Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 497 от 23.11.2022, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 42/2022
Вид
Решение № 497
Подписан
23.11.2022
Състав
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Плевен, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20224400100042 по описа за 2022 година

Искове с правно основание чл. 422 вр. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК вр. чл.

432 вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба /ИМ/, уточнена и поправена с молби от 03.02.2022 г. и 19.07.2022 г. на „Кей Би Си Банк България“ /предишно наименование „Райфайзенбанк /България/”/ ЕАД, гр. С., ЕИК ***, чрез пълномощника юрисконсулт П. Д. против Д. Х. М., с която са предявени главни искове по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за вземанията на Банката общо в размер на 63 124,65 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4504/2020 г. по описа на ПлРС и при условие на евентуалност осъдителни искове по чл. 432 ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за парични вземания в общ размер от 68 717,18 лв.. Представени са пълномощно в полза на юрисконсулт П. Д. и квитанция за внесена държавна такса за образуване на делото.

В ИМ Банката - ищец твърди, че на 25.09.2012 г. /поради техническа грешка посочена дата 25.09.2010 г. / между Банката и ответника е сключен договор за студентски кредит, наричан за краткост Договора, по силата на чл.

1.1 от който Банката, в качеството на кредитодател е предоставил на ответника, в качеството кредитополучател кредит в размер на 44 485,20 лв., 1 който е усвоен от кредитополучателя, тъй като е отпуснат целево за заплащане на 12 бр. такси за обучение на кредитополучателя, всяка една в размер на 3 707,10 лв.. Твърди се, че съгласно чл. 4.2 и чл. 4.4 от договора кредиполучателят ползва гратисен период от 84 месеца, считано от датата на сключване на договора до 15.09.2019 г. , през който не дължи плащане на главница и лихва по кредита, но Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита съгласно действащият погасителен план. Твърди се, че съгласно Договора срокът за ползване и издължаване на кредита е до 15.09.2029 г.. Твърди се, че съгласно чл. 3.1 от Договора за ползвания кредит кредиполучателят се е задължил да заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7 %, а съгласно чл. 3.2 от Договора страните са постигнали съгласие при забава на плащането на дължими суми по кредита кредиполучателят да заплаща на Банката лихва за забава в размер на основния лихвен процент /ОЛП/ + 10 пункта върху забавената сума за времето на забавата до окончателното заплащане на забавеното задължение.

Твърди се, че кредитът е следвало да бъде погасяван съгласно погасителен план подробно описан в чл. 4.4 от Договора, както следва: 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 695,41 лв., дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.10.2019 г. до 15.09.2029 г..

Твърди се, че Банката е изпълнила всички свои задължения по Договора, но е налице неизпълнение на задълженията на ответника в качеството на кредитополучател, изразяващи се в липса на доброволно изпълнение на задълженията за заплащане на месечните погасителни вноски. Твърди се, че с оглед настъпване на падежите на всяка от погасителните вноски през периода от 15.10.2019 г. до 15.08.2020 г. вкл. за Банката е възникнало правото по чл.

6.2 от Договора да обяви кредита за предсрочно изискуем поради неплащане от страна на кредитополучателя на посочените последователни месечни вноски. Твърди се, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на кредитополучателя на 31.08.2020 г. с писмо, връчено по реда на чл. 47 от ГПК чрез ЧСИ П.П., рег. № *** и район на действия ПОС, за което е съставен констативен протокол № 6551/24.08.2020 г..

В ИМ се твърди също, че по подадено на 08.09.2020 г. заявление от Банката пред ПлРС е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 4504/2020 г. по описа на ПлРС , което е уважено, като са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против ответника за сумите, както 2 следва: сумата от 59 026,79 лв., представляваща изискуема главница, от която 3 862,63 лв. редовно падежирали главници за периода от 15.10.2019 г. до 15.08.2020 г. и 55 164,16 лв., предсрочно изискуема главница към 31.08.2020 г.; сумата от 3 805,50 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 30.08.2020 г., сумата от 1 71,07 лв., представляваща изискуемо обезщетение за забава върху вноските с настъпил падеж за периода от 15.09.2019 г. до 30.08.2020 г., сумата от 61,29 лв., представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 31.08.2020 г. до 03.09.2020 г. вкл., сумата от 60 лв. за разноски за уведомление, законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 1262,49 лв. за държавна такса и сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4504/2020 г. по описа на ПлРС, Министерство на образованието /МОН/ по изплатена държавна гаранция е възстановило на Банката – ищец на 16.12.2020 г. сумата, дължима по кредита общо в размер на 64 425,55 лв., а на 18.12.2020 г. разноските по делото в общ размер на 1 262,49 лв.. Твърди се, че държавната гаранция е активирана и изплатена на основание чл. 1, чл. 6 и сл., чл. 12 вр.чл. 14 от ЗКСД и чл. 6.2 и чл. 6.4 от договора за кредит и след изплащане на сумите по гаранцията МОН е встъпило в правата на кредитора по изпълнително дело№ 493/2021 г. по описа на ЧСИ Н.В., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист.

Твърди се също, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано посоченото изпълнително дело № 493/2021 г. по описа на ЧСИ Н.В., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС Плевен, взискател по което е Министерство на образованието, но въпреки положените усилия за връчване на призовките за доброволно изпълнение ответникът не е намерен на адреса си и заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по ГПК.

Твърди се, че на Банката е указано да предяви срещу длъжника установителен иск за вземането по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, което породило правният интерес на Банката да потърси защита на правата си по исков съдебен ред.

Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че липсва валидно връчване на съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита се прави изявление на стр. 9 от ИМ с връчването на ИМ да се счита, че е упражнено правото на Банката по чл. 6.2 от Договора да обяви вземането по Договора за 3 кредит за предсрочно изискуемо и се обосновава правния интерес от предявяване на осъдителните искове.

Моли се съда като съобрази представените по делото доказателства да постанови решение, с което да уважи предявените главни установителни искове и при условие на евентуалност осъдителни искове, като присъди в полза на ищеца направените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника Д. Х. М. особен представител Е. П. от ПлАК, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани и се излагат възражения в тази насока. Особеният представител възразява, че Договора е нищожен, като сключен в противоречие с разпоредбите на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и 20, ал. 2, чл. 12 ал. 1 т. 7-9, чл. 22 от ЗПК, тъй като клаузите му са неясни и неразбираеми, липсва стандартен формуляр по смисъла на чл. 5 ал. 2 от ЗПК, клаузата за промяна на лихвения процент по договора е неясна, предвижда се в чл. 23 от договора кредиторът едностранно да променя лихвения процент по част 1, т. 8, липсва яснота на каква база се определя годишната инфлация.

Възразява, че Договора е нищожен, като сключен в противоречие с чл. 143 от ЗЗП и съдържащ неравноправни клаузи, като клаузите за начисляване на възнаградителна лихва са сключени в противоречие със закона и добрите нрави. Твърди се, че клаузите на договора не са индивидуално договорени и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, поради което са нищожни, тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до съществено неравновесие между правата на страните по договора.

Възразява, че ако Договорът е действителен, то няма доказателства за изпадането на длъжника в забава, както и кога и как е обявена твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост, тъй като в ИМ и на печата с изходящ номер са посочени различни дати. Възразява, че не е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на ответника в качеството на кредиполучател, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, уведомлението до ответника не му е връчено. Възразява, че вземанията за възнаградителна лихва и надбавки на лихви са погасени по давност при условията на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Моли се съда като съобрази възраженията в отговора и доказателствата по делото да постанови решение, с което да отхвърли предявените установителни и при условие на увентуалност осъдителни искове.

4

В о.с.з. ищецът не се представлява, но чрез пълномощника си юрисконсулт П. Д. депозира писмени бележки, в които поддържа предявените искове и иска присъждане на направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л.208/. В писмените бележки се поддържа, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 31.08.2020 г., като уведомлението за предсрочната изискуемост е надлежно връчено съгласно чл. 9.3 от Договора, тъй като същият не е намерен на адреса, посочен в Договора и не е посочил друг адрес по Договора, поради което е налице фингирано връчване и същите се считат валидно получени и се развиват подробно доводи в тази насока. Позовава се на практика на ВКС в този смисъл – решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г., І т.о. на ВКС, решение № 283/06.04.2010 г. по гр.д. № 507/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 35/07.05.2012 г. по гр.д. № 1877/2010 г., V г.о. на ВКС, решение № 229/03.04.2014 г. по т.д. № 956/2012 г., ІІ т.о. на ВКС, решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г., І т.о на ВКС. В писмените бележки се възразява да бъдат разгледани възраженията на особения представител на ответника за недействителност на Договора като се счита, че е налице хаотично и бланкетно изброяване на разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗКСД, както и че по делото липсват доказателства в тази насока, като се поддържа, че Договора съответства изцяло на изискванията на цитираните закони.

Поддържа се, че възнаградителната лихва е определена в съответствие с приложимия ЗКСД и законодателството на страната, поради което са неоснователни възраженията на ответника за нищожност на клаузата за договаряне на възнаградителната лихва. Посочва се, че по Договора е договорен фиксиран лихвен процент в размер на 7 % за целия период, който не е променян, Договора е целеви за заплащане на 12 бр. такси за обучение, при ясно разписани параметри и условия на ползване, което обуславя преференциалните условия, при които е сключен. Позовава се на съдебната практика, съгласно която договорната лихва по кредита представлява цената на предоставения за ползване финансов ресурс за определения в договора срок, дължима от кредитополучателя. Ищецът счита за неоснователни възраженията за наличие на неравноправни клаузи на договора при условията на чл. 145 ал. 2 от ЗЗП, като се посочва, че основният предмет на договора за кредит като двустранен възмезден договор се определя от насрещните имуществени престации на страните, а това е престацията на Банката да 5 предостави и осигури ползването на кредитополучателя на определен финансов ресурс /кредит/ за определен договорен период и насрещната престация на кредитополучателя да заплаща на Банката цената на този ресурс в срока на ползването му – договорната лихва върху съответната неиздължена част от главницата по кредита. Според ищеца клаузите на Договора относно насрещните престации на страните са ясни и разбираеми, налице е свобода на договаряне между страните и страните са извършили преценка за еквивалентността на насрещните престации, ответникът е упражнил правото си да ползва предоставения му финансов ресурс, правата на ответника са ясни и не са ограничени както при договаряне на възнаградителната лихва, така и при договаряне на обезщетението за забава по чл. 3.2 от Договора. Поддържа се, че обезщетението за забава има санкционен елемент с договорената наказателна надбавка е се начислява само върху просрочената главница, като има за цел да постигне правна сигурност и гарантиране на изпълнението на задължениета на ответника по Договора. Поддържа, че по делото е безспорно доказана забавата в изпълнението на длъжника, тъй като от извлечението от счетоводните книги на Банката се установява, че кредитът не е обслужван. В случай, че предявените искове бъдат уважени частично се иска от съда да изчисли и определи разноските по делото по съразмерност и след компенсация.