Решение № 102 от 22.03.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. П., 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Н. при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Н. Гражданско дело № 20231230101571 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът – П. Д. Ч., с адрес в гр. П., ул. „Ген. Г.“ № 3, ЕГН **********, твърди, че между него (като кредитополучател) и „Р. (Б.)“ ЕАД (като кредитодател) е бил сключен Договор за издаване на национална кредитна карта „РайКарт“ с № 0712120197218720 от 12.12.2007 г. Поддържа, че впоследствие вземанията на кредитодателя, произтичащи от тази сделка, са били придобити от ответника, чрез Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.01.2016 г. Сочи, че остатъкът от непогасената главница по кредитния договор е 2 717,21 лв., за което в полза на ответника е била издадена и заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която покъсно е била обезсилена, съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК. Смята, че визираното вземане е погасено по давност. Иска неговата недължимост да бъде призната за установена.

Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – „Е. М.“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н „В.“, ж. к. „М. д.“, ул. „Р. П.К.“ № 4-6, ЕИК ***, признава ищцовата претенция. Счита, че не носи отговорност за съдебно-деловодните разходи на ищеца, а на него трябва да бъдат присъдени такива, тъй като не е дал повод за започване на съдебното производство.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

Ищцовата страна е направила искане за постановяване на решение при признание на иска, което се явява основателно.

Този процесуален институт е регламентиран в чл. 237 ГПК.

От анализа на цитираната разпоредба се изяснява, че такова решение се издава по искане на ищеца, когато кумулативно са налице три предпоставки, а именно: 1/ ответникът да е признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави и 3/ то да не е такова, с което страната да не може да се разпорежда.

1

Така очертаните изисквания са изпълнени в разглеждания казус.

На първо място, ответникът, с писмения си отговор на исковата молба, е признал изрично, че вземането по предявения иск е погасено по давност.

На второ място, делото се отнася до парично притезание, произтичащо от облигационно правоотношение, което не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави.

На трето място, с оглед този характер на признатото право, ответникът може да се разпорежда с него.

2. По съдебните разноски:

Предвид уважаването на исковата претенция, ищецът има право на съдебни разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Те възлизат на 560,86 лв. и са формирани от сбора на: 450 лв. – възнаграждение за един адвокат, което е реално платено, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, и 110,86 лв. – заплатена държавна такса по делото.

Не са изпълнени предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, които да изключат отговорността на ответника в тази насока. Изискванията на последния цитиран нормативен текст предвиждат ответникът да е признал иска и с поведението си да не е дал повод за завеждането му, като преценката за наличието им се прави въз основа на конкретните данни по делото, отнасящи се до извънпроцесуалното и процесуалното поведение на ответната страна (вж. Определение № 60110/07.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2853/21 г., II г. о. на ВКС). От представения с исковата молба документ, наименуван „отговор“, който изхожда от ответника и е адресиран до ищеца, става ясно, че първият е твърдял, че процесното вземане, макар и погасено по давност, остава дължимо, поради което няма да предприеме действия по заличаването му от Централния кредитен регистър на Българската народна банка. При това положение е очевидно, че причината за стартирането на сегашната искова съдебна процедура е у дружеството ответник.

Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. Д. Ч., с адрес в гр. П., ул. „Ген. Г.“ № 3, ЕГН **********, не дължи на „Е. М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н „В.“, ж. к. „М. д.“, ул. „Р. П.К.“ № 4-6, ЕИК ***, сумата от 2 717,21 лв. – представляваща остатък от непогасена главница по Договор за издаване на национална кредитна карта „РайКарт“ с № 0712120197218720 от 12.12.2007 г., сключен между П. Д. Ч. (като кредитополучател) и „Р. (Б.)“ ЕАД (като кредитодател), вземанията по който са било прехвърлени от „Р. (Б.)“ ЕАД (като цедент) на „Е. М.“ ЕООД (като цесионер), с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.01.2016 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Е. М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н „В.“, ж. к. „М. д.“, ул. „Р. П.К.“ № 4-6, ЕИК ***, да заплати на П. Д. Ч., с адрес в гр. П., ул. „Ген. Г.“ № 3, ЕГН **********, сумата от 560,86 лв. – представляваща съдебни разноски, дължими за производството по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните по делото, пред Окръжен съд – гр. Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

2

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3