Протокол № 653 от 29.04.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 653 гр. Варна, 26.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20233100101717 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът „Д.П.“ ЕООД, редовно призован. Представлява се адв. Д.С., редовно преупълномощена от адв. Д. Д. и приета от съда от днес.

Ответникът Т. И. П. , редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. А. П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Вещото лице Б. С. Б. , редовно призован, явява се лично.

Вещото лице Н. Н. А., редовно призован, не се явява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 10696/24.04.2024 г., депозирана от вещото лице Н. А., в която същият посочва, че поради огромния обем от материали по делото и с поставените въпроси му е необходим допълнителен срок за изготвяне на заключението.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 10221/18.04.2024 г., депозирана от вещото лице Б. Б., в която същият посочва, че не е в състояние да представи заключение в срока по чл. 199 от ГПК, тъй като му е необходимо време за вярното и коректно изготвяне на заключението. Моли да му се даде възможност за изготвянето му.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради 1 което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. С.: Поддържаме исковата молба и становището по отговора, подадено на 25.04.2024 г. по електронен път. Оспорваме отговора.

Адв. П.: Оспорвам исковата молба. Подробни аргументи съм изложила в отговора.

Със становището, което колегата сега цитира се запознах тази сутрин и ще изразя становище по него.

Дружеството „П.**“ ЕООД има сключен договор с „В.“ ЕООД и този сключен договор е от 18.03.2019 г. и е приложен към исковата молба на лист 22. Този договор е между „В.“ ЕООД и „П.**“ и с него са определени условията и сроковете за изграждане на сградата. Същият този договор е цитиран в Акт 15. Той е и част от строителната документация, съхранявана в Район „Приморски“, с която аз се снабдих въз основа на издаденото съдебно удостоверение. „П.**“ ЕООД е и продължило строителството. Според моят доверител, то е и завършило цялата сграда. Не знаем, кой е платил изграждането.

Според доверителят ми и по данни от „В.“ ЕООД строителството на сградата след спирането му е продължило по условията и сроковете на този договор.

Моят доверител се е противопоставил на извършването на СМР в личен разговор с управителя на „Д.П.“ ЕООД. Проведени са няколко разговора, като след тотално влошаване на отношенията между страните и след узнаване от страна на моя доверител за извършената сделка, с която ищцовото дружество е придобило неговия апартамент - № 10, по който той има предварителен договор, въпреки, че е знаел. След това отношенията се влошават коренно и тогава точно, той е заявил, че не иска да има никакви отношения с това дружество. Не желае да комуникира, нито да строи, нито каквото и да е относно сградата.

Това се е случило малко след разменения чат и преди подаване на исковата молба. Периодът ориентировъчно е края на 2021 г.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило Становище с вх. № 10846/25.04.2024 г., депозирано от „Д.П.“ ЕООД по подадения отговор на исковата молба и изготвения от съда проект за доклад.

В него, адв. Д., пълномощник на дружеството заявява, че подадената искова молба е редовна, тъй като в нея е посочен отрязъка от време, в което се твърди, че са извършени посочените СМР.

По отношение на постъпилия отговор, дружеството посочва, че „П.**“ ЕООД е посочено като строител в съставената документация, тъй като е започнало изграждането на строежа по възлагане на „В.“ ЕООД, като е изградило носещата й конструкция – основи, плочи, носещи колони и т.н.

Счита, че твърденията относно сключването на предварителни договори за 2 придобиване на собствеността върху апартамент № 10 и № 11 и ангажираните писмени доказателства, са неотносими към предмета на спора, поради което тези писмени доказателства, касаещи апартамент № 10, не следва да бъдат приобщавани към доказателствата по делото.

Поддържат се вече изложените твърдения за вида, обема, времето на извършване на СМР, както и, че работата е добре управлявана в свой и чужд интерес, поради което ищецът дължи заплащане на частта от разходите, съответстваща на припадащите му се части и довършителни работи по собствения му обект.

Твърди се, че уговорената стойност на СМР в договора за строително – монтажни работи от 13.07.2019 г. касае разходите за изпълнение на съответстващата на притежаваните от ищеца самостоятелни обекти, описани в договора.

Изброените от ответната страна недостатъци са несъществени, тъй като сградата е въведена в експлоатация с удостоверение от 24.02.2023 г.

Посочва се още, че асансьорът вече функционира, считано от 01.10.2023 г., след сключване на договор за абонаментната му поддръжка от Общото събрание на етажната собственост, копие от който се прилага към становището.

Признава се, че ответникът е уведомил ищеца след предаване владението върху обекта за констатирани недостатъци – изгоряло осветително тяло на терасата, дефект в дограмата, за което е отправено искане за гаранционно обслужване от 06.12.2023 г., копие от което също е представено към становището.

Оспорва се възникването и размера на заявеното под формата на възражение за прихващане вземане за обезщетение за лишаване от ползването на апартамент № 11, тъй като ищцовото дружество не е пасивно материално – правно легитимирано да отговаря по тази претенция.

По отношение на изготвения проект за доклад е обърнато внимание на съда, че под т.

5 от петитума на исковата молба е формулирано искане по чл. 59 ЗЗД, което не е намерило място в доклада, поради което се настоява за допълването му.

Към становището е приложен наред с посочените по- горе доказателства и Нотариален акт от 13.12.2019 г., обективиращ договор за покупко – продажба на правото на строеж, закупено от Т. П. на посочената дата.

Адв. П.: По изготвения проект за доклад се присъединявам към становището на колегата, че по т. 5 от петитума действително няма произнасяне, поради което съдът дължи такова. Ако счита, че е недопустим иска, съответно с определение да го прекрати, или да го докладва.

По отношение на проекто – доклада, Варненски окръжен съд е приел, че претендираната сума е с включен ДДС, като не е уточнено ищеца регистрирано лице ли е по ДДС, или не. В този смисъл аз допълвам отговора си и с възражение, че претендираните 3 суми не се дължат с ДДС, тъй като се касае за извън договорен източник на облигационни отношения. Всички фактури в случая за разходи са на името на ищеца и, ако той е регистрирано лице по ДДС и доколкото ищецът е ползвал данъчен кредит и респективно е внасял ДДС и не е доставчик на услуги по отношение на ответника, то няма и правно основание да претендира разходите с включен ДДС. Така би се стигнало до неоснователно обогатяване, като в патримониума на ищеца ще възникне едно и също вземане два пъти.

Считам, че е допусната грешка в доклада на стр. 10, абзац 6, изр. 2, като вместо „Е.С.“ ЕООД следва да бъде вписано „П.**“ ЕООД, което фигурира във всички строителни книжа. Това е във връзка с нашия отговор. В строителната документация, в качеството на строител е посочен „П.**“ ЕООД, а не „Е.С.“. Допусната е техническа грешка.

Също така, в отговора сме навели и твърдение, че, ако се окаже, че с приложените фактури действително са закупени материали и е платена извършената работа, то те са за друг обект на ищеца.

Имаме и възражения относно разпределената доказателствена тежест във всеки един от исковете, като на ответника е вменено да докаже, че договора за строителството от 02.11.2020 г. е антидатиран. В тази връзка обръщам Вашето внимание, че ответникът не е страна по този договор, който по съществото си е частен документ и съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК няма достоверна дата. Възражението ни е и за антидатиране, но доказателствената тежест не е правилно разпределена. Смятаме, че достоверността на датата би следвало да бъде разпределена в тежестта на страната, която го е представила, и която е и страна по този договор.

Други възражения относно доклада нямам.

Относно становището на ищецът, по т. 1.2. – предпоследен абзац на стр. 2, че платените от ответника суми по двата предварителни договора имат значение за договорните отношения помежду им, но не и към процесните претенции, същите са неоснователни. По аналогия на тези разсъждения на ищеца, то тогава неотносими за спора са и договорните отношения между „Е.С.“ ЕООД и „Д.П.“ ЕООД доколкото ответника не е страна по тях.

Относно мотивът на ищеца да довърши сградата, изложено в последен абзац на стр.

2, поради това, че е платил значителни суми за придобиването на самостоятелни обекти, то това не отговаря на истината.

Обратно на тези твърдения, всички обекти са придобити от ищецът на значително пониска от реалната пазарна цена срещу прихващане на несъществуващ дълг и признание, че за част от обектите има сключени предварителни договори с други лица, в това число и с доверителят ми. Затова и ответникът на 16.03.2022 г. е подал искова молба срещу „В.“ ЕООД, „К.О.С.“ ЕООД, „А.Ш.“ ЕООД и „Д.П.“ ЕООД, иск по чл. 135 от ЗЗД за прогласяване за относително недействителни поредицата от сделки, касаещи апартамент 10, паркоместа 5 и 6 и ид. части от парцела. По това е образувано т. д. № 163/2022 г. по описа на ВОС. Към настоящия момент това дело е висящо пред Апелативен съд – Варна по 4 въззивна жалба на ищеца и към настоящия момент е обявено за решаване.

Относно оспорването на ответникът, че не дължи разходи, т.е. становището на ищеца във връзка с нашето оспорване, че не се дължат разходи за озеленяване на двора, паркоместата и оградата, отново заявявам, че доверителят ми не се легитимира като собственик и заинтересовано лице, както на двора, така и на паркоместата. Размерът на претенцията е определен съобразно притежаване на процент идеални части, и ако за общите части на сградата доверителят ми се легитимира като собственик, то за двора и паркоместата не е така. „Комуто ползите, нему и тежестите“. Нещо повече, свободното дворно място е оградено и разпределено за ползване единствено и само от собствениците на ап. 2 и ателие 1, а доверителят ми няма достъп до него. Приложили сме и нотариални актове към отговора на исковата молба.

Факт е, че сградата е построена. Факт е, че доверителят ми е станал собственик на апартамент 11. Има довършителни работи. Въпросът е на кого се дължат тези пари от доверителя ми. Той е платил голяма част от стойността на жилището, което е придобил.

Платил го е по силата на предварителен договор, като впоследствие има и сключен окончателен договор, който сега докладвахте за продажба право на строеж. Дружеството „П.**“ ЕООД е построило сградата. Би трябвало дружеството „В.“ ЕООД да е платило, не можем да кажем, кой точно е платил.

Оспорвам твърдението, че сградата е завършена от „Д.“ ЕООД. Ако се установи обратното, то това е направено с мисълта и намерението да е само и единствено за сметка на „Д.П.“, за което сме навели доводи още с отговора на исковата молба. В днешното съдебно заседание ще представя и доказателство за изявления на ищеца, направени в този смисъл.

Относно договорът за СМР от 13.07.2019 г. между ищеца и „В.“ ЕООД. Към отговора сме представили този договор, с който „В.“ е поело задължение да построи и въведе в експлоатация сградата. Същият според нас е доказателство за валидни договорни отношения, касаещи строителството и въвеждане на сградата в експлоатация и, ако не са изпълнени задълженията по този договор, то ищецът може и следва да бъде обезвъзмезден от изпълнителя по този договор. Затова ние считаме и, че не е налице обедняване на ищеца, а претенцията е неоснователна, защото при наличие на договор между подобрителя и третото в спора лице, собственикът на подобрения имот не дължи суми за подобренията, извършени от подобрителя. Има и практика в този смисъл.

Адв. С.: Нашето становище по изготвения проект за доклад сме го изложили в становището, входирано на 25.04.2024 г. Обърнали сме внимание на т. 5 от петитума на исковата молба. В момента не мога да конкретизирам каква е точно разликата между иска по чл. 61, ал.3, във връзка с чл. 59 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД, тъй като съм нова в делото. Вие докладвахте становището за апартамент 10 и нотариалните актове, касаещи продажбите, че са неотносими към предмета на спора. При допускане на комплексна съдебно – техническа и икономическа експертиза, колегата е записал, че поставените задачи следва да бъдат 5 прецизирани от решаващия орган, като задачите с № 3 и № 5 така формулирани в доклада, считаме, че следва да се вземе предвид, че процесната сграда е въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 20/24.02.2023 г. В тази връзка, претендираме, че СМР са изпълнени след издаване на Образец Акт 15 и са били необходими за въвеждане на процесната сграда в експлоатация.