Определение № 52513 от 31.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52513 гр. София, 31.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20241110106623 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „Е.М.“ ЕООД срещу Е. Г. В. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 4000 лева, представляваща частична претенция за главница в общ размер от 7431,04 лева, дължима за периода от 15.12.2016 г. до 15.12.2021 г., част от общо дължима главница в размер 24 025,94 лв. по Договор за потребителски кредит от 27.02.2013 г., сключен между „У.Б.“ АД и Е. Г. В., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 23.11.2015 г., ведно със законна лихва от 30.12.2021 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 74566/2021 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди, че между Е. Г. В. и „У.Б.“ АД бил сключен Договор за потребителски кредит от 27.02.2013 г. По силата на сключения договор на ответницата бил предоставен потребителски кредит в размер на 13700 евро при годишен лихвен процент 10,00 % със срок на погасяване на кредита – 27.02.2023 г. Така формираните вземания на заемодателя били прехвърлени в полза на ищеца по силата на сключен договор за цесия от 23.11.2015 г., като до длъжника било изпратено уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията от 08.12.2020 г., връчено му на 07.01.2021 г. Сочи, че с уведомлението за цесия, длъжникът бил уведомен и за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора, като му бил предоставен 7 дневен срок за доброволно изпълнение. Твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на 15.01.2021 г. Сочи, че ответницата не е извършвала плащания по договора. Моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника – Е. Г. В., с който предявения иск се оспорва като неоснователен.

Сочи, че съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит, кредитът следва да 1 бъде погасяван при лихвен процент, формиран от базов лихвен процент /БЛП/, тримесечен EURIBOR и премия, като лихвеното ниво, договорено към момента на сключване на кредитната сделка, съгласно чл. 4.1 от договора било в размер на 10 %. Сочи, че по силата на чл. 11.1.3 от договора, при условията на чл. 9.4 от ОУ се променя лихвения процент по чл. 4.1 съответно размера на анюитетната вноска, а кредитодателят неколкократно е увЕ.чавал месечната погасителна вноска по кредита с мотив за увЕ.чение на лихвения процент въз основа на повишения БЛП и компонента премия, определяни едностранно от него. Счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 12 от ЗЗП, уговорката кредиторът да има право да променя цената на кредита въз основа на лихвообразуващите компоненти БЛП и премия, като даваща право на кредитодателя да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание и да увЕ.чава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Твърди, че в съдържанието на договора не са включени всички лихвообразуващи компоненти, както и не е разписана методология/математически алгоритъм, която да определя тежестта и количествените измерения на всеки един от ценообразуващите компоненти, които да са изрично посочени и да имат обективен характер, т.е. да не е възможна субективна намеса и преценка на банката. Сочи, че съгласно чл.

11.1.3 от договора, промяната на лихвата не настъпва автоматично, а е предоставена на волята на кредитора, който има дискреционна власт да определя в кой момент да увЕ.чи лихвеното ниво. Сочи, че не разполага с ОУ на банката, от които следва да се установи дали е предвидена единствено възможност да увЕ.чаване на цената на заемните средства, когато пазарните условия водят до необходимост от увЕ.чаването му или е предвидена реципрочна и симетрична възможност тя да бъде намалявана. Поддържа, че посочените клаузи са нищожни и не са породили последици в правната сфера.

В условие на евентуалност, в случай, че съдът не възприеме посочените клаузи за нищожни, поддържа, че банката не е имала право да получава увЕ.чен размер възнаградителна лихва поради ненастъпване на условията за увЕ.чаване на цената на финансовия ресурс. Прави възражение за прихващане между сумата от 4000 лева, съставляваща, получена от банката в периода от 17.02.2013 г. до 15.05.2016 г. въз основа на горепосочените неравноправни договорни клаузи до разлика над първоначално уговорените размери на месечните анюитетни вноски, с претендираната в настоящето дело част от главницата в размер на 4000 лева за процесния период. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за периода 15.06.2016 г. до 29.12.2021 г. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната доказателствена тежест:

В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно главно доказване, наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника по договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание; че са спазени всички преддоговорни задължения и изисквания по ЗПК и ЗЗП при 2 предоставяне на потребителски кредит, както и реално изпълнение на задълженията на кредитора по същия; предоставянето на заетата сума и възникване на задължение за връщането й; размера на претендираната главница; че част от съдържанието на договора за кредит е валидна уговорка за начисляване на възнаградителна лихва, както и нейния размер; наличието на валидно правоотношение по договор за цесия между заемателя и ищеца,по силата на което процесното вземане да е прехвърлено на ищеца и уведомяването на ответника за цесията; както и предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем респ. настъпване на падежа на вземанията.

По възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти е да установи плащане на задълженията, както и възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

По възражението за прихващане, в тежест на релевиралия го ответник, е да установи наличието на насрещно парично вземане с правно основание чл.

55, пр. 1 ЗЗД – платени от ответника суми по договора в общ размер 4000 лева на основание нищожна договорна клауза за възнаградителна лихва.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

По доказателствата и исканията на страните:

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат събрани като доказателства по делото.

Ще се приложи по делото ч. гр. д. № 74566/2021 г. по описа на СРС, 119 състав.

Следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 192 ГПК.

Следва да се допусне поисканата от ответника съдебно-счетоводна експертиза по поставените в отговора на исковата молба задачи.

Искането на ответника с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи по делото Общите условия към договора, следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕ.:

НАСРОЧВА делото за 04.02.2026 г. от 14.45 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба от ответника.

3

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА за послужване по делото производството по ч. гр. д. № 74566/2021 г. по описа на СРС, 119 състав.

ЗАДЪЛЖАВА ИЩЕЦА на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от съобщението да представи препис от Общите условия към процесния договор.

ЗАДЪЛЖАВА „У.Б.“ АД на основание чл. 192 ГПК в едноседмичен срок от съобщението да представи посочените в молба на ищеца от 05.06.2025 г. документи. Препис от молбата на ищеца по чл. 192 ГПК от 05.06.2025 г. да се изпрати на „У.Б.“ АД.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в отговора на исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвянето на ССчЕ в размер 400 лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение.

Да се уведоми вещото лице за поставената задача и да се призове с указания да работи след представяне на платежен документ за внесен депозит.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им предоставя възможност да изразят допълнителни становища в тази насока и да ангажират доказателства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.

УКАЗВА на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4