Решение № 2028 от 25.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2028 гр. Бургас, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20262120100139 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.79, ал.1, вр. с чл.240, чл.280, чл.86, ал.1 и чл.99 от ЗЗД, вр. с чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК, предявени от ”АПС Бета България” ЕООД, гр.София, срещу Ж. А. Щ. от гр.Бургас.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № ***г. на РС Тутракан. Същото – за сумата от 4 576.03 евро, в това число: 1 239.09 евро – главница по Договор за потребителски кредит № 1186028 от 14.12.2018г., сключен по реда на ЗПФУР с “***“ ЕАД, и платена на последното от “***” ЕООД – поръчител по Договор за поръчителство, във връзка със сключен с кредитополучателя Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата; 1 312.81 евро – възнаграждение по последния Договор; 418.79 евро – договорна лихва за периода от 14.12.2018г. до 20.12.2020г.; 836.79 евро – обезщетение за забава за първата главница за периода от 21.12.2020г. до 30.10.2025г.; 759.55 евро – такова, за втората, за същия период, и за законната лихва върху главниците, които вземания са били прехвърлени от двете дружества на заявителя – с Договор за цесия от 02.03.2021г., е било отхвърлено. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да осъди Щ. да му заплати тези суми. Претендира разноски.

Ответницата не е депозирала писмен отговор по делото и не взема становище по исковете.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, нами-ра за установено следното:

С Разпореждане от № 2744/30.12.2025г., постановено по ч. гр. дело № ***г. на РС Тутракан, е оказано издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по заявлението на ”АПС Бета България” ЕООД срещу Ж. А. Щ. – за исковите суми.

1

В срока по чл.415, ал.4 от ГПК, във връзка с дадените му от заповедния съд указания по чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК, заявителят – ищецът в настоящото производство, е предявил осъдителни искове за претендираните вземания.

Н а 14.12.2018г. между “***“ ЕАД и Щ. е сключен, по реда на ЗПФУР, До-говор за потребителски кредит с № 1186028, по силата на който дружеството се е задължило да й предостави сумата от 2 500 лв. – при ГЛП от 30.93 % и ГПР в размер на 50 %, а тя – да върне общо 3 383.52 лв., на 24 равни месечни вноски от по 140.98 лв., в срок до 20.12.2020г.

Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, кредитополучателят, в зависимост от посочения в заявлението за предоставянето на кредита вид на обезпечението, следва да предостави на заемодателя банкова гаранция, съгласно ОУ, в срок до 10 дни от подаването му, или да сключи договор за поръчителство с одобрено от “***“ ЕАД юридическо лице, в срок до 48 часа.

В тази връзка, на същата дата, Щ. е сключила и Договор за предоставяне на поръчителство с “***” ЕООД, по силата на който това дружеството се е задължило да склю-чи Договор за поръчителство със заемодателя и да отговаря пред него солидарно с кредитополучателя за неизпълнение на всички задължения, произтичащи от Договора за потребител-ски кредит, срещу възнаграждение от по 113.34 лв. месечно, платимо заедно вноските по заема, общо 2 720.16 лв.

Пак на същата дата, “***“ ЕАД и “***” ЕООД са сключили Договор за по-ръчителство, по силата на който последното се е задължило да отговаря пред заемодателя со-лидарно за задълженията на Щ. по процесния Договор за потребителски кредит. В чл.13 е предвидено, че дружеството-заемодател е овластено да приема и администрира вмес-то поръчителя изпълнението на задължението на кредитополучателя за плащане на възна-граждението по Договора за предоставяне на поръчителство, съгласно погасителния план.

С част от кредита е било погасено задължение на Щ. по стар заем, а остатъкът от 767.19 лв. й е бил изплатен чрез системата на електронни плащания ePay.bg.

Ищецът не е ангажирал по делото надлежни доказателства, във връзка с твърденията си, ч е “***” ЕООД е изпълнило задълженията си по сключените с ответницата и “***“ ЕАД договори, като на 23.02.2021г. е заплатило на последното процесните суми.

Представен е Договор за цесия от 02.03.2021г., по силата на който ”***“ ЕАД и ”***“ ЕООД са прехвърлили на ”АПС Бета България“ ЕООД свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първия цедент като заемодател и физически лица като кредитополучатели, индиви-дуализирани в Приложение № 1 към договора, включително и за задълженията на Щ..

С исковата молба ищецът е представил пълномощни, с които цедентите са го упълномощили да уведоми от тяхно име длъжницата за прехвърлянето на вземанията, както и нарочно уведомление до Щ. за това.

Предвид горното, следва да се приеме, че с получаване на преписите от книжата по дело-то ответницата е била надлежно уведомена за извършената цесия, съобразно разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при постановяване на решението – съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия момент именно ищецът се явява неин кредитор.

Отпуснатият заем на Щ., като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и тя има качеството на потребител по сми-съла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на потребителите.

2

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено пла-щане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане . Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК, пък, предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

При извършената служебна проверка, Съдът констатира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, и чл.10, ал.1 от ЗПК – не е ясно как е формиран /неточно е посочен/ ГПР, към който следва да се добави и възнаграждението за поръчителя в размер на 2 720.16 лв., платимо на 24 вноски заедно с тези – по кредита, и имащо характер на скрита възнаградителна лихва – ”***” ЕАД е едноличен собственик на капитала на ”***” ЕООД, т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ, което е индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни разходи по договора за кредит под формата на уговорено възмездно поръчи-телство още към момента на сключването му. Или в случая се касае за използване на кон-струкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. В такъв смисъл – Определение № 60451/03.06.2021г. по гр. дело № 850/2021г. на ВКС, ГК, III г.о. и Решението от 21.03.2024г. по дело № C‑714/22 на СЕС.

Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен от Щ. с “***” ЕООД на 14.12.2018г., пък, според настоящия съдебен състав, сам по себе си, е нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Или същият не е породил права и задължения за страните по него, включително за ответницата да заплати на дружеството уговореното възнаграждение от 2 720.16 лв.

Както беше споменато по-горе, ”***” ЕАД е едноличен собственик на капитала на ”***” ЕООД, т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ. Предвид това, следва да се направи извод, че сключеният между тях договор за поръчи-телство по отношение дълга на Щ., не изпълнява присъщата си обезпечителна функ-ция, а служи само за прикриване допълнителното оскъпяване на кредита. Възнаграждението, уговореното с Договора за предоставяне на поръчителство, по своята правна същност, такъв, за поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД, е в размер, по-висок от този на сумата по заема, и се дължи от потребителя независимо от това дали изпълнява надлежно задълженията си по Договора за кредит и дали реално с е ангажира отговорността на поръчителя. В случая е налице явна липса на еквивалентност между поетите от страните по сделката задължения. Ползваната от дружествата схема, представляваща безспорно порочна търговска практика, влиза в съществено противоречие с принципа за добросъвестност при сключването на търговските сделки и води до значително неоснователно обогатяване на заемателя за сметка на кредитополучателя. Касае се именно за хипотеза на накърняване на добрите нрави.

За пълнота, следва да се посочи и че макар формално да е самостоятелен, процесният До-говор за предоставяне на поръчителство, с оглед всички обсъдени обстоятелства, се явява не-разделна част от кредитната сделка, като в тази връзка също е недействителен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради противоре-чие на закона. Най-накрая, нищожен е и поради невъзможен предмет – чл.26, ал.2, пр.1, вр. с чл.138, ал.2, изр.1 от ЗЗД, тъй като поръчителство може да съществува (да се поема) само за действително задължение.

Последиците от обявяването на договора за потребителски кредит за недействителен са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в слу-чая – само на главницата от 2 500 лв.

Ищецът признава обстоятелството, че Щ. е заплатила общо 280 лв. по процесния 3 кредит, а при нейна доказателствена тежест ответницата не е ангажирала доказателства да е сторила това и за остатъка от 2 220 лв. – 1 135.07 евро. Осъдителният иск за тази сума е осно-вателен и следва да се уважи. За разликата над нея – до пълния предявен размер от 1 239.09 евро, претенцията за главницата следва да се отхвърли, като неоснователна.

Като неоснователни следва да се отхвърлят и всички, останали искове – изцяло.

Пак поради недействителността на договора, ответницата е поставена в забава едва с ис-ковата молба – чл.84, ал.2 о т ЗЗД, която съобразно фикцията на чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявена от постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Т. е . – дължима е съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД и законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2025г. до окончател-ното й изплащане.

На ищцовото дружество следва да се присъдят направените в заповедното и настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: общо 45.40 евро за ДТ, както и юрисконсултско възнаграждение от 24.80 евро.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ж. А. Щ., с ЕГН: **********, ***, да заплати на ”АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, сума-та 1 135.07 евро /2 220 лв./, представляваща главница /чистата стойност на кредита, съгласно чл.23 от ЗПК/ по Договор за потребителски кредит № 1186028/14.12.2018г., сключен по реда на ЗПФУР с “***“ ЕАД, с ЕИК: ***, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството – с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03. 2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.12.2025г. до окончателното й из-плащане, както и сумите 45.40 евро – разноски по делото за ДТ и 24.80 евро – юрисконсулт-ско възнаграждение, като за разликата до пълния предявен размер от 1 239.09 евро, както и по отношение на сумите:

418.79 евро – договорна лихва за периода от 14.12.2018г. до 20.12. 2020г. и 836.79 евро – обезщетение за забава за периода от 21.12.2020г. до 30.10.2025г., пре-тендирани по същия Договор, както и 1 312.81 евро – възнаграждение по Договор за предос-тавяне на поръчителство от 14.12.2018г., сключен от Щ. с ”***“ ЕООД, и 759.55 евро – обезщетение за забавено плащане за периода 21.12.2020г. – 30.10.2025г., които взема-ния се твърди да са прехвърлени от поръчителя със същия Договор за цесия, ОТХВЪРЛЯ ис-ковете, като неоснователни.