Решение № 768 от 27.11.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. Враца, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова в присъствието на прокурора С. Д. Д. като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20251420102210 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Г. Л. К., ЕГН **********, чрез адв. С. Ч., против Прокуратура на Република България, код по Булстат 121817309.

В исковата молба се твърди, че на 02.12.2023 г. на ищеца бил съставен АУАН Серия АД бл. № 166153 от Я. Д. Й. – *********** сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Враца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, като била извършена проверка с дръг тест 5000 с фабр. № ARMC-009, който отчел наличието на наркотични вещества – бензодиазепини. Сочи, че му бил издаден талон за медицинско изследване.

Със заповед за прилагане на ПАМ № 369г-3452/02.12.2023 г. на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП била приложена принудителна административна мярка „временно отнемане“ на СУМПС № 283376243 за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози до решаване на отговорността му, но не повече от 18 месеца. В указания срок ищецът дал кръв и урина за изследване. Заявява, че бил задържан под стража за срок от 24 часа, за което време не му били дадени храна и вода.

Сочи, че било образувано наказателно производство № 8315/2023 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Враца. Производството започнало на 02.12.2023 г., като бързо за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

От изготвената на 20.02.2024 г. токсикохимична експертиза от вещи лицаспециалисти от Химикотоксикологична лаборатория към ВМА - София било установено, че в кръвта и урината на ищеца няма наркотични вещества. Сочи, че с 1 постановление за прекратяване на наказателно производство изх. № 8315/2023 г. от 01.03.2024 г. наказателното производство против ищеца било прекратено.

Твърди, че бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, което довело до много неудобства и допълнителни разходи за него. Работата му била свързана с много пътувания извън града, които не е могъл да извършва сам и трябвало да намери човек, който да го вози през тези 3 месеца. Като последица от задържането му и „положителния“ тест за наркотици, ищецът преживявал изключително тежък емоционален и психически стрес, силна тревожност, унижение, възмущение и гняв.

Принуден бил да успокоява и дава обяснения на силно разтревожените си близки и роднини. Засегнати са името и обществената оценка за личността му. Наложило се да обяснява, как той не е взимал наркотици, че тестът е бил грешен и т. н., на които обяснения повечето хора не му вярвали. Заявява, че вследствие на незаконосъобразното обвинение множество близки и познати започнали да странят от него без видима причина. Атмосферата в семейството се променя - неговите близки мълчаливо или директно го укорявали, че е „тръгнал по лош“ път“ и постоянно му говорели, че употребата на наркотици никога не свършва добре. Приятелите му също се отдръпнали и ограничили контактите си с него. Ищецът изпада в тежка депресия, затворил се в себе си, преживявал силни емоции на тревожност, притеснение, страх за бъдещото и очакванията му за живота, спрял да контактува с повечето хора, с които до момента е имал приятелски или делови отношения. Изпитвал чувство на срам, неудобство и унижение. Разговорите с хората станали лаконични и делови, срещите с приятели и компании били силно ограничени, често отказвал да излиза от дома си и като краен резултат обществените му контакти намалели чувствително. Това от своя страна дало отражение на психическото му състояние, като го направило раздразнителен и неспокоен.

Иска се постановяване на решение, с което Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му нeимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно и неправомерно обвинение в извършване на престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК, за което е било образувано досъдебно производство, завършило с прекратяване поради това, че лицето не е извършило деянието, в което е обвинено, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратура на Република България, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. На първо място счита, че искът е недопустим, тъй като няма данни постановлението на РП – Враца да е влязло в сила или да е било обжалвано, ищецът не бил привлечен като обвиняем и не му е било предявявано нарочно обвинение.

2

На следващо място счита, че искът е неоснователен. Заявява, че претенцията на ищеца е недоказана както по основание, така и по размер, който освен това е и прекомерен и завишен. Сочи, че престъплението, за което е образувано досъдебното производство, не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Досъдебното производство е било висящо от 02.12.2023 г. до 01.03.2024 г. – за 3 месеца, което говори за бързина и ритмичност във воденето на производството.

Заявява, че след като тестът за употреба на наркотични вещества е дал положителна проба, е било налице законово основание и задължение за образуване на досъдебно производство, предвидено в НПК. На ищеца била предоставена законова възможност да се защити и докаже твърденията си за това, че не е употребил наркотични вещества, като той е дал кръв и урина за изследване по собствено желание.

По този начин спрямо лицето е спазена презумпцията за невиновност. Тестът е извършен с дрегер, който е бил технически изправен и не е имало основания за съмнение в отчетения резултат, поради което и образуването на производството е било законно.

Оспорва твърденията, че близките и приятелите на ищеца се съмнявали в него и се отдръпнали.

Сочи, че на ищеца не са налагани мерки за процесуална принуда или каквито и да било други мерки по НПК. Спрямо същия не са налагани никакви ограничения на предвидените му в закона права, не са му налагани мерки за неотклонение по НПК, поради което не са засегнати правата му.

На следващо място заявява, че отнемането на СУМПС на ищеца е извършено от административно-наказващ орган, а именно от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Враца съгласно издадена ЗППАМ въз основана на Закона за движение по пътищата. Прокуратурата на Република България няма такава функция, не е било и известно на прокуратурата за тези действия, нито са разпоредени от нея, поради което и не може и не следва да се приема и ангажира отговорността на Прокуратура на Р България по отношение на наложените принудителни административни мерки, вследствие на които ищецът е търпял претендираните вреди. По реда на НПК ищецът не е лишаван от право да управлява МПС, както и не му е налагана процесуална мярка за принуда по реда на чл. 69а от НПК. Намира, че задържането на ищеца за 24 часа по ЗМВР е неотносимо към настоящото производство, доколкото тази заповед също е с административен характер, и същата е издадена от полицейски орган, за което и не следва да се ангажира отговорността на прокуратурата, а съответното поделение на МВР, в частност ОДМВР – Враца.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

3

С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са приети за безспорни между страните, а и се установяват от приетите по делото доказателства, следните обстоятелства: 1/ на 02.12.2023 г. на ищеца била извършена проверка с дръг тест 5000 с фабр. № ARMC-009, който отчел наличието на наркотични вещества – бензодиазепини; 2/ му бил съставен АУАН серия АД бл. № 166153 от Я. Д.

Й. – *********** сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Враца за нарушение по чл.

5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП; 3/ със заповед за прилагане на ПАМ № 369г3452/02.12.2023 г. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП била приложена принудителна административна мярка „временно отнемане“ на СУМПС № 283376243 след употреба на наркотични вещества или техните аналози до решаване на отговорността му, но не повече от 18 месеца; 4/ на 02.12.2023 г. било образувано наказателно производство № 8315/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Враца за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК; 5/ според токсикохимична експертиза от 20.02.2024 г. от Химикотоксикологична лаборатория към ВМА - София в кръвта и урината на ищеца няма наркотични вещества; 6/ с постановление за прекратяване на наказателно производство изх. № 8315 от 01.03.2024 г. наказателното производство против ищеца било прекратено.

Видно от приетото за послужване ДП № 8315/2023 г. по описа РП – Враца, с Уведомление рег. № 1134/02.12.2023 г. РП – Враца е уведомена, че е започнато бързо производство № 1134/2023 г. по описа на РУ – Враца срещу лицето Г. Л. К., ЕГН **********, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК за това, че на 02.12.2023 г., в 17:35 часа, в гр. Враца, ул. „********“ срещу магазин „********“ екип на ПП/ПК при ОД на МВР спират за проверка л.а. „****“ с рег. № **********, управляван от Г. К. и при извършена проверка с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабричен № ARMC0094 е отчетен положителен резултат за бензодиазепини.

Извършен е оглед на автомобила, а ищецът е задържан в РУ – Враца за срок до 24 часа.

На ищеца е съставен АУАН бл. № 166153/02.12.2023 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП за това, че е управлявал пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В акта е отбелязано, че е иззето СУМПС на К..

Издаден му е талон за изследване № 095290/02.12.2023 г. за медицинско и химическо изследване.

Със Заповед № 3693-3452/02.12.2023 г. на ищеца е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса на отговорността му, но не повече от 18 месеца“. Отнето е СУМПС № 283376243, издадено на 15.09.2017 г. от МВР – Враца.

4

В кориците на ДП се съдържа още и разпечатка от направен тест с „Дръг Тест 5000“ с фабр. № ARМC-0094, от която е видно, че е налице положителен резултат за бензодиазепини.

Видно от заключението на съдебна химикотоксикологична експертиза рег. № И-1892/22.02.2024 г., изготвена от специализираната Химикотоксилогична лаборатория към ВМА, от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето Г. Л. К. не е установено наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти.

С Постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 8315/01.03.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура – Враца е прекратено наказателното производство, водено срещу Г. Л. К. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като извършеното не съставлява престъпление.

Видно от приложеното известие за доставяне, постановлението прекратяване е връчено на ищеца на 01.03.2024 г. чрез неговата съпруга. за

От ответника е представено копие на Заповед за задържане на лице рег. № 369зз-169/02.12.2023 г., с която ищецът Г. Л. К. е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Враца в 17:35 часа на 02.12.2023 г. Видно от разписката към заповедта, лицето е освободено на 03.12.2023 г., в 13:10 часа.

Видно от справка от База данни „Население“ и Удостоверение за семейно положение изх. № 1764/21.08.2025 г., ищецът е женен с две малолетни деца, а към момента на задържането му – с едно малолетно дете.

Видно от справка, издадена от НОИ, към 02.12.2023 г. ищецът се е осигурявал като управител на дружество „********“ ********.

За установяване на релевантните факти в производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Ю. И. Е. и В. Л. Я. – приятели на ищеца.

И двамата свидетели заявяват пред съда, че познават ищеца много добре, че последният не пие алкохол и не взима наркотици, редовно спортува. И двамата свидетели били изненадани от резултата от теста, но не се усъмнили в ищеца, били сигурни, че е станала някаква грешка. Сочат, че след положителния тест и след задържането му в РУ – Враца ищецът не се чувствал добре психически, бил унил, притеснен за работата и семейството си, както и че е несправедливо обвинен в нещо, което не е извършил. Ищецът бил собственик на строителна фирма с обекти в гр.