Решение № 260670 от 06.11.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./06.11.2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при секретаря Нина И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 938 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от П.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Г.И.К., ЕГН**********, с адрес по месторабота: гр. Русе, ул. „Пирот“ 24, вх.3, ет.1, ап.2 – УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, и Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Пирот 24, вх.3, ет.1, ап.2, кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 100 000.00лв.

(сто хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, а именно болки, страдания и стрес, причинени от противоправно поведение на първия ответник Г.К., служител при втория ответник УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, осъществено на 19.07.2019г. и изразяващо се в непълното премахване на жлъчния мехур, при нарушение на медицинските стандарти, предизвикало влошаване на здравето и довело до повторна животоспасяваща операция на дата 01.10.2019г., както и сумата от 3 032лв. (три хиляди тридесет и два лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от противоправно поведение на първия ответник Г.К., като служител при втория ответник УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, осъществено на 19.07.2019г. и изразяващо се в непълното премахване на жлъчния мехур, при нарушение на медицинските стандарти, предизвикало влошаване на здравето и довело до повторна животоспасяваща операция на дата 01.10.2019г.

Кумулативно е предявена и акцесорна претенция по чл.86 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 19.07.2019г., а по отношение на главницата, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, считано от подаване на исковата молба – 15.05.2020г., и двете – до окончателното изплащане на задълженията.

Ищцата твърди, че на 18.07.2019г. е била хоспитализирана в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД с оплаквания, че от няколко дни страда от остри и силни болки в целия корем, придружени с позиви за повръщане, затруднено дефекиране, а в последните часове и остра болка в долния полукорем и подуване. При приемането в болницата ищцата съобщила, че преди 3 дни била преживяла

„жлъчна криза".

Проведени били изследвания, от които били установени болестни процеси в жлъчния мехур, което наложило на 19.07.19 г. - от 12,20 ч. до 14,20 ч. д-р Г.И.К., назначен по трудово правоотношение в болницата – ответник, да извърши на ищцата под пълна упойка оперативна интервенция. В епикризата било посочено, че в хода на заболяването не били настъпили усложнения. Постоперативен статус: Гладък следоперативен период. Афебрилна.

Оперативната рана спокойна. Превръзка без секреция. А обективното състояние на П.Д.К. при изписването било: Афебрилна. Добро общо състояние. Корем-мек, с физиологична перисталтика. Превръзка суха. Захранена. Раздвижена. Оперативната рана зараства първично. Изписва се с подобрение.

Ищцата била изписана на 29.07.2019г. Още в болницата, а в последствие и прибирайки се в дома си не се чувствала добре.

Продължила да изпитва болки в областта на корема. Ищцата била в невъзможност адекватно и без чужда помощ да се обслужва в ежедневието - да се облича и съблича сама, не могла да се храни самостоятелно, не била в състояние да приготвя и дори да пренася храна сама, била в невъзможност да поддържа хигиена в домакинството и била изпитвала сериозни затруднения за своята собствена, което породило у нея чувството за непълноценност. Освен за нея е било необходимо друг човек да се грижи за домакинството, което още повече напрегнало обстановката. Съпругът й поради факта, че не живее с нея в едно домакинство, а живее в друго населено място и с оглед възрастта си не бил способен да поеме грижите за домакинството и грижите за ищцата, поради което на помощ й се притекли приятелки и съседки, които пазарували вместо нея, помагали й с хигиената в дома и при приготвянето на храна. Синовете на ищцата живеели в отделни домакинства. Всеки от тях бил служебно ангажиран, като работели извън гр. Русе и могли да навестяват майка си в много кратки моменти през трудния за нея период. От съществено значение било и че поради разликата в пола било крайно неудобно, дори недопустимо да се грижат за хигиената й. Ищцата не могла да споделя изцяло с тях здравословното си състояние и вътрешните си терзания, тъй като се опасявала да не ги товари със своите проблеми, които били значително омаловажавани от служителите на ответника.

Първоначалното обяснение от служителите на ответника на лошото здравословно състояние на ищцата било, че твърде скоро била претърпяла хирургична интервенция и че с времето оплакванията щели да отшумят.

Проведени били два контролни прегледа, които й се полагали след операцията. И двата контролни прегледа, извършени от д-р Г.И.К., опериралият я хирург, били повърхностни и не било отдадено никакво значение на оплакванията на ищцата. На първия преглед било обърнато внимание на д-р Г.И.К., че единият дренаж бил зачервен. Състоянието на ищцата трайно било твърде лошо, поради което била пропуснала указания й в епикризата 30 дневен срок за втория контролен преглед.

На деня, в който била отведена в болницата д-р Г.И.К. отказал втория контролен преглед и изпратил ищцата за ново направление. На датата на втория следоперативен преглед при него било споделено, че периодично /на два - три дни/ температурата й се повишавала значително - до 40 градуса, избивала студена пот, втрисало я, чувствала се слаба и отпаднала, нямала апетит и била с постоянно гадене. Въпреки лошото й състояние след извършената операция д-р Г.И.К. не вникнал в оплакванията на ищцата и я отпратил в дома й, без да направи изследвания или да предприеме други мерки, като заявил, че състоянието й нямало връзка с операцията, поради което трябвало да се обърне за консулт към личния си лекар. Невниквайки в състоянието на ищцата д-р Г.И.К. бил направил грешно заключение, че се касаело за „диетична грешка". Не бил взел на сериозно и факта, че на ищцата между двата контролни прегледа се било наложило да вика линейка в дома си. Ищцата отчаяно търсела лекарска помощ, за да се избави от страданията си, но получила единствено упреци от д-р Г.И.К., че преигравала.

Тъй като с течение на времето, ищцата не почувствала облекчение след оперативната намеса на д-р К., а напротив чувствала се все по - зле се било наложило повторно да бъде хоспитализирана. Отново била постъпила в „УМБАЛ Медика Русе" ООД на 25.09.2019 г. При престоя в болницата й били направени изследвания и била изписана на 28.09.2019 г. с „подобрение" и отпратена за наблюдение при личния лекар. Проблемът и към него момент не бил решен, тъй като ищцата продължила да не се чувства добре, изпитвала болки в областта на корема, цялата била прежълтяла - очи и кожа, чувствала се отпаднала и безжизнена, в невъзможност да се храни нормално, да се движи и да се грижи за себе си. От описаното в епикризата от 28.09.2019 г. вероятно тенденциозно не било видно, че ищцата е в лошо състояние, а се твърди, че се изписвала с подобрение. Всичко това било наложило да потърси помощ в друго лечебно заведение, поради което била откарана от сина й И. К. за лечение в гр. Варна.

Непосредствено след изписването й на 28.09.19 г. от „УМБАЛ Медика Русе“ ООД, ищцата П.Д.К. директно се била отправила към Военномедициснка Академия Многопрофилна Болница за Активно Лечение – Варна, като путуването до там било тежко и трудно, заради влошеното й здравословно състояние.

Във Военномедицинска Академия Многопрофилна

Болница за Активно Лечение – Варна били проведени нови изследвания, последвала и операция извършена на 01.10.2019г., която била животоспасяваща. Причината, наложила повторната операция на ищцата била непроведеното адекватно лечение на ищцата по време на престоя и в „УМБАЛ Медика Русе“ ООД в периода 18-29.07.2019г., както и в последствие при проведените два контролни прегледа и по време на престоя й до 28.09.2019г. не била диагностицирана причината за болките които изпитвала, въпреки влошеното и здравословно състояние.

От месец октомври 2019 г. ищцата била под грижите са сина си И. К. в гр. Варна. Едва след премахване на остатъчния дуктус цистикус и остатъка от жлъчния мехур ищцата започнала да изпитва по - малко болки в областта на корема, които постепенно започнали да отшумяват.

Твърди, че ищцата имала адекватните очаквания, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което било съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права на пациента, при упражняване на регулирана професионална медицинска дейност – оперативната намеса. Отделно сочи и че след операционния период от д-р Г.И.К. били нарушени стандартите на добрата медицинска практика, като същият не се отзовал своевременно и не осигурил необходимата медицинска помощ.

С уточняваща молба от 27.05.2020г. изрично твърди, по указанията на съда, че конкретните противоправни действия на ответника са оперативната интервенция на 19.07.2019г., при която ответникът Г.И.К. не е бил премахнал изцяло жлъчния мехур на ищцата, като неотстранените от организма на ищцата остатъци от жлъчен мехур били предизвикали влошаване на здравето й. Вследствие немърливото изпълнение на хирургическата дейност от страна на д-р К., е било възможно настъпването на перитонит в следствие от остатъците от възпален и непремахнат жлъчен мехур, както и настъпването летален изход.

Неимуществените вреди сочи да се изразявали в невъзможност ищцата да се движи, да се обслужва сама и да посреща ежедневните си нужди, да излиза и да извършва елементарни дейности самостоятелно, уврежданията й причинявали дълбоки душевни терзания и мъка. Тя била изцяло зависима от близките и от съседите си, които непрекъснато трябвало да я обслужват. Животът й коренно се променил, трайно в нея се било загнездило усещането, че си отива, усещането за безпомощност, безнадеждност и отпадналост, липсата на вяра, че било възможно да й се помогне за намаляване на болките и възстановяване на обичайното й състояние на енергичност и позитивизъм.

Имуществените вреди сочи да се изразявали в разходите, които ищцата направила във връзка с лечението в общ размер на сумата от 3032 лв., от които сумата от 1872 лева била заплатена на 01.10.2019 г. по фактура № **********, а разходите в общ размер 1160 лева, представляващи заплащани от нея по 20 лева на ден за оказваната й помощ от съседи в периода от 29.07.19 г. /изписването й от ответното дружество/ до 25.09.2019 г. датата на повторното й приемане в „УМБАЛ Медика Русе“ ООД или за общо 58 дни.

Твърди, че описаните вреди били пряка и непосредствена последица от противоправните деяния на д-р К., при и по повод изпълнението на възложената му работа от ответното болнично заведение, поради което счита, че са налице всички кумулативни елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД ангажиращи отговорността на ответниците в условията на солидарност. Моли за присъждане на сумите и за разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират писмен отговор, с който:

Оспорват изцяло всичко изложено в исковата молба, като твърдят, че д-р К. е извършил своевременно и качествено лечение на ищцата. Сочат, че ищцата пропуснала врория контролен преглед, като не е спазила 30дневния срок за второто си явяване на контролен преглед. Оплакванията на ищцата от първия преглед, че лекуващият лекар не обърнал внимание на твърдението й, че единият дренаж бил зачервен, били невярни. При явяването й на първи контролен преглед -на 08.08.2019г., ищцата не е била с дренажи. Трите дрена - десен горен, десен долен и ляв били свалени още преди изписването й от болницата на 29.07.201 9г., а пациентката била изписана със суха превръзка. Извършен бил втори преглед от д-р Г. К. след като ищцата се била снабдила с направление за специалист в извънболничната помощ по съответния ред – общопрактикуващия лекар. Вторият преглед бил отразен в приложения към исковата молба амбулаторен лист NO 0784 от 04.09.201 9г. от д-р Г.К., в който била снета анамнеза за състоянието и оплакванията на пациентката. САъщата съобщила, че от 2 дни, след диетична грешка, била с болка в дясно подребрие и към дясна плешка, гадене и без повръщане. При прегледа било установено палпаторна болка в дясно подребрие, без дефанс /без мускулна защита на коремната стена/.