Решение № 182 от 11.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Пловдив, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600411 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по протест на ОП-Пазарджик, по въззивна жалба на адв. Р. П., защитник на подс. В. П., и по въззивна жалба на адв. И. Б., повереник на частните обвинители Е. Г. и А. С., срещу присъда № 28/12.07.2023 г. по н.о.х.д. № 668/23 г. по описа на ОС-Пазарджик, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 НК и му е наложено, на основание чл. 58а, ал. 1 НК, наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от пет години. Присъдата съдържа произнасяне и за приспадане на задържането на П. по реда на чл. 59, ал. 1 НК, и за веществените доказателства и разноските.

Протестът и жалбите са депозирани в срок.

В протеста са аргументирани възражение срещу извода за извършване на престъплението с евентуален умисъл и възражение срещу решението за условно осъждане.

Формулирано е искане за изменение на присъдата чрез отмяна приложението на чл. 66 НК и постановяване ефективно изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода.

И в жалбата на частното обвинение се излага мнение за несправедливост на решението за отлагане на изпълнението на наказанието с изпитателен срок. Претендира се въззивната инстанция да постанови ефективното му изтърпяване, като съобрази 1 многобройните отегчаващи обстоятелства.

В жалбата на адв. П. и в допълнението към нея е застъпено виждане за неправилно приложение на материалния закон и за произтичаща от него явна несправедливост на наказанието. Според жалбоподателя не било изпълнено съставомерното изискване за значителност на стойността на запаленото имущество, което се явявало предмет на палежа – входната врата на жилището на частните обвинители, оценена на 510 лева. В тази връзка се претендира за преквалифициране по чл. 216, ал. 1 НК и намаляване срока на наказанието лишаване от свобода в рамките на по-леката санкция, предвидена за деяния с тази квалификация. Алтернативно се поддържа, че деянието трябвало да се окачестви като опит към престъплението по основния състав на палежа, тъй като дейците не били наясно с присъствието на обитатели на жилището и не бил опожарен апартаментът, а само входната му врата, скоро след което настъпило нейното самозагасяване. В тази връзка се настоява за определяне на наказанието в пределите на по-ниската санкция по чл. 330, ал. 1 вр. чл. 18, ал.1 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 НК

Срещу протеста и жалбата на частното обвинение е постъпило възражение от защитата, с което се отправя критика за неясно поднасяне на позициите и исканията на техните автори. Формулира се искане за отхвърляне на техните неопределени претенции за утежняване на санкционирането.

При въззивните прения представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив поддържа протеста по изложените в него съображения, без да добави нещо ново към писмено изложената му аргументация. Противопостави се на предложеното от защитата преквалифициране на деянието.

Частните обвинители Е. Г. и А. С. не участваха в пренията. Повереникът на двамата адв. И. Б. и вторият повереник на С. адв. А. П. потвърдиха искането за отмяна на условното осъждане, като изразиха становище за недооценяване на отегчаващите обстоятелства от страна на първата инстанция. Контрааргументираха виждането на защитата за неправилно приложение на материалния закон.

При пренията защитникът на подсъдимия адв. П. също не добави нищо ново към изтъкнатата в жалбата аргументация, която пък преповтаря основните моменти от неговата първоинстанционна пледоария. Обърна внимание, че в обвинителния акт прокурорът бил посочил, че целта на съучастниците била входната врата, а не апартаментът (към който водела), което не давало възможност за осъждане за запалване на апартамента. Повтори възражението си срещу по-тежкото квалифициране по ал. 2 на чл. 330 НК, като наблегна, че не били събрани доказателства за знание, че в апартамента имало лица, чийто живот да бъде застрашен от запалването на вратата. Повтори и искането си за квалифициране на палежа във връзка с чл. 18, ал. 1 НК (ако не се възприеме тезата му за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК), което обоснова с показания на свидетели, съдържание на докладна записка и огледни протоколи. Противопостави се на искането на обвинителите за отмяна на условното осъждане.

2

Подсъдимият се присъедини към изложените от защитника си искания и обосновки.

Апелативният съд, след като обсъди събраните доказателства, прецени доводите и съображенията на страните и провери служебно правилността на присъдата, прие всяка от жалбите за неоснователна:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27-ма НПК.

Въз основа на събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателствени материали, както и на експертизите, подробно изброени в мотивите на атакуваната присъда, е приета следната фактическа обстановка:

Подс. В. П. е роден в гр.*, женен е за св. М. У. от 2022 г., има две малолетни деца от предишни бракове, не е осъждан и не е криминално проявен.

След инкриминираното деяние се установил да живее и работи в Република * до задържането му по издадена от българската прокуратура европейска заповед за арест от 24.01.2022 г.

През 2016 г. пребивавал във *, където във връзка с наем на жилище задлъжнял към наемодателя. През 2019 г. последният му телефонирал с предложение да опрости дълговете му. Според предложението подсъдимият можел да се издължи, като запали входната врата на жилището на една жена. П. се съгласил и му бил съобщен адресът на жилището (апартамент № 16 на шестия етаж от жилищен блок на * улица „*“ № 10). В апартамента освен набелязаната собственичка Е. Г. живеели и свидетелите И. А. В. и А. Н. С. (нейни дете и внук).

За изпълнение на така поетата „поръчка“ П. решил да ангажира няко го другиго. На 27.05.2019 г., около 22:30 часа, срещнал в с. *, обл. * свидетелите А. Х. К. и М. Б. А., които познавал от гр. *. Бил с лек автомобил „*“ с peг. № *, собственост на неговия баща , като в купето се намирала и тогавашната му приятелка, а сега съпруга – св. М. У.. Подс. П. разговарял последователно със свидетелите К. и А., като им предложил 150 - 200 лева за запалване вратата на апартамент на жена в гр. * . Обяснил им, че жената била сторила нещо „мръсно“ на негов приятел от *. Щял да ги придвижи и върне със своята кола. Свидетелите К. А. се съгласили и всички поели к ъ м гр. *. В края на с. * подсъдимият заредил на бензиностанция около литър бензин в пластмасова бутилка минерална вода от 1.5 л.

Като пристигнали в гр.*, *. паркирал в близост до жилищния блок на ул. „*” № 10.

Св. У. останала в автомобила, а тримата мъже влезли във входа на блока. Качили се пеш а до шестия етаж, където подс. П. показал на другите двама вратата на апартамент № 16 (левия).

Обяснил им с жестове, че трябва да излеят върху нея бензина от пластмасовата бутилка и сетне да го подпалят. След това тримата се върнали при автомобила на П., от който той взел приготвената бутилка и я дал на св. К.. Поръчал на него и на А. да снимат с телефона му запалването. Помежду си свидетелите А. и К. се разбрали А. да снима с телефона, а К. да запали вратата. П. дал телефона си на А. и му обяснил как да снима с него. Свидетелите А. и К. взели бутилката с бензина и телефона и поели към апартамента. П. влязъл с тях във входа и останал да ги чака на по-долен етаж. Св. К. се приближил до вратата на апартамента и 3 облял с бензина нея и част от стълбищната площадка, след което извадил от джоба си запалка, запалил парче хартия и го хвърлил на пода пред вратата. Св. А. стоял до него и заснемал с телефона запалването.

Пламъкът много бързо се разраснал на височината на вратата и над нея, след което обхванал и по-голямата част от стълбищната площадка. Тогава св. А. преустановил снимането и двамата с К. тръгнали да бягат по стълбите надолу. Когато излезли от входа, всички се качили в колата на подс. П., като потеглили към гр. *. Преди да излязат от гр. *, спрели на моста на река *. От него изхвърлили в реката празната бутилка, в която бил използваният бензин. Когато пристигнали в гр. *, подс. П. дал на свидетелите К. и А. общ о 300 лева, които те си разделили по равно, а само на К. дал и един свой стар мобилен телефон.

В момента на запалването на вратата на посочения апартамент, в него се намирали св. Е. Т. Г. (собственик на апартамента), внукът й св. А. Н. С. и приятелката на последния св. Н. Г. П. . Около 23:50 часа св. С. усетил от стаята си, в която се намирал заедно с П., мирис на дим. Разбрал, че димът идва откъм входната врата и тръгнал към нея. Когато я отворил, видял, че гори с лек пламък в долната част на външната с и страна. Веднага взел подвижния душ от банята, находяща се близо до входната врата. Струята вода загасила пламъка.

След това сигнализирал на тел. 112. На местопроизшествието била изпратена дежурна оперативно-следствена група, като за времето от 01:17ч. до 02:10ч. на 28.05.2019г. бил извършен оглед, при който били иззети, чрез марлен тампон, следи от течност от етажната площадка пред вратата на апартамента и обгоряло парче от картон.

С това първо действие по разследването и на осн. чл. 212, ал. 2 от НПК, настоящото наказателно производство започнало. Досъдебно производство № 647/2019г. първоначално било водено срещу извършителите на палежа А. К. и М. А. за престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, както и срещу подс. В. П. – за престъпление по чл.330, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, вр. с чл.20, ал. 3 и ал. 4 НК. Поради това, че П. напуснал страната, наказателното производство било разделено в две отделни досъдебни производства (с постановление от 16.07.2020 г. на наблюдаващия прокурор, издадено на основание чл. 216, ал. 1 НПК).

Наказателното производство по отношение на двамата извършители на палежа продължило под нов номер - ДП № 629/2020г. по описа на *. Това наказателно производство приключило с осъдителна присъда, постановена по н.о.х.д. № 432/2020г. по описа на ОСПазарджик, влязла в сила на 16.06.2021г.

С протокол за доброволно предаване от 29.05.2019г. дъщерята на собственичката на апратамента св. И. А. В. предала компактдиск, съдържащ видеозапис от охранителна камера, която по нейна инициатива била монтирана на тавана на входната площадка на шестия етаж, точно пред вратата на апартамент № 16.

Видно от заключението на изготвената видео-техническа експертиза, не са налице 4 манипулации по видеозаписа, предаден от В., и той е автентичен (вж. л. 117-136 от първия досъдебен том). Експертизата излага подробно съдържанието на записа и извежда кадри от него. На някои от кадрите се вижда как подс. В. П. посочва на свидетелите К. и А. вратата на апартамента, малко преди да бъде запалена от тях.

Изготвената на ДП (и приложена на л. 141 - л. 148 от първия досъдебен том) видеотехническа и лицево-идентификациона експертиза е обследвала посочения видеозапис от местопрестъплението. Използвала е за сравнителен материал снимки от документи за самоличност на тримата съучастници. Във фотоалбум са изведени отделни кадри от видеозаписа, на които тримата са разпознаваеми.

Изготвената на ДП (и приложена на л. 114 от първия досъдебен том) физикохимическа експертиза е обследвала иззетите при огледа на местопроизшествието, чрез марлен тампон, следи от течност пред вратата на апартамент № 16. Експертното заключение е категорично за вида на течността – автомобилен бензин.

Извършените огледи на местопроизшествието, приложени на л. 43-47 том 1 ДП и на л. 1-6 том 2 ДП, информират за това, че вратата на апартамента е от масивно дърво, покрита с кафяв лак; от вътрешна й страна започва коридор, покрит с ламиниран паркет, а под него е поставен балатум, излизащ на 1 см изпод паркета; тези подови настилки навлизат под входната врата. На 70 см. от вратата се намира стелаж с обувки, а след това и други мебели.