Определение № 914 от 01.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 914 гр. София, 01.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Емилия Колева като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601164 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от СГП срещу определение от 03.09.2025г. на СГС постановено по ЧНД 4653/25г., с което съдът е уважил молбата на лишения от свобода М. И. З. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години, наложено му по НЧД №7804/2024г. на СГС за престъпления по чл.115 и чл.333 с остатък 1 /една /година, 8/осем/ месеца и 12 /дванадесет / дни и му е определил на основание чл.70 ал.6 от НК изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ с постановяване изпълнението на пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител в рамите на определения му изпитателен срок.

В протеста са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение. Изтъкват се доводи за наличие предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, но се оспорват изводите на съда, за наличието на доказателства, сочещи поправянето на лишеният от свобода.

Прокурорът се позовава върху писменото становище на затворническата администрация, както и устно изразеното от нейния представител в съдебното заседание, за липсата на основания към момента осъденият да бъде условно предсрочно освободен. Групираните две тежки умишлени престъпления извършени от осъдения З. потвърждавали незачитането на установения правов ред, тъй като по време на водения съдебен процес по първото деяние за умишлено убийство било извършено второ деяние за умишлен палеж.

Според държавното обвинение игнорирани били от страна на съда данните за наложените дисциплинарни наказания на лишения от свобода, според които 1 към момента не били постигнати в пълен обем целите и задачите, заложени в плана към присъдата, налице били дефицитни зони, които не били преодолени, рискът от рецидив не бил намален в достатъчна степен, а прогресивната пенитециарна система не била изпълнена.

От доказателствената маса не можели да бъдат направени категорични изводи, че изведен извън контролираната среда на затвора, осъденият не би представлявал опасност за обществото. Иска се първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване на бъде отхвърлена като неоснователна.

Срещу протеста е депозирано възражение от защитника на осъдения З.

– адв.Т., в което се излагат съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на атакуваното определение, което се иска да бъде потвърдено. Условното предсрочно освобождаване било допусното с определен изпитателен срок за размера на остатъка на наложеното наказание ведно с мерки за пробационен надзор, като бил спазен процесуалния и специалния закон. Отчетено било поведението на осъдения З. да полага труд в пенитенциарното заведениие, за което имал множество поощрения за добре свършена работа. По делото били събрани доказателства за устойчиво поведение на лишения от свобода към личностна промяна в положителен аспект, в това число и спада на показателите, свързани с оценката на риска от вреди за обществото и риска от рецидив. В случая според защитника ирелевантни били данните от съдебното минало на жалбоподателя, които били преценени при индивидуализиране на наказанието.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в протеста доводи, намира за установено следното:

Протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.

С определение от 03.09.2025г. на СГС постановено по ЧНД 4653/25г., съдът е уважил молбата на лишения от свобода М. И. З. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години, наложено му по НЧД №7804/2024г. на СГС за престъпления по чл.115 и чл.333 от НК с остатък 1 /една /година, 8/осем/ месеца и 12 /дванадесет / дни и му е определил на основание чл.70 ал.6 от НК изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ с постановяване изпълнението на пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител в рамките на определения му изпитателен срок.

За да направи този извод първата инстанция е приела, че са налице всички предпоставки на закона лишеният от свобода да бъде условно предсрочно освободен, като независимо от обстоятелствата за наличието на дефицитни зони в изготвените на основание чл.154 ал.1 и чл.155 ал.1 от ЗИНЗС доклад и оценка от администрацията на Затвора гр.***, възпитателната дейност спрямо осъденият З. успешно можела да бъде 2 успешно осъществена и извън местата за лишаване от свобода посредством изпълнение на пробационната мярка през определения изпитателния срок в размер на неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода 1 /една /година, 8/осем/ месеца и 12 /дванадесет / дни.

Този извод е неправилен и незаконосъобразен и не се споделя от настоящият въззивен състав.

Понастоящем лишеният от свобода М. И. З. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на десет години при строг режим след извършено групиране на наказанията му съгласно протоколно определение на СГС 4-с-в от 27.02.2025г. по НЧД №7804/25г. за извършено престъпление по чл.115 от НК, за което му е било наложено наказание – 10/десет/ години лишаване от свобода при първоначален строг режим по нохд №243/2014г. на ОС-София, както и по нохд №7417/2025г. на СГС 1/една/ година и шест месеца лишаване от свобода по нохд №7417/2023г. за осъществен палеж на търговски обект в гр.София посредством взрив, отложено с изпитателен срок от три години.

От материалите по делото се установява, че осъденият З. е започнал да търпи наказанието 10 години лишаване от свобода на 04.08.2020г., като към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд е изтърпял фактически 5/пет/ години и 29/двадесет и девет/ дни, от работа 1 /една/ година, 2 /два / месеца и 17/седемнадесет/ дни, от предварителен арест 2/две/ години и 2/два/ дни или общо 8 /осем/ години, 3/три/ месеца и 18/осемнадесет / дни изтърпяно наказание. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 /една/ година и 8/осем/ месеца и 12/дванадесет/ дни.

При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно освобождане, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения З., първоинстанционният съд е следвало да направи по-задълбочен анализ на всички доказателства от затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, за да направи обоснован извод относно възможностите на този етап превъзпитателния процес на лишеният от свобода и заложените в плана на присъдата цели да бъдат успешно продължени и реализирани извън охраняемата среда чрез изпълнение на пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител в рамките на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода.

Според настоящият въззивен състав към момента не са налице категорични и убедителни доказателства за поправянето и превъзпитаването на осъденото лице, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в 3 обществото на този етап с оглед наличните все още рискове.

От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.*** за лишения от свобода М. З. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив на правонарушителя е бил в средните стойности 54 т., който след замяна на режима на през 2022г. от строг на общ е бил редуциран на 44 точки и към момента е достигнал ниски стойности 34 точки.

Същевременно от плана за препланиране на присъдата към 08.07.2025г. са поставени цели и задачи за работа към все още проблемните зони – умение за мислене и отношение към правонарушението в рамките на едногодишен период. Посочено е също, че при запазване на положителната насока на ресоциализация ще бъде разгледана молбата на осъдения З. за откриване на типа и настаняването му в общежитие от открит тип. Същевременно със Заповед №9/06.02.2025г. на Началника на Затвора гр.*** е било отказано преместването му в затворническо общежитие от открит тип ЗО „***“, заради наличието на наказания, с неизтекъл срок съобразно нормите на чл.109 от ЗИНЗС и непостигането на коригиращ ефект на поведението на осъдения в достатъчна степен.

Групирането на двете наказания по присъдите на З., а именно нохд №243/2014г. на ОС-София, както и по нохд №7417/2025г. на СГС е извършено с протоколно определение на СГС от 27.02.2025г. по

НЧД№7804/2024г. влязло в сила на 15.03.2025г., като определеното общо найтежко наказание в размер на 10 години лишаване от свобода е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б“а“ от ЗИНЗС.

Действително осъденият З. е полагал доброволен труд като отговорник на фитнес зала в Затвора гр.***, посочено е, че има добро поведение и организираност в работния процес, за което е награждаван общо седем пъти през годините 2021г, 2022г, 2024г., респективно тази година със Заповед №8/14.01.2025г. Същевременно същият е бил наказван два пъти – със заповед №718/22.12.2022г. и №235/12.06.2023г. за държане на забранени вещества във фитнес залата, в която е работил, както и втория път през месец юни 2023г. за открит в джоба му 1 брой самоделно направен нож с острие около 10 см. В този смисъл имайки предвид и естеството на деянията, за които З. изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода – умишлено убийство и палеж, въззивния съд приема за основателни доводите в протеста на прокурора, че СГС не е взел предвид данните за извършените нарушения в Затвора гр.***, още повече, че двугодишния срок по чл.109 ал.2 от ЗИНЗС за заличаването на наказанията, извършени в рамките на една година е изтекъл през месец юни 2025г. и към момента на разглеждане на молбата за условно предсрочно освобождаване е минал изключително кратък период от време от около два месеца и половина, за да може да бъде обективно преценено дали действително в поведението на лишения от свобода е настъпила трайна и последователна положителната промяна.

4

За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК следва да са налице доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението прокурора, че този процес не е завършил е основателно.

При тези обстоятелства и данни настоящият състав на Апелативния съд приема, че процесът на пълноценното поправяне на лишения от свобода е започнал, но не е завършил, тъй като не са постигнати всички основни цели, поставени в планиране на наказанието и не са елиминирани всички рискове, видно от оценката в доклада и изразеното становище на затворническата администрация. В конкретния случай не е отчетен и рискът от вреди за обществото, не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице към позитивна промяна при спазване на регламентираните правила за поведение в мястото на лишаване от свобода, както и отношение към правонарушението. Действително осъденият З. към момента няма актуални дисципилнарни наказания, за извършени нарушения и следва да се третира като ненаказван, но е изтекъл сравнително кратък срок от погасяването на предходните наказания съгласно чл.109 ал.2 от ЗИНЗС, за бъде проследена сочената в доклада положителна промяна дали е трайна, последователна и категорична. По отношение на лишения от свобода не е била извършена и оценка на поведението му и в открита среда, тъй като видно от доказателствата по делото същият все още не е настанен в затворическо общежитие от отрит тип, за да премине през всички етапи процесът на ресоциализацията към обществото. Поради това и контролната инстанция приема за неправилен извода на първостепенният съд за условно предсрочно освобождаване на този етап, както и че изпитателен срок от 1 година 8 месеца и 12 дни посредством определената пробационна мярка биха постигнати успешно целите, заложени в изпълнение на присъдата.