за адвокат. Искат обезщетение. Претендират разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – 1

Прокуратурата, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер.

Сочи се, че по делото липсват официално заверени преписи от присъди, а представените извадки не е ясно за кого се отнасят. Твърди се, че предполагаемите негативни емоции у ищците не са доказани, като не се установяват особени неудобства за ищците. Излагат се доводи, че наказателното производство е продължило относително кратко, на ищците не е била налагана мярка за неотклонение, което предполага по-ниска интензивност на вредите. Оспорва се адвокатският хонорар да е платен от ищците точно по това наказателно дело. Възразява се срещу размера на разноските.

В съдебното заседание ищецът А. Й. заявява, че иска обезщетение, защото изпитвал страх, че ще отиде в затвора, като искали ефективно затвор 2 – 3 години за него, а и роднините му били притеснени. Ответникът поддържа възраженията си за недоказани особени вреди и за прекомерност на адвокатския хонорар.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представени на лист 18 – 20 от приложеното по делото досъдебно производство № 2276/2019 г. на 02 РУ на СДВР на 12.10.2019 г. мл. и.Т. от 3 жандармерийско управление – София съставил протоколи за предупреждение по чл. 65 ЗМВР на Т. И.П. и двамата ищци пред къща с адрес: с. Н., С. о., ул. „В. Л.“ №**, като ги предупредил да не се саморазправят и да решават гражданските си спорове по институционален ред. Към този момент на ищците не е било повдигано обвинение, като са извършени редица действия за изясняване на ситуацията. Съгласно протоколи от 19.12.2019 г. на разследващ полицай при 2 РУ на СДВР (на лист 26 – 27 от досъдебното производство) ищците са били разпитани в качеството си на свидетели, заедно с другия участник в сбиването.

Ищците са привлечени като обвиняеми по досъдебно производство № 2276/2019 г. по описа на 2 РУ на СДВР, прокурорска преписка № 46280/2019 г. на Софийската районна прокуратура едва на 14.05.2020 г. с Постановления на лист 82 и 87 от досъдебното производство, като са им повдигнати обвинения съответно – на ищеца Д. А. Й. за това, че извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, като на 12.10.2019 г. около 16:00 часа пред къща с адрес: с. Н., С. о., ул. „В. Л.“ №**, като крещял обидни думи към Т. И.П. и му причинил лека телесна повреда, като му нанесъл удари, от които настъпили оток и кръвонасядания, както и за това, че се заканил да убие същия с думите: „Ще те заколя!“ и „Ще те убия“ – престъпления по чл.

325, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3 НК, а на ищеца А. А. Й. – за това, че на същата дата и място отново заплашил същия пострадал с убийство със сходни думи и му причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди – в присъствие на лица от състава на жандармерията, като отново му причинил отоци и кръвонасядания – престъпления по чл. 144, ал. 3 НК и чл. 131, ал. 1, т. 12 НК във връзка с чл. 130, ал. 1 НК.

2

Съгласно представени на лист 38, 50, 71, 99 и 126 от наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 8380/2020 г. на Софийския районен съд, 95. състав, ищците са участвали като подсъдими в проведените пет открити съдебни заседания по същото дело – на 01.09.2020 г., 26.10.2020 г., 02.02.2021 г., 09.03.2021 г. и 19.04.2021 г. Съгласно приложена на лист 132 от същото дело Присъда от 19.04.2021 г. и двамата ищци са оправдани по всички повдигнати им обвинения.

Присъдата е била протестирана, като е образувано въззивно н.о.х.д. № 2595/2021 г. на Софийския градски съд, по което съгласно протокол на лист 23 от делото двамата подсъдими са се явили лично, като делото е приключило в едно заседание, и с Решение № 217/08.11.20221 г. по в.н.о.х.д. № 2595/2011 г. на Софийския градски съд, XII въззивен наказателен състав, първоинстанционната присъда е потвърдена и е влязла в сила на 08.11.2021 г.

Съгласно представени на лист 81 и 86 и от досъдебното производство и лист 37 от първоинстанционното наказателно дело договори за правна помощ двамата ищци са платили по 500 лева в досъдебното производство, за които е налице разписка, че са платени в брой, и по 500 лева пред първоинстанционния съд за ангажиране на защитник, като договорът съдържа признание за плащане, но не и дали е извършено в брой или по банков път.

В съдебното заседание на 29.11.2023 г. е разпитана свидетелката М. Т.

(на лист 33 – 34 от делото), която дава показания, че е приятелка на двамата ищци покрай общ познат, като ищците живеят в къща в Н., където имат конфликт със съседите си за земя. Свидетелства, че преди началото на епидемията от ковид-19 имало и конфликт със съсед, след който ищците ги викали няколко пъти в полицията, като се водело разследване. Дава показания, че за случката разбрали съседи и колеги на ищците, които започнали да контактуват по-рядко с ищците. Самите ищци станали поугрижени и не се срещали така често с приятелите си. За ищеца А. Й. дава показания, че престанал да се грижи за външния си вид, а ищецът Д. Й. прекратил дългогодишна интимна връзка с жена на име Е.. Дава показания, че тъй като ищците работели в Н. и започнали колеги да им се подиграват, същите напуснали работа.

Съдът кредитира показанията на свидетелката относно промените в поведението и външния вид на ищците, тъй като кореспондират с останалите гласни доказателства, както и по отношение на смяната на работното място на ищците. В останалата си част показанията са логични и последователни и съдът също ги кредитира, тъй като не се оборват от други доказателства по делото.

В съдебното заседание на 29.11.2023 г. е разпитана свидетелката Снежана Стоянова (на лист 35 от делото), която дава показания, че познава ищеца А. Й. от 1999 г., като били съученици. Свидетелства, че ищците живеят в Н., а свидетелката е от съседното село – Г. Б.. Дава показания, че ищецът А.

Й. бил задържан по дела за имоти. Дава показания, че ищецът А. Й. бил обвинен, като тя не знаела точно за какво, а от него разбрала, че има връзка с убийство – за опит за убийство или нещо подобно. Свидетелства, че след това 3 обвинение контактите с ищците намалели и от обичайните два пъти седмично станали значително по-редки. Дава показания, че видяла зъбите на ищеца А. Й. паднали, като го насочила към зъболекар, но последният не отишъл. Дава показания, че след това получавал алергични реакции и увреди на дихателните пътища, че имал сънища със свещеник и поискал заедно да ходят на Света гора (вероятно свидетелката има предвид Кръстова гора, тъй като на Света гора не се допускат жени). Свидетелства, че ищецът А. Й. успял с трудности да смени работата си.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като са логични и безпротиворечиви и кореспондират както с останалите гласни доказателства, така и с писмените такива по делото, освен в частта, че ищецът А. Й. е бил в ареста, като от писмените доказателства се установява, че това е станало във връзка с друго разследване, и тези вреди не могат да се отнесат към обвиненията, за които се води настоящият процес.

Съгласно представена на лист 13 – 15 от делото извадка от информационните масиви на МВР ищецът А. А. Й. е бил разследван през 1996 г. по предварителна проверка, а през 2018 г. е бил задържан по Закона за МВР по подозрение в престъпление, но не е бил обвиняван формално, освен по делото, за което се води настоящият процес, а за ищеца Д. А. Й. няма данни за други контакти с МВР освен във връзка с обвинението, по което е оправдан, и за което търси обезщетение в настоящия процес.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и лихва за забава, за вреди от незаконно обвинение, по което ищците са оправдани, с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ във връзка с чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Искът за неимуществени вреди се уважава, ако се установи, че на ищците е предявено обвинение, по което са оправдани с влязъл в сила съдебен акт, като размерът на обезщетението се определя от установените от ищците вреди в причинна връзка с обвинението, като се ползва критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

В случая няма спор, че ищците са били обвинени в извършване на престъпления, по които са оправдани, поради което искът следва да се уважи.

Размерът на обезщетението следва да се определи на основание на следните фактори:

За ищеца А. Й. се установява продължителност на съдебното производство от привличането като обвиняем до оправдаването от 1 година и 6 месеца, като обвиненията са били за престъпления, които не са тежки по смисъла на НК; установено е обаче влошаване на здравето, както и узнаване на обвинението от социалния кръг на ищеца, както и проблеми в работата.

Макар ответникът да не е разгласявал изрично обвинението в медиите или по друг начин, социалната среда на ищеца предполага, че няма как да не се 4 разбере за обвинението и това следва да се вземе предвид при определяне на размера на обезщетението.

За определяне на размера на обезщетението съдът следва да изхожда от вреди от 100 лева за всеки месец на траене на наказателното производство, като към това се добавят и обезщетения за влошено здраве на ищеца и проблеми в работата, което оправдава размер на обезщетението от 3500 лева, като претенцията се отхвърля за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 20 000 лева.

За ищеца Д. Й. се установяват горепосочените обстоятелства с изключение на влошеното здравословно състояние, но пък срещу него е било предявено и обвинение за хулиганство, което е по-укоримо престъпление.

Поради това размерът на обезщетението следва да е по-нисък. Не се установи разстройството на интимната връзка на този ищец да е във връзка с наказателното производство, като причините за прекратяване на такава връзка може да са много и различни.

Поради това съдът намира, че на ищеца Д. Й. следва да се присъди обезщетение от 2500 лева, като претенцията се отхвърля за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 20 000 лева.