Решение № 167 от 15.08.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Бургас, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

К. Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от К. Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20242000500249 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по – въззивна жалба на Ж. Л. Б. от гр.Т., ЕГН ********** против Решение № 92 от 29.01.2024г. постановено от ОС – Бургас по гр.д. № 1453/2021г. в частта, с която е отхвърлена претенцията му за сумата над 43 814.96 шв. франка, с която сума са погасени суми по ипотечен кредит от 16.07.2008г. и договор за потребителски кредит от 16.07.2008г. между „Юробанк“ АД и Б. С. и С. Н. за периода 2008 – 2017г. и с която сума ответника Л. В. С. се е обогатила неоснователно до пълния размер от 73 439.00 шв. франка.

Това се установява от показанията на свидетелите – кредитополучатели – те сочат, че не са платили една вноска, че от самото начало Ж. е погасявал вноските, че е имало уговорка като се изплати кредита да се прехвърли собствеността на Ж.. Св. К. и И. потвърждават това – нееднократно са придружавали Ж. при внасянето на суми в банката. С несъобразяването с тези показания съдът е допуснал неправилност в решението си – не е съобразил плащането на 8 525.57 шв.фр. от страна на Ж. Б..

Съдът неправилно е кредитирал показанията на свид. Б. С., който твърди, че първите 4-5 години те със съпругата си са погасявали вноските.

Договорът за поемане на дълга действително е сключен по-късно – на 19.08.2009г. Другите свидетели са посочили, че от самото начало Б. е изплащал вноските. Неясно защо съдът е кредитирал показанията избирателно. По приетата СИЕ се установява, че фигурират вноски от Б.

1 преди включването на договора - от 16.02.2009г., 23.06.2009г. и др.

Съдът погрешно е приел, че свид. С. е продължил да заплаща вноски и след датата на съглашението – кредитополучателите са се задължили да прехвърлят собствеността върху процесния имот след погасяване на кредита срещу поемане от страна на ищеца Б. да изплаща задълженията по кредита. На практика Б. е бил въведен във владение на имота, извършвал е ремонти в него.

Неприемливо е да се счита, че част от вноските по кредита са били заплащани от кредитополучателите.

Сочи се, че съдът погрешно е направил заключението си за погасяването на въпросната сума от 8 525.57 шв.фр. при гореописаната фактическа обстановка. Ищецът сочи, че поради влошеното финансово състояние на кредитополучателите е бил сключен договора от 19.08.2009г. и до 2017г. именно той е погасявал задълженията по кредита. Свид. Н. е посочила, че не са заплатили нито една вноска. Същата е изяснила обстойно договорките и около прехвърлянето на задълженията по кредита, както и собствеността на имота – апартамент в кв.С.. Договорено е при невъзможност на ищеца да се яви, то С. и Н. ще договарят с Л. С. или М. Б.. С оглед на това показанията на свид.С. се явяват изолирани и в противоречие с останалите доказателства. Сочи се, че те са хаотични, непълни, непоследователни.

От експертните заключения се установява, че по сметка на Л. С., от която са правени вноските по кредита, Б. е превел сумата от 69 156.28 лв., от която Л.С. е внесла 55 794.10 лв. за погасяване на кредита. Налице е разлика от 9 019.30 лв. Установява се, че самата тя не е разполагала със средства за погасяване на кредита. Налага се извода, че макар и вноските да са правени от Л. С., то за периода 2013 – 2017г. средствата са били осигурявани от Ж. Б..

Парите са били внасяни от името на Б. С. съобразно счетоводните записвания на банката. Въз основа на експертното становище е направено и заключението че въпросните 8 525.57 шв.фр. са постъпили от Стоянов, но не е отчетен договора между него и Б..

Следва да се отбележи, че е налице съществена разлика в сумите – като внесени по кредита по трите експертни становища, като съдът е отказал да възприеме най-високата стойност без мотиви, като е приел сумата от 52 340.43 шв.фр. Към експертизата не са представени данните от банката и страната не е могла да се запознае с тези първични документи и оттам – дали пресмятанията на в.л. са верни. Това налага необходимостта от събиране на нови доказателства. Решението не отчита и оставащите по сметка на С. сума от 9 019.30 лв., която също следва да бъде възстановена. Ищецът е продължил да погасява задължения по кредита, за което са налице доказателства, но от друга сметка. Ищецът е изпълнил договорените задължения и е внасял суми по кредита от началото до м.12.2017г., но не е получил насрещната престация.

Въпреки договореностите Л. С. е прехвърлила имота в своя патримониум и на практика се е обогатила със средствата на ищеца, вложени по кредита.

По – нататък се прави оплакване от това, че съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните и те не са били в състояние да 2 ръководят поведението си. Изразява се и недоволство от неприети писмени доказателства надлежно представени по делото с молба от 13.12.2022г.

Оставено е било без уважение искане за снабдяване с удостоверение от „Юробанк“ за извлечение от банковата сметка, обслужваща кредита – чрез която ще се установи безспорно какви средства е вложил ищеца Б. за погасяване на кредита.

В хода на процеса при приемане на последната по делото експертиза в с.з. се установява, че е налице още една банкова сметка от която е обслужван процесния кредит. Изследване на същата не е направено, поради което наложително се явява уважаване на направеното искане. В първото по делото заседание е отхвърлено искане за прилагане на нотариалната преписка в цялост и тази по цесията. Същите не биха могли да бъдат заместени с други доказателства. Направено е искане – да се установи какви задължения са били заплащани от банковата сметка на ответницата. Направено е било и искане за лично явяване на ответницата. Страната хронологично излага по заседания направените от нея искания и получените откази, като оспорва същите като процесуални нарушения. Моли се за отмяна на отхвърлителната част на решението и постановяване на уважително решение. Претендират се разноските. Страната прави доказателствени искания – за допускане на свидетели, за издаване на съдебни удостоверения, за назначаване на допълнителна експертиза, да се изискат документите от Банката, въз основа на която са изготвени експертните заключения. Страната поддържа въззивната си жалба пред съда чрез упълномощения процесуален представител – адвокат.

Повторно се прави искането за всички доказателствени искания, като същото се обосновава с разпоредбата на чл.253 от ГПК.

В законоустановения срок по делото е депозиран отговор на въззивната жалба от Л. В. С.. Жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че няма доказателства ищецът Б. да е заплащал вноските по кредита. От фактическа страна се твърди, че приятели на ищеца Б. – Б. С. и С. Н. на 16.07.2008г. са закупили недвижим имот – апартамент в С. с банков кредит. На 19.08.2008г. ищецът Б. и С. Н. сключват договор за прехвърляне задълженията по кредита на ищеца, като той се е задължил да го плаща до пълното погасяване. След настъпване на възможност за прехвърляне на имота Б. С. и С. Н. ще договарят с Б. чрез М. Б. и Л. С. за прехвърлянето на имота. Страната оспорва възможността да се доказва изплащането на кредита с показанията на свидетели. От 2014 до 2017г. Б. е превеждал на Л. С. суми от сметката си в Г. а тя от своя страна е превеждала сумите по кредита. На 13.12.2018г. Л. С. е сключила договор за прехвърляне на вземането, а на 08.07.2019г. е придобила имота в изпълнение на дълг лично за себе си. Тя счита, че е изплатила на продавача цялата цена за придобиването на процесния имот и това се установява от приложените документи. В случая страната счита, че не е налице увеличаване активите и, от друга страна – намаляне на имущественото състояние на ищеца Б.. Цитира се практика на ВКС – Решение № 97 от 01.08.2014г. по гр.д. № 1250/2011г. на ВКС – фактическият състав на 3 неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД не е изпълнен изцяло когато обогатяването на получателя се изразява в спестяване на разходи за сметка на имуществото на претърпялото обедняване лице. Ако се установи, че ответникът ползва имота без правно основание, то отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на същия имот, като обедняването на собственика е в същия размер пазарния наем за процесния имот. Поради това се подчертава, че предявения от Б. иск срещу Л. С. на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД е неоснователен.

При уточняването на претенцията категорично е отречено съществуването на мандатно правоотношение между него и ответницата /във връзка с липсата на отчет за извършените преводи/, но е потвърдил упълномощителната сделка и не е оспорил същата. Ответницата е разполагала с валидно учредена представителна власт да се разпорежда със средствата, които й са били изпращани по личната банкова сметка.

Страната твърди, че не дължи заплащане на посочените в исковата молба суми, като твърди, че е изтекла погасителна давност от 2014г. съответно – от датата на първоначално превежданите суми по банковата сметка на Л. С. за редовното погасяване на кредита. Страната прави искане да и бъде представен приложен документ от въззивника, установяващ плащане по кредита. Взема се становище по исканията по доказателствата като същите се оспорват.

По делото е постъпила и въззивна жалба от адвокат Овагемова като представител на Л. С.. Същата е оттеглена.

Постъпила е въззивна жалба от Л. С., чрез упълномощения от нея за целта адвокат против решението на Окръжния съд в осъдителната му част. Не се оспорва фактическата обстановка по закупуване на имот в кв.С. от Б. С. и С. Н. с банков кредит и обезпечение на кредита – ипотека. Потвърждава се, че на 19.08.2008г. ищецът Б. сключил договор със С. Н. за прехвърляне на задълженията по кредита, като ищецът поел изплащането на задълженията до пълното му изплащане. Съобразно този договор след настъпване на възможност за прехвърляне на имота е договорено прехвърлянето на имота, като това е следвало да стане чрез посочени от Б. лица – ответницата Л. С. или – М. Б..

Потвърждава се, че владението на имота е предадено на 19.08.2008г.

Страната потвърждава, че от този момент до 13.12.2018г. Б. е изплащал сумите по кредита. Потвърждава, че са ползвали имота, ремонтирали го, обзавели го, живеели са в него, заплащали са консумативите. През 2014г. Б. е заминал за Г. откъдето е изпращал парите на Л. С. за обслужване на кредита.

На 13.12.2018г. С. е сключила договор за прехвърляне на вземането, а на 08.07.2019г. е придобила имота. Възразява против основателността на иска.

Позовава се на съдебна практика – Решение № 97 от 2014г. по гр.д. № 1250/2011г. на ВКС – че фактическият състав по чл.59 от ЗЗД не е изпълнен изцяло, когато обогатяването на получателя се изразява в спестяване на разходи за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице.

4

Спестяването на разходи води до обогатяване само в случаи, че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл.59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от разходите може да е нормативно или договорно обусловено. От значение е дали осъществяващия фактическото господство се е ползвал от имота и е спестил по този начин разход, който бе претърпял. Страната се позовава на съдебната практика и посочва, че е без значение дали е посочен начина на ползване на вещта нито дали същата генерира доходи – достатъчно е да се установи, че се намира без правно основание във фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване на наема, който би плащал за нейното ползване. Ако ответникът не е реализирал дейност и приходи то това е правно ирелевантно за иска по 59.

На ответникът спестява разходи, които биха били понесени от него. Според страната неправилно съдът е приел, че общия факт от който произтича обогатяването, респ.–обедняването е факта на придобиване на недвижимия имот чрез заплатените от ищеца суми по договора за кредит. Видно от цесията от 13.12.2018г. с „Юробанк“ Л. С. е сключила договор за прехвърляне на вземане, като в тази връзка е изплатила 51 896 евро. Страната твърди, че в случая неоснователно обогатяване няма тъй като обогатяване реално не е настъпило в патримониума на Л. С.. Ответникът е заплатил по сметка на банката – кредитор сумата от 51 896 евро, видно от договора за цесия.