Решение № 972 от 03.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. Русе, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520106725 по описа за 2025 година

Б. Т. – юрисконсулт на „************“ ЕООД, заявява, че на 23.12.2019г. между „********“ ООД (кредитор) и С. Д. Н. (кредитополучател) е сключен Договор за потребителски кредит №**********, по силата на който кредиторът предоставил в заем на ответника сумата 300 лева, възстановима в срок до 23.04.2020г., на четири вноски, всяка по 119 лева. Контрагентите уговорили фиксиран лихвен процент – 40.05% и ГПР – 47.79%.

Пояснява, че контрактът е сключен по електронен път, съобразно ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя и от отправяне на предложението, до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. На ответника била предоставена цялата информация, изискуема от закона, като договорът бил сключен при спазване изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР при спазване приложимото законодателство.

Съобразно чл.31 от ОУ, кредитополучателят приел да заплати обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Твърди, че С. Д. Н. не изпълнил в срок задълженията, си произтичащи от контракта.

По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 21.07.2022г. „********“ ООД цедирало на „************“ ЕООД вземането по процесния договор за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, цедентът и ищцовото дружество изпратили до длъжника уведомително писмо за извършената цесия.

Молителят излага правни доводи, досежно последиците от уведомяването за извършената цесия.

1

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №********г. по описа на РРС срещу С. Д. Н. ЕГН: ********** за сумите: 300 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №**********/23.12.2019г.; 239.95 лева – неплатени такси; 145.74 лева – неустойка по чл.6.2. от Договора; 30.26 лева – договорна лихва за периода 23.12.2019г. – 23.04.2020г.; 96.82 лева – лихва за забава, дължима за периода 23.04.2020г. – 26.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2025г. до окончателното й изплащане; разноски по делото в размер на: 25 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Предвид дадените от заповедния съд указания, Б. Т. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. Д. Н. ЕГН: ********** с адрес: село ******** дължи н а „************“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***********, представлявано от управителите П.В. и Х.М. сумите: 300 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №**********/23.12.2019г.; 239.95 лева – неплатени такси; 145.74 лева – неустойка по чл.6.2. от Договора; 30.26 лева – договорна лихва за периода 23.12.2019г. – 23.04.2020г.; 96.82 лева – лихва за забава, дължима за периода 23.04.2020г. – 26.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2025г. до окончателното й изплащане, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №**********г., издадена по ЧГД №********г. по описа на Районен съд – Плевен.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК адвокат Б. А. – особен представител на ответника С. Д. Н. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на претенциите.

Релевира възражение за погасяване вземането по давност.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 23.12.2019г. между „********“ ООД и С. Д. Н. е сключен, Договор за паричен заем Кредирект №**********, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на 300 лева, със срок на погасяване 23.04.2020г., при фиксиран годишен лихвен процент на кредита – 40.05%, ГПР – 47.79%.

В чл.6 от контракта е визирано обезпечение, чрез поръчителство на физически лица, които отговарят на определение условия или банкова гаранция. При неизпълнение на това условие е предвидена е неустойка в размер на 145.74 лева.

Приложени са: Общи условия на „********“ ООД за заеми „Кредирект“, в които подробно е описана процедурата по кандидатстване и одобрение за заем; правата и задълженията на страните и условията, при които се отпуска кредита, както и разписка от 23.12.2019г., с която се установява, че кредиторът е наредил в полза на ответника превод на 300 лева.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г. кредиторът 2 цедирал вземането по процесния договор на „************“ ЕООД.

Въз основа на заявление, депозирано от „************“ ЕООД, в Районен съд Плевен е образувано ЧГД №********г. и на 11.04.2025г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1212 по реда на чл.410 ГПК срещу С. Д. Н. ЕГН: ********** за сумите: 300 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №**********/23.12.2019г.; 239.95 лева – неплатени такси; 145.74 лева – неустойка по чл.6.2. от Договора; 30.26 лева – договорна лихва за периода 23.12.2019г. – 23.04.2020г.; 96.82 лева – лихва за забава, дължима за периода 23.04.2020г. – 26.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2025г. до окончателното й изплащане; разноски по делото в размер на: 25 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 300 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №**********/23.12.2019г.; 239.95 лева – неплатени такси; 145.74 лева – неустойка по чл.6.2. от Договора; 30.26 лева – договорна лихва за периода 23.12.2019г. – 23.04.2020г.; 96.82 лева – лихва за забава, дължима за периода 23.04.2020г. – 26.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2025г. до окончателното й изплащане, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №**********г., издадена по ЧГД №********г. по описа на Районен съд – Плевен.

От приобщеното към настоящото производство ЧГД №********г. по описа на Районен съд - Плевен е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заявителят (ищец в настоящото производство) е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като са му указани последиците при непредявяване на иска. Претенцията е допустима, предявена в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

Основателността на претенцията се обуславя от осъществен фактически състав, включващ следните елементи: наличие на валидно правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от цедирано вземане по договор за потребителски кредит сключен на 23.12.2019г., елемент от съдържанието на което е задължение за връщане на предоставена за ползване парична сума, ведно с уговорена лихва; изпълнение 3 задължението на първия кредитор да предостави временно и възмездно паричната сума и настъпила изискуемост на задължението на ответника, за което се твърди, че не е изпълнено.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по своето естество е отрицателен факт, поради което в тежест на задълженото лице е да установи точно изпълнение.

Процесуалният представител на ответника не оспорва наличието на облигационна връзка, основана на Договор за потребителски кредит №**********/23.12.2019г., сключен между „********“ ООД и С. Д. Н.. Предвид становището на ответната страна и обсъдените доказателства, съдът приема, че между „********“ ООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит, включващо задължение на кредитната институция да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я възстанови със съответната възнаградителна лихва. Фактът на изпълнение задължението за предоставяне паричната сума се установява от приетите по делото писмени доказателства - „Лог файл“ по договора, в който е отбелязана часът и датата, на която кредитополучателят е получил заемната сума и разписка за извършено плащане.

Разпоредбата на чл.26, т.2 от ОУ указва възможността на кредитора да прехвърли по всяко време вземането си по договора за кредит на трето лице. Вземането е цедирано на „************“ ЕООД, обстоятелство, което ответната страна не оспорва. Правата по прехвърленото вземане преминават върху цесионера със сключване на договора, поради което цедентът вече не е титуляр на вземането.

Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което вече не е носител на вземането. Задължението за престиране на цесионера ще възникне след получаване съобщението от предишния кредитор. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съобразно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действия за длъжника. Същото, на основание чл.235, ал.3 ГПК, следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска.

Не са ангажирани доказателства, че длъжникът е извършвал плащания по договора на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът – защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. Изложеното налага извод, че цесията е валидно противопоставима на ответника и легитимира ищеца като надлежен кредитор, който има право да претендира търсените суми в качеството на цесионер.

Между заемателя и цедента е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, като кредиторът е финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, а ответникът – физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност т.е. ответникът има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид характера на договора, за неговата валидност и 4 последици важат изискванията на ЗПК. Задължителната практика на ВКС изисква съдът винаги да извършва проверка на действителността на договора, дори и при ненаведени от страните основание, ако се касае за нарушение на добрите нрави, за неравноправни клаузи във вреда на потребителя и за нарушение императивни правни норми.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и т.20 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи.