Определение № 34164 от 25.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34164 гр. София, 25.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско дело № 20241110139513 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на ..... срещу И. К. И.ОВА, ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:

8458,57 лева – представлява част от вземане в общ размер на 20377,60 лева за главница по Договор за потребителски кредит № .... г., сключен с ......, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и 3938,36 лева – обезщетение за забава за периода от 21.09.2023 г. до 27.06.2024 г.

След извършена служебна справка, съдът констатира, че между същите страни са налице друго дело, с предмет част от вземане за главница по Договор за потребителски кредит № ..... г., съответно за 11919,03 лева.

Производството по ч. гр. дело № 39512/2024 г. по описа на СРС е приключило и в полза на заявителя е издадена Заповед № 21861 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК от 13.07.2024 г., за сумата от 11919,03 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ...... г., обявен за предсрочно изискуем, за периода от 05.08.2019 г. до 05.09.2023 г.

Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, когато между същите страни, на същото основание и за една част от вземането е предявен частичен иск, по който делото е висящо, останалата част от вземането може да бъде предявена в друг исков процес. В този случай е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК. Ако в съда има две висящи дела между едни и същи страни, на едно и също основание, но претенцията е за различни части на едно и също вземане, не е налице идентитет между двете дела. Необходимо е в първоначалната искова молба изрично да бъде посочено, че се претендира част от вземането, а в последващата искова молба да е конкретизирано, че претенцията е за друга част или за остатъка от вземането, произтичащо от същото право. В този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно до влизане в сила на съдебното решение по първоначално предявения частичен иск на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Ако първоначално предявеният частичен иск бъде уважен, съдът следва да възобнови спряното производство и да зачете СПН, с която се ползват установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право. Ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по последващия частичен иск следва да бъде 1 прекратено като недопустимо, тъй като със СПН се отрича цялото спорно материално право.

Ето защо, доколкото заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 01.07.2024 г. не е влязла в сила, т.е. е налице неяснота дали и в какъв размер съществува вземането, производството по настоящото дело следва да се спре до приключване с влязъл в сила акт по делото, по което вече е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по 39513/2024 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 87 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Препис от определението да се докладва по ч. гр. дело № 39512/2024 г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2