Решение № 79 от 10.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. К., 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320102075 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 128 от КТ във вр. с чл. 224, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът - В. С. М. твърди, че била в трудово правоотношение – старши учител в ОУ „***“ с. Р., общ. К., което е било прекратено, считано от 01.08.2023г., на основание Заповед № РД-11-813/01.08.2023 г., с правно основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ.

Твърди, че била член на синдикална организация СС към КТ „Подкрепа“ в ОУ „***“ към 31.07.2023г., спазвала е разпоредбите и Устава и е заплащала добросъвестно членския си внос, удостоверено със Служебна бележка с изх.

№11/21.10.2025г.

На 10.08.2023 г. бил сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна и две синдикални организации от друга – Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България. С въпросния Анекс било прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., като за старши учител е било предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв. за периода, считано от 01.01.2023 г. Изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения било заложено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023г., който макар да е бил приет на 01.08.2023г., е влязъл в сила от 01.01.2023г.

1

На 10.10.2023г. подала Заявление до бившата директорка на ОУ „***“ с.

Р., което е било входирано с вх. № РД-25-36 от 10.10.2023г., с което е претендирала трудовите възнаграждения, които е получила за периода от 01.01.2023г. до 31.07.2023г. (момента на прекратяване на трудовото й правоотношение) да бъдат актуализирани, съобразно сключения анекс.

Твърди, че получила отказ от директора на ответното училище с Изх.

№РД-25-8/12.10.2023г., като били приложени и редица писма от МОН, които били неотносими към спора. Освен това навели твърдения, че дори изричен писмен отказ от директора на ответното училище не е бил необходим, понеже полагащото се трудово възнаграждение не е било търсимо, а е било дължимо.

Считано от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. (момента на прекратяване на трудовоправните отношения) са били изминали точно 7 (седем) месеца, в които на ищцата било изплащано възнаграждение по трудовия й договор в размер на работната заплата преди актуализирането спрямо Анекса. Сумите, които претендира представлявали разлика между получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса. Същите произтичали от трудовото правоотношение, респективно от прекратяването на същото, приблизително са били, както следва:

- Иск по чл.128, т.2 от КТ – разлика между изплатено и дължимо трудово възнаграждение (основно и допълнително) за периода 01.01.2023г. до 01.07.2023г. – 2266.95 лв., ведно с дължимата лихва за забава, считано от 11.10.23г. до депозиране на исковата молба в съда и законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

- Иск по чл. 222, ал.3 от КТ – 3840.50 лв. – разлика между изплатеното и дължимо обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с дължимата лихва за забава, считано от 11.10.2023г. до депозиране на исковата молба в съда и законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

- Иск по чл. 224, ал.1 от КТ – 1250.50 лв. – разлика между изплатеното и дължимото обезщетение за неизползван годишен отпуск за 29 работни дни, ведно с дължимата лихва за забава, считано от 11.10.2023г. до депозиране на исковата молба в съда и законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Посочва, че Колективният трудов договор представлявал недържавен източник на трудовоправни норми, като изразеното му социално предназначение било да урежда повече на брой и по-богати по съдържание субективни права. В тази връзка цитира практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 449 от 17.06.2010г. по гр.д. № 113/2009г. на ВКС.

Страните били свободни да уговарят различни взаимни права и задължения извън уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е принцип на гражданското право, като тя е ограничена единствено от императивните разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 от КТ да се уговарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. Правилото за поведение, съдържащо се в Анекса и касаещо минимални работни заплати е с изрично уредено действие „ex tunc” или т.нар. обратна сила – „Наредбата е 2 влизала в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник, с изключение на § 2, който е влизал в сила от 1 януари 2023 г. Разпоредбата на чл. 57 от КТ предвиждала, че колективният трудов договор имо действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора. В процесния период ищцата несъмнено била в трудово правоотношение с ответното училище и била член на синдикална организация и предвиденото изменение на минималните възнаграждения я засягало и имало действие спрямо нея.

Съгласно чл. 4 от сключения КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269/06.12.2022г., постигнатите между страните договорености били минимални, имали задължителен характер и се прилагали за работниците и служителите – членове на синдикалните организации и за работодателите – членове на организациите на работодателите – страни по договора. С предвиденото обратно действие на клаузата на Анекса, засягаща размера на минималното трудово възнаграждение, законодателят е постановил същите да се прилагат, считано от 01.01.2023г., като по този начин е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти, без значение дали същите са съществували или не в момента, в който е бил сключен Анексът за изменение на КТД. Следователно посочените разпоредби се прилагали по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите (01.01.2023г.) са отговаряли на изискванията на закона – да са страни, полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила били предвидени по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което било изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 от ЗНА.

Категорична била и научната литература по действието на закона във времето и т.нар. същинско обратно действие (ex tunc). Обратното действие на закон, наредба или на конкретна разпоредба от тях означавало действие назад във времето, но единствено ако изрично е упоменато в правния източник и само в обществен интерес. Ето защо ищцата, която безспорно е полагала труд в процесния период, е имала право да получи предвиденото в Закона за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Тъй като с приемането на разпоредбите са били преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, следвало да се приеме, че считано от 01.01.2023г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала. Във връзка с защитната теза на ищцата, същата пространствено се позовава и цитира константна и еднопосочна практиката на съдилищата в Република България.

Твърди, че неизплащането на трудовото възнаграждение след подаване на заявление от страна на ищцата е в нарушение на чл. 8, ал. 2 от КТ, който е въвеждал законовата презумпция за добросъвестност от страна на работодателя. Установеният в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ принцип бил нарушен чрез деянията на работодателя за отказ да изплати на ищцата полагащото й се трудово възнаграждение. Налице е превратно упражняване на власт и поведение в разрез с добрите нрави и морални ценности. Отказът да изплати полагащото се възнаграждение е дискриминационно третиране в нарушение на чл. 6 от КРБ, чл. 18 и чл. 4 ЗЗДискр., както и чл. 14 от ЕКЗПЧОС, което е противоправно и е представлявало форма на злоупотреба с права по чл. от 8 от КТ. Предвид изложеното мотивира наличие на правен интерес от завеждане на настоящата искова претенция.

3

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата следните суми:

- 2266.95 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022г. брутно трудово възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от 01.01.2023г. до 31.07.2023г., ведно с мораторна лихва в размер на 500.00 лева за времето от 11.10.2023г. до предявяване на исковата молба в съда и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;

- 1250.50 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 29 дни, ведно с мораторна лихва в размер на 300.00 лева, считано от 11.10. 2023г. до предявяване на исковата молба и дължимата лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението;

- 3840.50 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с ведно с мораторна лихва в размер на 800.00 лева, считано от 11.10.2023г. до предявяване на исковата молба и дължимата лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

МОЛИ на основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът да постанови предварително изпълнение на присъденото трудово възнаграждение при уважаване на иска. Претендира за направените по делото разноски. Посочва банкова сметка за плащане на задължението, съгласно чл.127, ал.4 от ГПК IBAN: *****, BIC: *****, Банка: Postbank, Титуляр: В. С. М..

В ХОДА на делото е допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, както следва:

- искът по чл. 128, т. 2 от КТ е предявен за сумата от 977.94 евро (1912.68 лв.), а мораторна лихва върху главницата е предявена за сумата от 282.90 евро (553.31 лв.);

- иск по чл. 222, ал. 3 от КТ е предявен за сумата от 2004.07 евро (3919.63 лв.), а искът за дължимата лихва за забава върху главницата е предявен за сумата от 579.75 евро (1133.89 лв.);

- иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 29 работни дни е предявен за сумата от 282.45 евро (552.43 лв.), а искът за мораторна лихва върху главницата е предявен за сумата от 81.71 евро (159.81 лв.).

ОТВЕТНИКЪТ намира предявените искове за процесуално допустими, но по съществото си за неоснователни. Исковите претенции се основавали на подписан Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование. Видно от приложените по делото писмени доказателства, съществувалото между ищцата и ответника трудово правоотношение е прекратено със Заповед № РД11-823/01.08.2023г., с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Към този 4 момент цитираният анекс все още не е бил подписан и не било възможно да се правят каквито и да е корекции по трудовото възнаграждение на ищцата, включително и по отношение на изплатените й обезщетения, описани подробно в заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение.

Разпечатката съдържа 35 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d19eded-0e51-49d0-91d1-7893df341744