Решение № 260018 от 20.10.2020, Районен съд - Средец

Р Е Ш Е Н И Е № 260018

20.10.2020г., град Средец

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Сирануш Артинян

При участието на секретаря Маринка

Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 6 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт Б Р , против Р.Т.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***0.

Ищецът твърди, че на 28.03.2019г. бил подписан Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „Креди Йес“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като с него сумите произтичащи от договор за паричен заем № 601011 от дата 18.09.2018г., сключен между Р.Т.К. и „Креди Йес“, са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор. Сочи, че договора за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Излага, че длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от страна на „Креди Йес“ ООД с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне, както и че „Кредит Йес“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 28.03.2019г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Било изпратено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомително писмо до длъжника с изх.№ УПЦ-П-КРЙ/601011 от 10.05.2019г. за станалата продажба от „Кредит Йес“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, но писмото се върнало в цялост, като на 19.12.2019г. било изпратено писмо с изх.№ УПЦ-П-КРЙ/601011 повторно съобщение с куриер, но не било върнато към момента на депозиране на исковата молба. Към исковата молба прилага уведомление за извършената цесия, което да се връчи на ответника, като в случай, че нейното връчване е по реда на чл.47, ал.1 от ГПК излага подробни съображения във връзка с това, че за основателността на иска е ирелевантно уведомлението за извършената цесия да е получено лично от длъжника.

Ищецът твърди, че на 18.09.2018г. „Кредит Йес“ ООД като заемодател и Р.Т.К. като заемател бил сключен договор за паричен заем № 601011 при спазване на ЗЗД и ЗПК. Съобразно сключения договор заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя под формата на заем парична сума в размер на 500 лева, представляваща главница и чиста стойност на договора. Редът и условията, за отпускането на заема били уредени в самия договор и общите условия към него, с които ответникът се бил запознал и съгласил изрично и безусловно, като удостоверил това обстоятелство с положения от него подпис върху договора за заем. Заявява, че с полагането на подписа си върху договора за паричен заем, заемополучателят удостоверил, че е получил заемната сума от представител на заемополучателя, с което последния изпълнил своето задължение по сделката.

Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовката и обслужването на заема определена добавка, представляваща печалбата на заемодателя. Годишният процента на разходите по заема бил фиксиран за срока на договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия не можел да бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Страните били уговорили обща стойност на плащанията по договора в размер на 617,26 лева, като договорната лихва била в размер на 117,26 лева, която следвало да се изплаща на части с договорените месечни погасителни вноски. Заемополучателят се бил задължил по процесния договор да върне заемната сума в срок до 18.09.2019г. на 12 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер 51,44 лева, като първата вноска следвало да бъде платена на 18.10.2018г., а последната била с падеж на плащане на 18.09.2019г. Сочи се, че срокът на договора бил изтекъл на дата 18.09.2019г. с последната погасителна вноска и не бил обявен за предсрочно изискуем.

Съобразно клаузите на сключения договор за заем, страните се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения – издаване на запис на заповед от страна на заемателя, предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорна главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на условията посочени в договора относно размер на осигурителен доход, да не са поръчители по друг договор за заем, да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения и др. С подписването на договора за заем, заемателят декларирал, че се счита за уведомен в случай, че в тридневен срок от подписване на договора не представи договореното обезпечение, същият дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на задължение, като предвид неизпълнение на въпросното задължение, на длъжника била начислена неустойка в размер на 414,74 лева, която била разсрочена на 12 равни вноски в размер на 34,56 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска, дължима от заемодателя била в размер на 86,00 лева.

Съобразно приложимите Общи условия при забава плащане на дължимите погасителни вноски заемателят дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки ден на просрочие, като в тази връзка ответникът дължал сумата от 111,79 лева за периода 17.11.2018г.

/датата, на която бил станала изискуема първата неплатена погасителна вноска от длъжника/ до датата на подаване на заявлението в съда, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.

Заемополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като изплатената сума била в размер на 86 лева, с която били погасени както следва: неустойка – 34,56 лева; договорна лихва: 34,44 лева и главница: 17,00 лева.

Предвид това за ищцовото дружество възникнало правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника Р.Т.К. за дължимите суми.

Съдът бил уважил претеницята по образуваното ч.гр.д.№ 693/2019г., по описа на РС – Средец и бил издал заповед за изпълнение, но тъй като длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което от своя страна обуславяло и правния интерес от предявяване на настоящата искова молба. Отправя искане да се постанови съдебен акт, по силата на който да се признае за установено по отношение на длъжника Р.Т.К., че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 465,56 лева – представляваща главница по договор за заем; 100,26 лева – представляваща договорна лихва за периода от 17.11.2018г. до 18.09.2019г.; 380,18 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 17.11.2018г. до 18.09.2019г.; 111,79 лева –– представляваща обезщетение за забава за периода от 17.11.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от дата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските, сторени в исковото и заповедното производство.

В хода на производството ищеца поддържа исковата молба, като релевира подробни съображения по същество на спора и отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Р.Т.К., чрез пълномощника адв.Е.Д.. Релвира доводи, че извършената цесия все още не била произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като препис от исковата молба и приложенията към нея били връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Уведомяването за цесията не можело да произведе действие и тъй като представителството на особения представител било по силата на закона, а не договорно такова. Във връзка с претенцията за неустойка, особеният представител счита, че не е установено неизпълнението на задължението, обуславящо дължимостта на вземането за нея. Това от своя страна имало за последица неоснователност на претенцията за неустойката. Отделно от това излага доводи, че процесната неустойка излиза извън типичната си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, същата била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПП, уреждаща максимален размер на годишния процента на разходите, поради което на основание чл.21 от ЗПП била нищожна и плащане по нея не се дължало. По тези съображения адв.Д. счита, че исковете с правно основание чл.92 от ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни. Сочи подробни съображения във връзка с недължимостта на претендираното юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност, че следва да бъде определено такова възнаграждение в минимален размер.

В проведените открити съдебни заседания особения представител адв.Е.Д. – Н. поддържа отговора на исковата молба. Счита, че прехвърлянето на вземането е недействително, тъй като липсвали доказателства да е платена покупко – продажната цена. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.

Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за паричен заем №

601011 към искане № 66793 от 18.09.2018г. се установява, че „Креди Йес“ ООД е предоставило на Р.Т.К. заем в размер на 500,00 лева, като страните са уговорили месечен лихвен процент от 3,4%, ГПР от 49,368%, погасителна вноска в размер на 51,44 лева, като кредитът следва да бъде заплатен на 12 броя вноски, като датата на първо плащане е 18.10.2018г., а датата на последното плащане е 18.09.2019г., посочена е и размера на общата сума за плащане по кредита – 617,26 лева. С процесния договор за уговорени и обезпечения – поръчителство на едно или две лица, отговарящи на определени условия, както и едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на зеамтеля. При непредставяне на уговорените обезпечения в срок от три дни се начислявала неустойка съобразно чл.19, ал.2 от ОУ, като нейният размер е обективиран в чл.8 от договора за заем и в процесния случай е начислена такава в размер на 414,74, платима на 12 равни месечни вноски, ведно с дължимите вноски по самия заем, всяка в размер от 34,56 лева, като видно от представения погасителен план към договора за заем общия размер на погасителната вноска е 86 лева /51,44 лева – вноска по заема и 34,56 – неустойка за обезпечението/.

В чл.4, ал.1 от договора страните са обективирали, че с полагане на подпис от страна на заемополучателката, удостоверявала получаването на заемната сума от 500,00 лева. Представено е молбата за отпускане на процесната заемна сума с № 66793 от 18.08.2018г., с която ответницата отправя волеизявление до „Креди Йес“ ООД за отпускане в заем на сумата от 500,00 лева.

По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на взамения /цесия/ от 28.03.2019г., сключен между „Креди Йес“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с потвърждение за извършената цесия от 08.05.2019г. от „Креди Йес“ ООД, както и Приложение № 1 от 08.05.2019г. към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.03.2019г., видно от които вземането на „Креди Йес“ ООД към ответницата по договора за заем от о18.09.2018г. е прехвърлено изцяло на дружеството ищец.