Решение № 7661 от 12.11.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 12.11.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през 2019 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 13348 по описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 431932 от 18.06.2018 г., постановено по гр.д. № 88949/2017 г. на СРС, 41 състав, е признато за установено по предявения от М.Д.Х. срещу „Ч.Е.Б.“ АД, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М.Д.Х. не дължи на „Ч.Е.Б." АД сумата от 2 826.86 лв., представляваща стойност на потребена електроенергия за периода 07.09.2017 г. - 05.12.2017 г., начислена едностранно като корекция за минал период по фактура № **********/11.12.2017 г., относима за имот, находящ се в гр. София, ул. ******* и е осъдено „Ч.Е.Б.“ АД да заплати на М.Д.Х., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 640,96 лв. - разноски по делото.

Решението е обжалвано от ответника „Ч.Е.Б.“ АД с искане за отмяната му и отхвърляне на иска. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че въпреки представените доказателства първоинстанционният съд неправилно е приел, че между страните липсва облигационна връзка по договор за продажба на електрическа енергия. Твърди се, че съдът неправилно приел, че не се доказвало с представеното известие за доставяне по товарителница № 7100014668368 на „МиБМ Експрес“ ООД да са били доставени именно уведомително писмо преди корекцията и констативен протокол № 1019158/05.12.2017 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, въпреки, че номерът и датата на съставяне на констативния протокол били посочени в съдържанието на известието на ред пети отгоре надолу в графа получател, под името на ищцата, както и изрично в съдържанието на пратката било упоменато „уведомително писмо + КП на НТЗ“. Акцентира се върху обстоятелството, че от съдебно – техническата експертиза се установило, че корекцията била сметната неправилно, но не защото не трябвало да се коригира сметката на ищцата, а защото трябвало да се коригира с повече киловати от начислените й, т. е. да се издаде фактура на по – висока стойност. От събраните по делото доказателства и с оглед липсата на оспорването им от насрещната страна се налагало извод, че облигационната връзка била доказана - в кореспонденцията между страните по повод подадена от ищцата жалба още през 2015 г. не било видно страните да спорят за наличието на облигационна връзка помежду си. Ето защо се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

Въззиваемата страна – ищец М.Д.Х. оспорва жалбата с писмен отговор, чрез адв. С.Р., с доводите, че решението не страда от сочените в жалбата пороци. Намира изводите на първоинстанционния съд за правилни, съобразени със закона и съдебната практика по аналогични случаи. Възразява, че ответникът не е доказал да е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а именно че в негова полза е възникнало право да извърши едностранно корекция на сметката на ищеца, тъй като не са представени доказателства от които да е видно, че след влизане в сила на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е приел нови ОУ или е изменил действащите преди това такива, като включи в тях клауза, която да установява ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция. Поддържа, че последващото уведомяване на клиента за извършената корекция не изпълнява тази цел на закона за създаване на ред за уведомяване, който смисълът на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е да даде възможност на потребителя да узнае своевременно за извършването на корекцията на сметката и да има възможност да вземе участие в нея чрез възражение или по друг начин. Моли жалбата да се остави без уважение и претендира разноски за въззивната инстанция съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и доводите на насрещната страна, съгласно чл. 269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл. 236 ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е приел, че искът е изцяло основателен, по правни съображения, че не било доказано при условията на пълно и главно доказване между страните да е възникнало валидно договорно правоотношение в рамките на исковия период, както и че ответникът, макар да е предвидил в ОУ - чл. 17, ал. 1 и ал. 2, ред за уведомяване на потребителите си за извършени корекции на сметките им за използвана електрическа енергия за изминал период, в конкретния случай не е доказал, че ищецът е бил надлежно уведомен за извършената проверка и съставения констативен протокол в седмодневния срок, а също така за предстоящата корекция на сметка и за извършената корекция. Отделно от това, първоинстанционният съд се е позовал и на заключението на СТЕ, което констатирало неправилно извършени изчисления в предложението за корекция на сметка за периода 07.09.2017 г. – 05.12.2017 г.

Първоинстанционното решение е правилно, но поради различни от приетите от СРС съображения.

Предвид оплакванията с въззивната жалба и възраженията на ищеца с отговора на въззивната жалба, въззивният съд намира, че предмет на въззивната проверка за правилност са тези факти, които се отнасят до наличието на облигационна връзка между страните за доставка на електрическа енергия на собствения на ищеца имот, посочен в исковата молба с посочени в нея и абонатен и клиентски номер, и за наличието/липсата на основание за едностранно извършване на корекция на потребената електрическа енергия за исковия период, посочен във фактура № **********/11.12.2017 г., издадена въз основа на Констативен протокол № 1019158/05.12.2017 г., както и правилното изчисление на консумираната електрическа енергия.

Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано между страните да е възникнало валидно договорно правоотношение за доставка на електрическа енергия в рамките на исковия период. По делото е представено заявление за предоставяне на безплатни услуги № **********/15.04.2014 г. от ищеца до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с което М.Д.Х. е пожелала извършване на проверка на електромер на обект с административен адрес гр. София, ул. „*******, с клиентски № 300054296339, поради съмнения за завишено количество на фактурираната като потребена в имота електрическа енергия. Представена е и жалба № 100000075948/06.03.2015 г. от ищеца до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с твърдения за неоснователно завишаване на фактурираните суми за потребена електрическа енергия в същия имот. От представеното уведомление изх. № 100000075948/13.03.2015 г. се установява, че при извършената от служители при „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в присъствие на ищеца, проверка на 12.03.2015 г. на електромера, обслужващ разположения на горепосочения имот адрес не са констатирани нередности в схемата на свързване и обслужващия тарифен превключвател, като е констатирано, че СТИ е технически изправно. В подкрепа на тези констатации по делото е представен констативен протокол от 12.03.2015 г. От цитираните документи се установява, че между страните по делото е бил сключен облигационен договор при Общи условия за ползване на електрическа енергия за процесното жилище. Така изградената договорна връзка е продължила да съществува и за исковия период, поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано. Ето защо, въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото, следва да се приеме, че ищеца М.Д.Х. се явява потребител на електрическа енергия по договорно правоотношение с ответника за исковия период, без да е необходимо сключването на договор в писмена форма /чл.

97 и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ/. Следователно тя е задължено лице за заплащане на стойността на доставената електрическа енергия за битови нужди. Допълнителен източник на отношенията между главните страни са публично известни Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, действали през исковия период /чл. 98а, ал. 1 ЗЕ/. В този смисъл страните по делото са носители на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и по арг. от чл. 283 ТЗ са обвързани от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059/07.11.2007 г. по арг. от чл. 298 ТЗ.

Въззивният съд споделя крайния извод на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция, като съображенията за това са следните:

Налице е установена съдебна практика /напр. Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. ВКС, I ТО, Решение №

173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. ВКС, II

ТО и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. №

2605/2014 г., ВКС, I ТО/ според която със ЗИД на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно на новата законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържание /в случая такива са създадени - цитираните по-горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./ и 2/ да създаде общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки. Възлагане тежестта на доказване на правото на извършване на корекция на ответното дружество е указано с доклада на съда.

В разглеждания случай, обаче, ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира доказателства в посочения по-горе смисъл. Такива са били оплакванията на ищеца както с исковата молба, така и с отговора на въззивната жалба, при което въззивният съд следва да прецени дали такъв ред има предвиден. Ответната страна нито е релевирала твърдения, нито е ангажирала доказателства за изменението на действащите общи условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса доказване следва извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, тъй като в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършването на корекция на сметка. Клаузите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ не отговарят на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в тях е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това. Клаузата на чл. 49 от общите условия също няма значение на определяне на ред за уведомяване на клиентите, тъй като определя само кои са адресите за кореспонденция между страните.