Решение № 3842 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3842 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20251100500766 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №277374/30.08.2024 г. от ищеца в първоинстанционното производство А. В. Д. срещу решение №21293/25.11.2024 г., постановено по гр. д. №16933/2024 г. на СРС, 41 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от същия иск. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на обжалваното решение в посочената част.

Отговор на така депозираната въззивна жалба не е постъпил.

Постъпила е въззивна жалба вх. №402289/10.12.2024 г. и от ответника „Електрохолд Продажби“ АД срещу решение №21293/25.11.2024 г., постановено по гр. д. №16933/2024 г. на СРС, 41 състав, в частта, с която е уважен предявеният срещу същия иск. Излага доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Моли за отмяна на обжалваното решение в обжалваната част, респ. отхвърляне на предявения иск. Не прави доказателствени искания.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в който оспорва 1 същата. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд в тази част е правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Делото първоначално е било образувано е по искова молба, подадена от А. В.

Д., с която срещу „Електрохолд Продажби" АД е предявен отрицателен установителен иск за сумата 4872,08 лева по издадена от ответника фактура № 0373150512/08.03.2024 г.

Постъпил в срок отговор на исковата молба, с която ответникът е заявил искане за съединяване за общо разглеждане в едно производство на образуваните по искови молби на ищеца срещу ответника гр. д. № 16934/2024 г. по описа на 159 с-в, гр. д. № 16935/2024 г. по описа на 31 с-в и гр. д.№ 16936/2024 г. по описа на 157 с-в.

Служебно са изискани справки относно страните, предмета и етапа на производствата по посочените дела, както и на екземпляри от исковите молби, по които тези дела са били образувани. Такива са предоставени по настоящото дело, като въз основа на същите съдът e приел, че са били образувани различни производства между едни и същи страни във връзка с издадени от ответника фактури за ел. енергия, начислена за един и същ кл. № 300300036337 - вилен имот на ищеца в гр. Правец.

Ищецът отрича да дължи сумите на ответника на едни и същи основания. Като е констатирал, че се касае за едно и също правоотношение и тъй като делата са се намирали на един и същ етап, за процесуална икономия съдът с определение № 22864/03.06.2024 г. е съединил за разглеждане в общо производство и издаване на общо решение под номера на настоящото дело гр. д. № 16933/2024 г. по описа на СРС, 41 с-в. следните висящи граждански дела между същите страни, които имат връзка помежду си, а именно: гр. д. № 16934/2024 г. по описа на 159 с-в, гр. д. № 16935/2024 г. по описа на 31 с-в и гр. д. № 16936/2024 г. по описа на 157 с-в.

В исковите молби се твърди, че при справка за дължими суми ищецът е установил, че от страна на ответника са издадени фактура с № 0373150512/08.03.2024 г. на стойност 4872,08 лева; фактура № 0373150514/08.03.2024 г. за задължение от ищеца в размер на 2358,36 лева; фактура № 0373150513/08.03.2024 г. на стойност 4872,08 лева; фактура № 0373150511/08.03.2024 г. за сумата 4867,27 лева. Твърди се, 2 че фактурите не са били изпратени на ищеца и той не е бил уведомен за издаването им. Посочено е, че партида с кл. № 300300036337 е била открита на името на ищеца за вилен имот на адрес в гр. Правец, който не се ползва, като ел. енергия се консумирала единствено за включване на СОТ и дежурно осветление. До момента на издаване на процесните фактури регулярно се заплащали дължимите суми. С оглед изложеното, ищецът оспорва да е ползвал посоченото във фактурите количество ел. енергия, като твърди, че сумите са начислени незаконосъобразно. Оспорва начина и методиката, по които са определени посочените количества квт/ч. Ищецът /в качеството си на потребител/ счита, че не дължи процесните суми поради начална липса на основание.

Във фактура № 0373150512/08.03.2024 г. било посочено, че претендираната сума представлява количество ел. енергия за периода 04.12.2023 г. – 03.01.2024 г., във фактура № 0373150514/08.03.2024 г. било посочено, че претендираната сума представлява количество ел. енергия за периода 04.02.2024 г. до 18.02.2024 г., във фактура № 0373150513/08.03.2024 г. било посочено, че претендираната сума представлява количество ел. енергия за периода 04.01.2024 г. до 03.02.2024 г., във фактура № 0373150511/08.03.2024 г. било посочено, че претендираната сума представлява количество ел. енергия за периода 03.11.2023 г. до 03.12.2023 г. Ищецът поддържа, че не било възможно за посочените периоди да бъде начислена фактурираното количество енергия, оспорва същата да е реално консумирана.

Поддържа, че е изправна страна по правоотношението, както и че доставчикът на ел. енергия не е представил конкретни данни и доказателства, че в процесния обект електрическата енергия се измерва от законно монтирано, сертифицирано по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване средство за търговско измерване (СТИ) – електромер, нито кой точно от намиращите се на улицата пред дома му електромери касае абонатния номер и партида на ищеца. На следващо място, ищецът твърди, че ответникът претендира суми, за които били съставени частни изходящи от ЕРП и доставчика на ел. енергия документи, изготвени в отсъствие и без знание и съгласие от страна на абоната. Въведено е възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Моли се за постановяване на решение, с което да се признае за установено несъществуването на задълженията, за които са издадени горепосочените фактури. Претендират се разноски.

Ответникът не оспорва, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия с кл. № 3003000036337 относно процесния имот. Твърди се, че ищецът е потребител на ел. енергия за имота преди започването на упражняване на лицензионна дейност от страна на „Електрохолд Продажби“ ЕАД /01.01.2007 г./ и между страните за периода до 18.03.2023 г. са действали Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г., издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, в сила 3 от 26.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, а след 18.03.2023 г. действали Общи условия за продажба на ел. енергия на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-3/10.03.2023 г. на КЕВР, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, в сила от 18.03.2023 г., като ответникът посочва, че съгласно разпоредбите на ЗЕ /чл. 98а, ал. 4, чл. 98б, ал. 4, отм. в редакцията преди ДВ, бр. 54/, договорът обвързва страните и без изричното му писмено приемане. Твърди се, че за процесния обект е било монтирано СТИ, но до него не е имало достъп, тъй като имотът, в който се намирало, бил ограден и заключен. Посочва се, че за периода от края на 2015 г. до 19.02.2024 г. до СТИ не е бил осигуряван достъп, не е бил подаван самоотчет от потребителя. Ответникът твърди, че на 19.02.2024 г. при оператора на електроразпределителната мрежа е постъпил сигнал за липса на електрозахранване.

При отстраняване на причините за тази липса и съответно при осигурен достъп, бил извършен демонтаж на СТИ – видно от констативен протокол № 6650077/19.02.2024 г., съставен съгласно изискванията на чл. 49, ал. 2 от Правилата за търговия с ел. енергия. Видно от протокола, СТИ било демонтирано при следните показания – дневна тарифа– 054 050 кВтч и нощна тарифа – 029 788 кВтч. Отчетеното количество /77 318 кВтч/ било подадено за фактуриране към крайния снабдител „Електрохолд Продажби“ ЕАД, в резултат на което били издадени процесните 4 бр. данъчни фактури. Поддържа, че ищецът не е оспорил Общите условия, в които е посочено как се формира задължението за ел. енергия, като допълва, че във фактурите е отразена реално доставената и отчетена от СТИ ел. енергия. Твърди се, че за времето през което не е бил осигурен достъп до СТИ, изчисленията са правени на базата на средноаритметичната величина на потребеното количество. Посочва се, че отразените задължения касаят години, през които е консумирана ел. енергия, която не е била заплащана. Ответникът сочи, че не притежава лицензия за дейността по разпределение на ел. енергия, поради което в предмета на дружеството не попадат дейности по измерване на ел. енергия, отчитане на показания, проверка, подмяна и монтаж на средства за търговско измерване, включително преустановяване и възстановяване на електрозахранването на обекти, а издава фактури въз основа на предоставените от оператора на електроразпределителната мрежа данни за измереното количество ел. енергия. Оспорва се задълженията на ищеца да са погасени по давност, тъй като не се касае за бездействие от страна на кредитора, а за обективна невъзможност да се установи задължението на ищеца. Счита, че отразените във фактурите кратки периоди на потребление са ирелевантни, като следва да се съобрази действителното потребено количество ел. енергия. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски

С решение №21293/25.11.2024 г., постановено по гр. д. №16933/2024 г. на СРС, 41 състав, искът е частично уважен, като е признато за установено, че ищецът не дължи на „Електрохолд Продажби“ ЕАД сумата 13 132,61 лева, представляваща 4 начислена цена на електрическа енергия по издадени фактура с № 0373150512/08.03.2024 г. на стойност 4872,08 лева; фактура № 0373150514/08.03.2024 г. на стойност 2358,36 лева; фактура № 0373150513/08.03.2024 г. на стойност 4872,08 лева; фактура № 0373150511/08.03.2024 г. на стойност 4867,27 лева, за обект с кл. № 300300036337, находящ се в гр. Правец, местност „Крушов дол“, като за останалата част претенциите са отхвърлени.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Не се установяват нарушения на процесуалните правила.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата

По доводите за неправилност на решението във въззивната жалба на ищецажалбоподател въззивният съд намира следното:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на следните обстоятелства: че между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия за битови нужди за обект с клиентски номер 3003000036337, регистриран на името на ищеца за вилен имот в гр. Правец. Не е спорно също така, че на 22.03.2024 г. ответникът е издал процесните четири фактури, като със същите за периода 03.11.2023 г. – 18.02.2024 г. вкл. е фактурирал наличието на вземане за цена на електроенергия в общ размер на сумата 16 969,79 лева.