Решение № 30 от 13.04.2025, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Кула, 13.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20241330100227 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 143 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

София, Столична община, район Люлин, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Нели Георгиева Пенчева Атанасова против И. И. Ц., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. *********, общ. ********* обл. *********,ул. ********* с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:

1903.23 лв. (хиляда деветстотин и три лева и двадесет и три стотинки) представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2691310; сумата 499.14 лв. (четиристотин деветдесет и девет лева и четиринадесет стотинки) - представляваща възнаградителна лихва за периода 20.02.2023 г. до 20.06.2024 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 2691310; сумата 312.38 лв. (триста и дванадесет лева и 38 стотинки) - представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 21.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от 28.06.2024г. – датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.07.2024г. по Ч.гр.дело № 155/2024г. по описа на РС Кула и да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сторените в исковото и заповедното производство разноски.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 17.12.2022 г. между "Кредисимо" ЕАД /Кредитодател/ и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 2691310, съгласно който 1

Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит в общ размер от 1903.23 лева, от които 1750.00 лева главница по кредит и 153.23 лева главница по застрахователната премия, който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита, в която връзка между "Ай Тръст“ ЕООД и ответника е сключен договор за предоставяне на поръчителство, а на същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит с краен срок на договора - 20.06.2024г. Твърди се също, че поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст“ ЕООД на основание чл.3, ал. 4 от сключения между ответника и Ай Тръст ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 17.12.2022 г., на 10.10.2023 г., както следва:

Главница: 1903,23 лева; договорна лихва: 499,14 лева; наказателна лихва за забава 47,84 лева и административни разноски, сторени за всички опити за извънсъдебно събиране на дължимите суми: 150,00 лева. Излагат се твърдения, че ответникът не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, който от своя страна на 11.10.2023 г. е подписал Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г., сключен между "Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на "Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 17.12.2022 г., е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, за което ответникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Твърди се също, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за посочените вземания срещу ответника, по което е образуваното Ч. гр. д. № 155/2024 г., по описа на Районен съд – Кула и е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е възразил.

В срока по чл. 131 ГПК, с постъпилия по делото отговор на исковата молба, ответникът оспорва исковете изцяло като неоснователни по основание и размер. Твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.

26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД на основание чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, предл. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 2, предл. 4, от ЗЗД, както и чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 вр. с чл. 146 от ЗЗП, като излага следните аргументи в тази връзка: твърди, „е ГПР по договор за потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите по кредита и крайната дължима от потребителя сума, като в тази връзка посочва също, че "Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД са свързани лица Претендира се нищожност на договор за кредит и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като на практика сключването на договора за предоставяне на поръчителство е задължително условие за получаването на кредита, предвид това, че сключвайки такъв договор, потребителят ще получи одобрение за кредита две седмици по-бързо, което противоречи на добрите 2 нрави и прави целият договор нищожен, както и че уговорената в договора договорна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорен лихвен процент в размер на 40 %., което води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за кредит. На следващо място се посочва, че клаузата на чл. 4 от договора за потребителски кредит и чл. 12 от раздел III и чл. 4 от раздел IV от Общите условия за предоставяне на кредит на „Кредисимо“ ЕАД, въз основа на които е сключен договор за поръчителство, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и чл. 143, ал. 1 вр. с чл. 146 от ЗЗП, тъй като в чл. 4, чл. 1 от договор за потребителски кредит е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита, както и са посочени вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи съответно санкция за потребителя, ако не представи обезпечение, както и че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие, каквото е и съдържанието клаузите на чл. 12 от раздел III и чл. 4 от раздел IV от Общите условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо“ ЕАД, което се преценява от ответника като накърнявщо добрите нрави, доколкото сключването на договор за поръчителство е поставено като условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния, а предвиденото в договора за поръчителство възнаграждение е повече от размера на отпуснатия кредит. Друго основание за нищожност на клаузата на чл. 4 от договора за кредит, както и чл. 12 от раздел III и чл. 4 от раздел IV от Общите условя за предоставяне на кредит на „Кредисимо“ ЕАД е тяхната неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 146 от ЗЗП, тъй като са във вреда за потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - 143, ал. 1 от ЗЗП. Също така договорът, сключен между потребителя и "Кредисимо" ЕАД и договорът, сключен между потребителя и „Ай Тръст“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията, поради което нищожността на договора за кредит, във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството, прави нищожен и договора за поръчителство, който е с акцесорен характер и може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. Също така се претендира и нищожност на договора за поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и ал. 2 , т. 19 от ЗЗП във вр. с чл. 146 от ЗЗП, като се излагат съображения, че е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора, с което се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения, като сумата, която се претендира за възнаграждение на поръчителя е по-висока от размера на предоставения кредит, като отделно от това сумата от 2 137,07 лева се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, върди се също, че договорът 3 за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване - аргумент от чл. 138 ЗЗД. Претендира се нищожност на договора за поръчителство и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 , т. 19 от ЗЗП във вр. с чл. 146 от ЗЗП., тъй като същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, същият е неразбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Неоснователността на исковете се мотивира и с обстоятелството, че ищецът не представя никакви доказателства, че „Ай Тръст“ ЕООД е заплатило на „Кредисимо“ ЕАД претендираните суми.С отговора се оспорва изцяло и претенцията за на ищеца за лихви за забава, като в тази връзка се излагат аргументи, че основателна е претенцията за лихви за забава върху несъществуващи вземания на ищеца, тъй като лихвата по своя характер е акцесорно задължение, следващо основното такова и предвид недействителността на договорите, не следва да се начислява обезщетението за забава, тъй като нищожността на главното задължение влече нищожност и на акцесорното.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира по делото писмено становище, с което прави искане искът да бъде уважен като основателен и доказан и прави искане за разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от процесуалния представител на ответника, с което моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Поддържа доводите си, направени с отговора на исковата молба, като в допълнение единствено посочва, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Прави искане за разноски за което представя списък за разноски и доказателства в тази връзка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпечатката съдържа 17 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d20b6ad-ffe8-465e-81e9-b61fbb28e024