Решение № 48 от 17.01.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Бургас, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20212100501162 по описа за 2021 година

Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 262222/27.05.2021г. на РС-Карнобат от Община Сунгурларе, представлявана от Д-р Георги Кенов – Кмет на общината, заявена чрез пълномощника адв. Живко Бойчев от БАК, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Оборище № 76, ет.1, ап.1 против Решение № 260056/12.05.2021г., постановено по гр.д. № 25/2021г. по описа на РС-Карнобат, в частта, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на В. Щ. Г. с ЕГН-**********, извършено със Заповед № 577/09.11.2020г. издадена от Кмета на Община Сунгурларе и Община Сунгурларе е осъдена да заплати на В. Щ. Г. сумата от 5825лв., представляваща обезщетение за времето, през което Г. е останала без работа поради уволнението за периода от 09.11.2020г. до 09.05.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 07.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Въззивникът навежда, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита за неправилен извода в обжалваното решение, че обжалваната заповед за уволнение е незаконосъобразна; твърди, че в изпълнение на предходно съдебно решение, с което е отменено предходно уволнение е допуснал до работа възстановения служител, но не на същата длъжност, тъй като тя към момента на явяването на служителя вече не е съществувала, а работодателя няма задължение в подобен случай да разкрие в щата отново същата длъжност, за да приеме именно на нея възстановения служител. Твърди също така, че към момента на издаването на сложената за разглеждане по настоящото производство заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради изменение на обстоятелствата и в синхрон с последните, след като е изпълнил съдебното решение е прекратил трудовото правоотношение със служителя поради настъпило съкращаване в щата, тъй като лицето е възстановено на длъжност, която не съществува. По отношение присъденото обезщетение счита, че не е доказан по делото размера на последното брутно трудово възнаграждение/като уточнява че не е изчислен правилно от СИЕ/, което е получила ищцата и което е следвало да се вземе предвид при изчисляване на 1 обезщетението. Моли, атакуваното решение да бъде отменено в обжалваните части. Не са сторени доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице, поради което е допустима.

Въззиваемата В.Г. , представлявана от процесуалния представител адв. Румяна Цветкова от АК Бургас, е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани, като в тази насока се излагат подробни съображения, включително се навеждат твърдения за бланкетност на жалбата в частта досежно претенциите с обезщетителен характар. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

По делото е постъпила и частна въззивна жалба с вх.№ 262169/19.05.2021г. по описа на РС-Карнобат от В. Щ. Г., заявена чрез процесуалния представител адв. Румяна Цветкова от БАК, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Шейново № 50, ет.3 против определение, инкорпорирано в Решение № 260056/12.05.2021г., постановено по гр.д. № 25/2021г. по описа на РС-Карнобат, с което съдът е прекратил производството като недопустимо, частта, с която В.Г. е предявила иск против Община Сунгурларе да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „г. с.“ в Д“БФСД и ОС“ в Община Сунгурларе. Моли, прекратителното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на КРС за разглеждане и произнасяне по предявения от частния въззивник иск за възстановяване на длъжността, която е следвало да заеме преди признатото за незаконно уволнение от 09.11.2020г., а именно длъжност „г. с.“ в Д“БФСД и ОС“ в Община Сунгурларе.

В законния срок, въззиваемата Община Сургурларе, редовно уведомена за постъпилата частна жалба, чрез пълномощника адв. Бойчев от БАК не е депозирала писмен отговор.

Районният съд е разгледал искове с правни основания чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав като взе предвид събраните в първоинстанционното производство доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно следното:

Видно от съдържанието на исковата молба по делото, съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.344 КТ, както следва:

1 . за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 577/09.11.2020г. на кмета на Община Сунгурларе;

2. за възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението длъжност „г. с.“ в Д“БФСД и ОС“ в община Сунгурларе, като

2.1.в случай, че не бъде уважено искането за възстановяване на длъжност, се моли ищцата да бъде възстановена на длъжност „г. с. б. и ф.“ при Община Сунгурларе;

3. за отмяна на заповед № 576/09.11.2020г. на кмета на Общ.Сунгурларе, с която не е била възстановена на длъжността „г. с. в Д „БФСД и ОС“ в Община Сунгурларе, а на друга длъжност „г. с. б. и ф.“ при Община Сунгурларе,

4 . за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа - за шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 09.11.2020 год., в размер на общо 5 826 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.

2

Не е спорно по делото, че ищцата е работила в община Сунгурларе като „г. с. б. и ф. в Дирекция „Бюджетно, финансово счетоводни дейности и общинска собственост“. Това трудово правоотношение било прекратено и обжалвано от нея, като с решение № 129/29.07.2020г. по гр.дело № 290/2020г. на РС-Карнобат уволнението е отменено като незаконосъобразно и ищцата е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “г. с. в Д „БФСД и ОС“ в община Сунгурларе.

В срока по чл.345, ал.1 от КТ на 09.11.2020г., ищцата се явила при работодателя за заемана на длъжността на която е била възстановена, но й е била връчена заповед № 576/09.11.2020г. на Кмета на Община Сунгурларе, с която е възстановена на длъжност „г. с. б. и ф.“ в Община Сунгурларе, вместо на длъжността „г. с.“ в Д“БФД и ОС“ в община Сунгурларе, съгласно влязло в сила съдебно решение № 129/29.07.2020г. по гр.дело № 290/2020г. на КРС.

В същия ден с ъ с заповед № 577/09.11.2020г., издадена от Кмета на Община Сунгурларе ТПО на ищцата било прекратено на основание чл.328, ал.1 т.2 от КТ – съкращаване в щата.

С обжалваното тук Решение № 260056/12.05.2021г., постановено по гр.д. № 25/2021г. по описа на РС-Карнобат е:

1.Признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 577/09.11.2020г., издадена от Кмета на Община Сунгурларе;

2.Отменена е като незаконосъобразна заповед № 576/09.11.2020г. на Кмета на Община Сунгурларе, с която ищцата е възстановена на длъжност „г. с. б. и ф.“ в Община Сунгурларе, вместо на длъжността „г. с.“ в Д“БФД и ОС“ в община Сунгурларе, съгласно влязло в сила съдебно решение № 129/29.07.2020г. по гр.дело № 290/2020г. на КРС;

3.Прекратено е производството, като недопустимо в частта, с която ищцата е предявила иск срещу Община Сунгурларе да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „г. с.“ в Д“БФСД и ОС“ в община Сунгурларе поради СПН на решение № 129/29.07.2020г. по гр.дело № 290/2020г. на КРС.

4.Община Сунгурларе е осъдена да заплати на ищцата сумата от 5826лв., представляващи обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението – за периода от 09.11.2020г. до 09.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата е сезирала съда с искане по чл.250 ГПК за допълване на решението, тъй като по заявените от нея претенции за възстановяване на работа липсва произнасяне, като е посочила, че е поискано възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „г. с.“ в Д“БФСД и ОС“ в община Сунгурларе, като при неуважаване на това искане е поискано възстановяване на длъжността „г. с. б. и ф.“ в Община Сунгурларе. Посочено е че по първото й искане за възстановяване производството е прекратено поради недопустимост. По тази молба е постановено определение № 260290/22.06.2021г./л.239/ с което искането по чл.250 ГПК е оставено без разглеждане. Това определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решение № 260056/12.05.2021г., постановено по гр.д. № 25/2021г. по описа на РСКарнобат не е било обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отменена като незаконосъобразна заповед № 576/09.11.2020г. на Кмета на Община Сунгурларе, с която ищцата е възстановена от работодателя на длъжност „г. с. б. и ф.“ в Община Сунгурларе.

Това решение се обжалва от работодателя Община Сунгурларе в частта, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 577/09.11.2020г., издадена от Кмета на Община Сунгурларе и в частта с която работодателят е бил осъден да заплати на ищцата обезщетение за времето през което е останала без работа поради уволнението, ведно с лихвите.

3

Ищцата от своя страна както е посочено по-горе обжалва решението в частта, с която е прекратено поради недопустимост производството досежно предявеният иск против Община Сунгурларе служителят Г. да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „г. с.“ в Д“БФСД и ОС“ в Община Сунгурларе, поради СПН, с мотив, че на тази длъжност ищцата вече е била възстановена с влязло в законна сила решение. Моли, прекратителното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на КРС за разглеждане и произнасяне по предявения от частния въззивник иск за възстановяване на длъжността, която е следвало да заеме преди признатото за незаконно уволнение от 09.11.2020г., а именно длъжност „г. с.“ в Д“БФСД и ОС“ в Община Сунгурларе.

При така установеното от фактическа страна следват следните правни изводи:

Видно от приложеното решение № 129/29.07.2020г. гр.дело № 290/2020г. на РСКарнобат съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на В.Г., извършено със Заповед № 44/24.01.2020г. на Кмета на община Сунгурларе, като ищцата е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност в община Сунгурларе „г. с. б. и ф. в Дирекция „Бюджетно, финансово счетоводни дейности и общинска собственост“ /с посочена за краткост абревиатура “г. с. в Д „БФСД и ОС“/.

Това решение е влязло в законна сила на 14.10.2020г., за което съдът е изпратил съобщение на ищцата, с получаването на което за нея е започнал да тече 14-дневния срок за явяване пред работодателя за заемане на длъжността на която е била възстановена/л.16 по гр.д. № 25/2021г. по описа на КРС/.

Съгласно разясненията, дадени с т. решение № 2/2012 г. по т. дело № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е важно правно средство за защита срещу незаконно уволнение. Прието е, че искът е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Според същото тълкувателно решение това право на работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване. Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и то има преобразуващо действие: със сила на пресъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и др.