Решение № 183 от 01.10.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Бургас, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20242000500341 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 384 от 23.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1541/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е осъдено „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и здраве“АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.

М. Д.“ № 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински – заедно от поне двама изпълнителни директори, да заплати на Д. Р. К., ЕГН ********** , с адрес: гр. Б., ет. 6, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I” № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9 - адв. П.

Д. Д., сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, преживени при пътно-транспортно произшествие на 10.09.2018 г., в гр. Бургас, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 15.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като искането за присъждане на законна лихва за периода 12.10.2018 г.-14.10.2018 г. е отхвърлено.

Със същото решение е осъдено „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и здраве“АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.

1

М. Д.“ № 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински – заедно от поне двама изпълнителни директори, да заплати на Д. Р. К., ЕГН ********** , с адрес: гр. Б., ет. 6, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I” № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9 - адв. П.

Д. Д., сумата от 10 598,13 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение на вреди, преживени при пътнотранспортно произшествие на 10.09.2018 г., в гр. Бургас, съгласно следните фактури: Фактура № * от 19.09.2019 г. на УМБАЛ-Бургас, Фактура № * от 12.09.2018 г. на болница „Анадолу“, Фактура № * от 14.09.2018 г. на болница „Анадолу“, Фактура № * от 03.10.2018 г. на болница „Анадолу“, Фактура № * от 24.10.2018г. на болница „Анадолу“ и Фактура № * от 14.05.2019 г. на болница „Анадолу“, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 15.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като искането за присъждане на законна лихва за периода 12.10.2018 г.-14.10.2018 г. е отхвърлено.

Със същото решение е осъдено „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и здраве“АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.

М. Д.“ № 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински – заедно от поне двама изпълнителни директори, да заплати на „Бургас паметници” ООД, ЕИК 203879783, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 15, вх. 2, ет. 1, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I” № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9 адв. П. Д. Д., сумата от 1170 лв., представляваща обезщетение за тотална щета на мотопед „Я.”, с рег. № *** настъпила в пътно-транспортно произшествие на 10.09.2018 г., в гр. Бургас, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 15.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като искът над присъдената сума от 1170 лв. до претендираната от 2000 лв. и искането за присъждане на законна лихва за периода 12.10.2018 г.-14.10.2018 г. са отхвърлени.

Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и здраве“АД, в частта, с която претенциите са уважени. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част, с отхвърляне изцяло на предявените искове.

Според въззивника, съдебното

2 решение противоречи на установените по делото факти и съдебната практика; неправилно е и е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и е необосновано.

Неправилно, според въззивника, съдът от първа инстанция е приложил материалния закон – чл.52 ЗЗД, като е присъдил обезщетение в завишен размер, който не кореспондира с практиката на съдилищата по аналогични случаи, за процесния период, с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието справедливост, както и неотговарящ на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респективно интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, като не е отчетен и факта, че въззиваемият се е възстановил относително бързо и в обичайния за това срок. Излагат се съображения, че не е взето предвид изплащането извънсъдебно на обезщетение в размер на 15 000 лв.

Релевирани са оплаквания за избирателно кредитиране на събрания доказателствен материал, като приложените по делото доказателства не са интерпретирани в тяхната съвкупност.

Излагат се твърдения, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в разрез със социално - икономическата обстановка в страната, не е удовлетворен принципът на пропорционалност между справедливостта и социалната необходимост, както и принципът за отнасяне на нивото на моралните вреди спрямо нивото на нетната минимална заплата в страната на произход на пострадалото лице, към релевантния момент, въведен от Европейския съд по правата на човека.

В допълнение се сочи, че направените от ищеца разходи за лечение в Р.Т. са негов личен избор и следва да бъдат поети от него лично, без да бъде държан отговорен за това застрахователят по риск „Гражданска отговорност“ на виновното лице, който е задължен да обезщети разумно направените, необходими и достатъчни разходи и то в рамките на здравната система на Република България, където медицинските услуги са общодостъпни и качествени, в рамките на лечебните заведения в страната.

Искът за присъденото обезщетение за претърпените от дружеството въззиваем имуществени вреди се квалифицира като недоказан и неоснователен.

3

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Р. К. и „Бургас паметници” ООД, в който същата се квалифицира като неоснователна и се моли за оставянето й без уважение, с потвърждаване на постановения първоинстанционен съдебен акт.

Оспорват се доводите във въззивната жалба за несправедливо завишаване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се акцентира, при позоваване на изготвената съдебномедицинска експертиза и свидетелските показания, че счупването на двете лъчеви кости на въззиваемия е обусловило трайно затруднение движенията на двата горни крайника за срок по-дълъг от 30 дни, при обичаен ход на оздравителния процес, както и на силните болки и страдания по време на лечението, включващо болничен престой, последващо обездвижване на засегнатите участъци и ограничена подвижност на двата горни крайника за продължителен период от време.

Изтъква се, че негативните прогнози на лекарите, оказали първа помощ на въззиваемия, са повлияли на взетото решение да предприеме действия по лекуването си в Р.Т..

Поддържа се, че лечебният и възстановителен период е бил продължителен, като въззиваемият се е нуждаел от чужди грижи, непосредствено след произшествието и това е причинило неудобства и ограничения от личен, битов, трудов и социален характер. Вследствие уврежданията, е останал определен процент дефицит в движенията, сочи се в отговора, който в конкретния случай е в движението на лявата ръка, водеща при въззиваемия.

Оспорва се възражението за недоказаност на претърпените имуществени вреди, които, според този въззиваем, се доказват с ангажираните от него писмени доказателства: фактури и касови бонове.

По отношение на обезщетението, присъдено за имуществени вреди на дружеството – въззиваем, се сочи, че в производството е било установено по категоричен начин, че мотопедът - собственост на дружеството, е тотално увреден и не подлежи на възстановяване, а с помощта на вещо лице е определена средната му пазарна стойност.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана 4 да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са предявени в кумулативно обективно и субективно съединение пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас претенции за неимуществени и имуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззиваемите, като следствие от пътен инцидент, при който те са пострадали, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззиваем, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – С.Н.Л.

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, 5 вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззиваемият К. е отправил до застрахователното дружество на 15.10.2018 г. писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, и е получил частично плащане от застрахователя, което не го е удовлетворило, инициирал е настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и исковете му са допустими за разглеждане по същество. Дружеството – въззиваем също е отправило писмена застрахователна претенция до застрахователя и е получило отказ за плащане на обезщетение, което е отворило за него пътя на искова защита.

Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност за чужди противоправни действия, доколкото същият е платил доброволно частично обезщетение за претърпените от въззиваемия К. неимуществени и имуществени вреди. Ето защо, налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на деликта. Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху справедливия размер на обезвредата.

По отношение обезщетението, претендирано за материалната загуба на дружеството – въззиваем, се оспорва пред апелативната инстанция доказаността на имуществените вреди.

За да формира извод относно размера на дължимото обезщетение, решаващият съд е необходимо да вземе предвид начина на извършване на противоправното деяние – механизмът на увреждането; естеството и интензитета на претърпените от въззивника болки и страдания; прогнозата за възстановяването му; причинените му неудобства в тяхната пълнота; неговата възраст. Тези критерии, въведени със задължителна сила с указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, се допълват от изискването обезщетението, като проявление на общественото разбиране за 6 справедливост – чл.52 ЗЗД, да държи сметка и за обществено-икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Индивидуалната преценка на тези конкретно съществуващи и намерили проявление в случая обстоятелства има значение за постигане на пълно репариране на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.