Решение № 3321 от 15.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3321 гр. Пловдив, 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330118833 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Еос Матрик“ ЕООД срещу А. А. Ю., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3169.04 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № ******* от ********* г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Еос Матрик“ ЕООД с договор за цесия от ********* г., 267.73 лева – договорна лихва за периода 21.11.2021 г. до 24.08.2022 г. и 59.89 лева обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 21.11.2021 г. до 10.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.10.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14601/2022 г. по описа на ПРС.

С исковата молба и в молба от 24.01.2022 г. /л.49/ са изложени твърдения, че между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен посоченият договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 3862.18 лева с краен срок за погасяване – 21.11.2023 г. Уговорена е възнаградителна лихва във фиксиран размер от 11.58 %. Поради не плащане в срок на задълженията, кредитът е обявен за предсрочно изискуем и на ответника е начислена законна лихва за забава върху главницата.

Твърди се, че вземанията по договора са прехвърлени на ищеца, за което длъжникът бил уведомен.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземанията по договора за кредит, като по ч.гр.д. № 14601/2022 г. по описа на ПРС е издадена заповед за изпълнение на парични задължения, срещу която длъжникът е подал възражение в срок. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който 1 оспорва иска. Счита исковете за недопустими, тъй като ответникът не бил уведомен за цесията, както и поради това, че са предявени от лице без представителна власт, липсвало нотариално заверено пълномощно, както и пълномощното било твърде общо. Моли за отхвърляне на исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 14601/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство, в разглежданата им в решението част, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал в срок възражение срещу нея. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие на валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, размер на обезщетението за забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/, настъпване на предсрочна изискуемост на вземането. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата, договорните лихви и застрахователни премии по договора за заем, както и възраженията си за недействителност на договора и клаузите от него.

С Определение от 21.03.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че ответникът и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД са сключили договор за потребителски кредит № ******* от ********* г., по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 3862.18 лева с краен срок за погасяване – 21.11.2023 г. при фиксиран лихвен процент от 11.58 %. Не се оспорва, че ответникът не е погасил търсените от него суми.

Спорно по делото е материално-правно легитимиран ли е ищецът да търси процесните суми от ответника и валидно ли е сключен договорът за кредит.

По материално- правната легитимация на ищеца:

Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от ********* г. и приложение № 1 към него /л.19 и л.27/, вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на "ЕОС Матрикс" ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, посочен е номерът на договора за кредит и дата на сключване ******* от *********, какви вземания се прехвърлят – главница и лихва, техния размер и кое е задълженото лице. Представено е и Потвърждение за извършената цесия /л.25/. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /т.1.2 от договора/. В договора, в т.3.2 цедентът упълномощава цесионерът да изпълни 2 задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 22/. Представено е и нарочно пълномощно за това /л.35/, както и пълномощно от ЕОС Матрикс към АД „И. и Д.“ за извършване на уведомяване на длъжниците за настъпила цесия по отношение на ищеца /л.37/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.

В случая за съда е достатъчно, че е приложена извадка от Приложение № 1, с начална страница, страницата, в която фигурира задължението на ответника и последна страница с подписите на цедента и цесионера, които са представени и в официално заверен препис. За нуждите на производството не е необходимо да се представят всички 45 листа от приложението, в които фигурират лични данни на други лица, а и ответникът не е опорил приложението, за да указва съдът на ищеца да го представя в цялост.

Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.29/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника.

Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.

С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл.

235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор. В тази връзка възраженията на ответника за ненадлежно съобщаване на цесията са неоснователни.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за противоречие на договора със закона и добрите нрави, както и за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че договорът за кредит противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

3

В договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 4449.52 лева /включващ, усвоена главница, кредитирани застраховки и договорна възнаградителна лихва и такси за разглеждане на кредита/, както и годишния процент на разходите на заема 15.23 %.

В договора не са посочени, обаче, взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР, какво включва същия и от какво зависи неговия размер, което води до неспазване на императивното изискване на посочената разпоредба.

Наред с това в ГПР не са включени вземанията за застраховка.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредита, включително застрахователни премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че са застрахователните премии. По своята същност застрахователните премии представляват разход, свързан с кредита, доколкото са уговорени с цел да се обезпечат вземанията на банката по процесния договор за кредит и следва да се включат в ГПР, ако са условие за получаване на кредита.

В договора за кредит не е регламентирана възможност кредитополучателят да се възползва, при желание от негова страна, от застраховките, предлагани от кредитора, които да не са условие за сключване на договора. Наред с това застраховката е сключена и в полза на кредитора, който представлява застрахователя по договора за застраховка, което допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя.

С оглед изложеното като не са включени застрахователните премии в размера на ГПР е налице противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и договорът за кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. В този изричен смисъл е Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022, III ГО на ВКС.

Предвид констатираната недействителност на договора за кредит потребителят дължи само чистата стойност на кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.

Предвид недействителността на договора за кредит, длъжникът губи преимуществото на срока и дължи чистата стойност на кредита от датата на усвояването й.

След като договорът за кредит е недействителен, липсва основание за дължимост на застрахователните премии и заплащането им от банката на застрахователя. Наред с това, доколкото съобразно закона застрахователните премии се явяват разход по кредита, същите не са част от чистата стойност на кредита, макар и заплащането им да е кредитирано от ищеца.