Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 11.03.2019, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 689/2018
Вид
Решение № 65
Подписан
11.03.2019
В сила
24.10.2019
Състав
МАРИЯ МАРКОВА БЕРБЕРОВА-ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 65 11.03.2019г. гр.Н.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: М.Б-Г. секретар: Р.М. като разгледа докладваното от съдия

Б-Г. гражданско дело № 689 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на "В.И

К." ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител – гл.юрк.Д.З. против „А.К.С.” ЕООД с ЕИК ****, с адрес: *** ****, КК С. б.-З., кв.Ч., к-с „М.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от управителя А.К.У., с правно основание чл.422 от ГПК. В исковата молба се твърди, че дружеството е завело ч.гр.д. № ****по описа на РС-гр.Н., по което е издадена заповед за изпълнение срещу ответната страна „А.К.С.” ЕООД за сумата в размер на 1105,52 лева /хиляда сто и пет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща стойността за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.06.2015г. до 26.06.2017г., с отчетен период по фактури от 26.09.2014г. до 23.05.2017г., сумата в размер на 184,53 лева

/ сто осемдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 26.07.2015г. до 02.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 04.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

По същото дело ответното дружество е депозирало в срок възражение срещу заповедта.

Предвид подаденото възражение и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецът е предявил иск, с който иска да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че същите им дължат сумата в размер на 1105,52 лева /хиляда сто и пет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща стойността за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.06.2015г. до 26.06.2017г., с отчетен период по фактури от 26.09.2014г. до 23.05.2017г., сумата в размер на 184,53 лева

/ сто осемдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 26.07.2015г. до 02.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 04.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане на съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи, както и за изискване и прилагане, като доказателство на ч.гр.д. № ****по описа на РС-гр.Н.. Молят да бъде призована, като свидетел „отчетник измервателни уреди” – И.С.Г., на адреса й по месторабота, с чийто показания ще установяват реда на отчитането на измервателните устройства и осигуряването на достъп на отчетниците, както и други обстоятелства във връзка с отчитането. Претендират присъждане на заплатените по заповедното производство разноски.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло претенцията по размер, както и начина на формиране на размера и този на претенцията за лихви. Твърди, че ответното дружество няма неизплатени задължения към „ВК.” ЕАД Бургас, а напротив има надвнесени суми. Сочат, че неколкократно оспорвали издадените фактури, със запитване на какво се дължат начислените суми, на което не получавали никакъв отговор. Твърдят, че в никоя от издадените фактури не било отбелязано, че имало просрочени задължения. Сочат, че сумата в размер на 1290 лева, която била внесена като аванс, при откриване на партидите, но била компенсирана от ищеца на 06.01.2011г., неизвестно на какво основание и с какво. В тази връзка твърдят, че партидите на ответното дружество били открити от инвеститора на Апартхотела М.на 17.09.2010г., с поставяне на водомери от ВК. Б.в апартаментите на ответника, когато летният сезон бил приключил и нямало никакво потребление на вода до началото на месец Юни 2011г., с изключение на апартамент № 12, за който, на 23.05.2012г. по фактура с номер ****, на ВК. Б.била платена сумата в размер на 165,56 лева. Ответникът твърди, че изпратили до ВК. Б.писмо, с цел да получат обратно надвзетите суми, заедно с начислена законна лихва, позовавайки се на чл.4, точка 3 от Общите условия (ОУ) на оператора, но вместо това, през месец юли 2015г. ВК. - Б.подали искова молба, въз основа на която било образувано гр.д. № 507/2015г. по описа на РС-Н.. С Решение № IV-61 от 13.06.2016 година по в.гр.д. № 364/2016г. по описа на ОС-Б.бил отхвърлен иска на ВК. - Б.срещу ответното дружество. Независимо от това се твърди, че ВК. - Б.не се е съобразил със съдебното решение, игнорирал и факта, че има надвнесени от ответното дружество суми. Ответникът твърди, че общо изплатената от тях към ВК. - Б.сума в размер на 3878,00 лева не съответствала на реално изразходено количество вода, предвид показанията на водомерите на ответното дружество, отчетени на 23.05.2017г. Твърдят, че от ВК. Б.не били спазени общите им условия по чл.71, ал.3 от Наредба № 4, тъй като между страните нямало валидно сключен договор. Ищецът нямал и твърдения, защото считал ответника за свой потребител единствено и само поради правата му на собственик върху недвижимия ми имот. Въпреки това, ответникът твърди, че добросъвестно и доброволно изплащал сумите по фактурите, които не получавал. Обаждал се в касата на ВК. в Н., от където получавал информация за дължимите суми. Твърдят, че по делото няма и доказателства по реда на чл.23, ал.1, т.3 и ал.4 от ОУ на ВК. - Бургас, от които да се установи начина и датите за отчитане на водомера в отсъствие на ответника или в негово присъствие, нито протокол по чл.24, ал.3 и ал.4 от Общите условия за необоснован отказ на достъпа до водомерите за исковия период. Твърдят, че никога до сега не е имало отчитане на показанията на водомерите на ответното дружество от ВК.-Б.през месеците май, юни, юли и октомври. Сочат, че показанията на водомерите на ответното дружество се отчитали от инкасаторка на ВК. Бургас, всяка година в края на месец септември. Не било ясно, по какъв начин бил отчетен водомера и издадена от ВК. Б.фактура с № ****+ от 25.06.2015г. на сума в размер на 23.52лв. и то само за един от 10 обекта на ответника. На последно място, ответникът твърди, че през месец август 2014г., ВК.-Б.издали нови Общи условия, като неоснователно и без предварително уведомление са упражнили правото си да променят цените на водата. До 31.07.2012г. таксувано е по 1.03лв. за м3 вода, от 01.08.2012г. - по 1.10лв. за м3 вода, от 01.06.2016 - по 1.14лв. за м3 вода. Сочи се също, че изплатените от ответника фактури не били приложени към делото от ВК. - Бургас. Предвид гореизложеното молят съда да отхвърли, като неоснователни предявените от „ВК.” ЕАД –Б.искове. Правят искане за задължаване на ищеца да представи доказателства, с какво е компенсирана авансово внесената сума към оператора в размер на 1290 лева, както и да отговори по какъв начин е отчетен водомера и е издадена фактура с № ****+ от 25.06.2015г. на сума в размер на 23.52лв. Правят искане за допускане на съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице по която да изчисли надвнесените суми от ответното дружество към ВК. Бургас, ведно със съответната лихва.

С подаденият писмен отговор, ответникът е предявил насрещен иск срещу ищцовото дружество, с петитум: да бъде осъдено ищцовото дружество „ВК.” ЕАД – гр.Б.да заплати на ответника надвзетите суми при допуснати от ВК. грешки, съгласно чл.45 от Общите условия на ВК. - Бургас, заедно с начислена законна лихва.

Наред с горното, се моли съда да глоби ”ВК.” ЕАД Б.за неизпълнено съдебно решение по в.гр.д.№ 364/2016г. по описа на Окръжен съд-гр.Бургас.

С Определение № 594 от 21.08.2018г., постановено по настоящото дело, съдът като взе предвид, че предявения от ответното дружество насрещен иск страда от недостатъци, изправянето на които ще доведат до забавяне на производството по настоящото дело, отдели разглеждането на същия и указа да се докладва на Председателя на РС-Н. за образуване на ново дело.

Процесуалният представител на ищцовото дружество ”ВК.”

ЕАД Б.в съдебно заседание поддържа изцяло заявените претенции против ответника. Представя нови писмени и ангажира гласни доказателства, както и съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Претендират присъждане на разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.

За ответното дружество „А.К.С.”

ЕООД в съдебно заседание представител не се явява. Представят писмени доказателства.

Оспорват ищцовите претенции, като заявяват, че са надвнесли суми в полза на ВК.

ЕАД-Б., поради което последните им дължат лихви за надвнесените суми. Наред с това твърдят, че неоснователно и без предварително уведомление, ВК. ЕАД Б.са променили цените на водата през месец август 2014г. Изпращат писмено становище по съществото на спора.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото няма спор, че е налице договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена от ответника с абонатен № 225352. В подкрепа на това е и представеното по делото Заявление за откриване на партида /л.20-21 вкл./. Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 419 по описа за 2018г., РС-Н. е издал Заповед № 195 от 04.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против ответника „А.К.С.” ЕООД, за сумата от 1105,52 лева, представляващи незаплатена стойност на доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за ползвани ВК. услуги за обект с абонатен № 225352 за периода от 25.06.2015г. – 26.06.2017г., с отчетен период по фактури от 26.09.2014г. до 23.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.05.2018г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 184,53 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.07.2015г. до 02.05.2018г., както и сумата от 75,80 лева, представляваща направени по делото разноски, от които 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25,80 лева – заплатена държавна такса.

По делото са представени справки-извлечения на отчети с мобилно устройство /л.10-19 вкл./, съдържащи показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № 225352.

Твърди се от ответника, че сумите по всички издадени фактури за процесния период били заплатени. В подкрепа на твърдението си представят разписка за заплатена сума по фактура № ********** от 27.10.2014г. на стойност 455,69 лева /л.42/, платежно нареждане за заплатена сума по фактура № ********** от 25.10.2013г. на стойност 943 лева /л.43/ и касов бон от 17.09.2010г. за заплатена в полза на ВК.

ЕАД-Б.сума в размер на 1290 лева /л.46/. Заявяват, че са надвнесли суми, които претендират да им бъдат върнати от ВК., заедно с начислената лихва.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи:

Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВК. услуги на потребителите от ВК. оператор – „ВК.“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВК. услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно от интернет страницата на „ВК.“ ЕАД-Б., Общите условия за предоставяне на ВК. услуги на потребителите от ВК. оператор "В.и к." ЕАД ***, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от 29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВК. услуги, какъвто съгласно чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.