Решение № 271 от 22.10.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 215

№ 271 гр. С, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20251870101537 по описа за 2025 година

Сският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от Етажна собственост, находяща се в гр. М, ул. „С Г“ № 9, вх. А, чрез професионалния домоуправител „В М“ ЕООД, ЕИК *********, представляван в процеса от А.

В и адв. И. Г., срещу И. К. Д., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен и с к за заплащане на сумата от 2100 лв. (равностойност на 1073,71 евро), представляваща главница по Договор за строително-монтажни работи от 28.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че между ищеца – ЕС, находяща се в град М, представлявана от „В М“ ЕООД, в качеството му на възложител и ответника, в качеството му на изпълнител, на 28.11.2024 г. е сключен договор за строително-монтажни работи, съгласно който изпълнителят се е задължил да изпълни СМР, изразяващи се в освежаване на входа и уточнения посочени в офертата към договора. Твърди се, че уговореното между страните възнаграждение е в размер на 4200 лева, от които 2100 лева е следвало да бъдат платени авансово, в срок от 5 работни дни от 1 подписване на договора, а остатъка - в срок от 14 дни от завършване на СМР.

Твърди се също, че ищецът е заплатил авансовата сума на 10.12.2024 г., като в срока за изпълнение от 10 работни дни, ответникът не е започнал и не е осъществил договорените СМР. Ищецът посочва, че повече от пет месеца след сключване на договора ответникът не е започнал работа, въпреки многократните уведомявания, при положение че в периода април – септември 2025 г. метеорологичните условия са позволявали изпълнението. Поради това ЕС едностранно прекратила договора на основание чл. 9.4 от същия, като ответникът е поканен да възстанови сумата от 2100,00 лева. Тъй като към момента на подаване на исковата молба сумата не е възстановена ищецът, позовавайки се на чл. 55 ЗЗД, моли съда да осъди ответника да му я заплати като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва и разноските.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът лично е подал писмен отговор, с който оспорва иска, но не оспорва сключването на процесния договор и получаването на сумата. Към отговора е приложино отправеното до ответника от ищеца предизвестие за прекратяване на договора от 27.12.2024 година.

С определение от 10.07.2026 г. на ответника е предоставена безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство и по делото за негов адвокат е назначена А. Д.-П., на която съдът предостави възможност за отговор.

В подаденото от адв. Д.-П. становище преди първото открито съдебно заседание се поддържа становището на ответника, че не оспорва сключването на договора и получаването на сумата от 2100 лева. Оспорва се обстоятелството договорът да е развален поради забава на ответника, като се посочва, че самият ищец е в забава с плащането на сумата. Посочва се, че платената сума има характер на задатък, който е в правото си да задържи на основание чл. 93 от ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се явява.

Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа становището си за неоснователност на претенцията, като акцентира на обстоятелството, че отказът на ищеца от договора е едностранен и безпричинен, което дава право на ответника да задържи сумата на основание чл. 93 ЗЗД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Като безспорно между страните с доклада по делото съдът е отделил обстоятелството, че между тях на 28.11.2024 г. е сключен договор за СМР и че сумата от 2100 лв. е преведена от ищеца на ответника.

От приетия като писмено доказателство договор от 28.11.2024 г. се установява, че етажната собственост, представлявана от „В М“ ЕООД чрез пълномощник, като възложител, е възложила на ответника, като изпълнител, доставка, монтаж и ремонтни дейности по освежаване на входа. Дейностите са описани в оферта от м. 10.2024 г. (Приложение № 1) – шпакловка, където е необходимо, боядисване и обръщане на дограма. Възнаграждението е определено на 4200 лв. (т. 2.1), платимо по следния начин: авансово в 5дневен срок от подписване на договора половината сума, а именно 2100 лева и остатъка от 2100 лева - в 14-дневен срок от завършване на СМР и подписване на приемо-предавателен протокол (т. 2.4).

Срокът за изпълнение е определен в т. 5.1 като „в рамките на 10 работни дни (съобразно атмосферните условия)“, без да е посочена начална дата.

Съгласно т. 5.2 началната дата и срокът могат да бъдат променяни само по взаимно писмено съгласие. Според т. 10.1 при неподходящи метеорологични условия, включително температура под 0 °C, изпълнителят слеСоговорка с представител на възложителя има право да отложи изпълнението до настъпване на по-благоприятни условия.

Видно е от представената разписка № 2000000447757523 на ePay.bg , че на 10.12.2024 г. в полза на ответника е преведена сумата от 2100 лв. с основание „Освежаване на вход и обръщане на дограма – аванс гр. М, ул. С Г 9, вх. А“.

От приетото като писмено доказателство предизвестие за прекратяване на договор за освежаване на вход от 27.12.2024 г. се установява, че Етажната собственост, представлявана от „В М“ ЕООД, е заявила на ответника да счита договора за прекратен поради неизпълнение в „уговорения 10-дневен срок“.

Като основание е посочен чл. 87, ал. 2 от ЗЗД с твърдението, че неизпълнението в посочения срок поради забава на изпълнителя е станало безполезно и не е необходимо. Със същото предизвестие ответникът е поканен в 14-дневен срок от получаването му да се свърже с възложителя за връщане 3 на платения аванс от 2100 лв. В предизвестието не е даден срок за изпълнение на работите, нито е отправено предупреждение, че след изтичането на такъв срок договорът ще се смята за развален. Получаването на предизвестието от ответника не се оспорва, но и не се установява точният момент на получаването му.

От представения Протокол от общо събрание на етажната собственост, проведено на 14.07.2025 г., се установява, че по т. 3 от дневния ред е взето решение да се заведе дело срещу изпълнителя, избран по оферта за освежаване на входа. В протокола е отразено становището на собствениците, че изпълнителят е в забава и не е бил възпрепятстван да извърши ремонта.

От показанията на разпитания по искане на ответника свидетел Н К се установява, че в края на 2024 г. той и ответникът са ходили в гр. М, но поради студеното време не са започнали работа и са отложили изпълнението за потоплия сезон. Свидетелят не е присъствал на разговори между ответника и представители на етажната собственост и не знае дали по договора са превеждани пари. Съдът цени показанията му по реда на чл. 172 от ГПК и ги кредитира само в частта, в която свидетелят излага непосредствено възприети от него факти относно незапочването на работите в края на 2024 г. поради атмосферните условия.

Други относими към настоящия спор доказателства не се събраха в производството.

След анализ на доказателствения материал по делото и предвид твърденията на страните, съдът намира от правна страна следното.

Предявеният иск намира правната си квалификация в чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД – връщане на даденото с оглед на отпаднало основание – предполага наличието на три предпоставки: 1/ извършване на престация, 2/ основанието за престацията да е съществувало към момента на даването и 3/ отпадането му впоследствие с обратна сила. В настоящия случай безспорни са първите две предпоставки – между страните е сключен валиден договор на 28.11.2024 г., по силата на който ищецът е заплатил на ответника сумата от 2100 лева.

Спорен е въпросът за наличието на третата предпоставка, като ищецът 4 извежда отпадането на основанието от развалянето на договора поради виновно неизпълнение от страна на ответника. Следователно основателността на иска е обусловена от възникналото и надлежно упражнено потестативно право в полза на възложителя едностранно да развали договора.

Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът може да развали договора, като му даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален.

Константна е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 150/10.10.2024 г. по т.д. № 103/2024 г. на ВКС и цитираните в него решения, според която, за да упражни кредиторът правото на извънсъдебно разваляне, трябва да е налице виновно неизпълнение на задължение на длъжника, за което последният отговаря.

Безусловното разваляне, т.е. възможността на изправната страна да развали договора и без предоставяне на срок за изпълнение, съгласно чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, е допустимо само в изчерпателно посочени хипотези: (1) когато е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря; (2) при отпадане на интереса на кредитора (безполезност) от закъснялото изпълнение, настъпила в резултат на забава на длъжника; (3) когато е уговорено, че задължението ще се изпълни в точно определено време (фикс сделки).

Страната, която твърди, че е развалила договора без предупреждение, носи тежестта да докаже наличието на някоя от тези хипотези.

В настоящия случай съдът намира, че не са били налице основания за извънсъдебно разваляне на сключения между страните договор. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки за това право и страната, която го претендира е била изправна.

С отправеното до ответника предизвестие за прекратяване на договора от 27.12.2024 г. ищецът не е упражнил надлежно правото си едностранно да развали договора. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че тълкувайки клаузите на сключения между страните договор, съдът намира, че към посочената дата 27.12.2024 г. ответникът не е бил в забава, което е основна предпоставка за всяка от хипотезите по чл. 87 ЗЗД. Съгласно т. 2.4 и т.

5.1 от договора възложителят е следвало първо да плати аванса, а 5 изпълнителят – да извърши работите в рамките на 10 работни дни. Срокът за изпълнение е обусловен от плащането на аванса и не е могъл да започне да тече преди него. Установи се, че процесната сума от 2100 лева е заплатена от ищеца на ответника едва на 10.12.2024 г., т.е. със седем дни закъснение спрямо уговорения 5-дневен срок от сключване на договора (28.11.2024 г.).

Следователно срокът за изпълнение на поетите задължения от ответника (10 работни дни) е започнал да тече на 11.12.2024 г. и съобразявайки официалните почивни дни през 2024 година, то десетият работен ден е 27.12.2024 г. – датата на предизвестието. Отделно от това, срокът по т. 5.1 от договота е обвързан с атмосферните условия, а т. 10.1 допуска отлагане при температури под 0 °C.

От показанията на свидетеля Карамфилов, неопровергани от други доказателства, се установи, че в края на декември 2024 г. ниските температури не са позволявали извършване на шпакловъчни и бояджийски работи.

Предвид посоченото съдът счита, че в случая не е налице забава на ответника, обуславяща възможността на ищеца едностранно да развали сключения между тях договор.

Следва да се отбележи и че начина, по който е оформено предизвестието не отговаря на изискванията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а и на самите договорни клаузи, със които страните са се съгласили. Според т. 9.4 от договора изправната страна е длъжна да покани неизправната да отстрани неизпълнението в разумен срок, като поканата се счита за предизвестие, ако неизпълнението не бъде отстранено в указания срок. Тази клауза повтаря и конкретизира изискването на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Уговорката в т. 4.1 от договора, че забавата с повече от 5 дни е основание за едностранно прекратяване, урежда кога възниква правото на разваляне на договора, но не и начина на упражняването му. Тълкувани във връзка една с друга, съгласно чл.

Разпечатката съдържа 41 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d23b450-8cf4-4538-9c99-9a7e0012bc99