Решение № 19621 от 19.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 18784/2024
- Вид
- Решение № 19621
- Подписан
- 19.10.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ ВАЛЕНТИНОВА ГРЪНЧАРСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл.155 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- §1 т.2а · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21, т. 1 · Закон за защита на конкуренцията
РЕШЕНИЕ
№ 19621 гр. София, 19.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА Гражданско дело № 20241110118784 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 153 ЗЕ, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. В. М..
С исковата молба ищецът иска признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 521,34 евро с левова равностойност 1 019,66 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в ***, аб. № 26314, сумата от 100,14 евро с левова равностойност 195,85 лева - мораторна лихва периода от 15.09.2018г. до 22.03.2021г., сумата от 14,65 евро с левова равностойност 28,65 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2019г., както и сумата от 3,43 евро с левова равностойност 6,70 лева – мораторна лихва за периода от 31.03.2018г. до 22.03.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 13.09.2021г. до окончателното плащане, и за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.11.2021г. по ч.гр.д. № 53181/2021г. по описа на СРС, 142 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че И. В. М. като собственик на топлоснабден имот - находящ се на адрес: ***, аб. № 161385, е клиент по неформален договор за продажба на ТЕ и не е заплатил сумата от 1 019,66 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., сумата от 195,85 лева - мораторна лихва периода от 15.09.2018г. до 22.03.2021г., сумата от 28,65 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018г.
1 до 30.04.2019г., както и сумата от 6,70 лева – мораторна лихва за периода от 31.03.2018г. до 22.03.2021г. В исковата молба се излага, че ищецът издава текущи фактури за клиентския номер, по прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон ФДР „Техем сървисис“ ЕООД е изготвяла дялово разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури, незаплатени от ответника. Поддържа се, че съгласно приложимите за процесния период Общи условия ответникът е следвало да заплаща месечните суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но не е сторил това, поради което е изпаднал в забава и дължи и обезщетение за забавата. Поради изложеното счита, че в негова полза са възникнали притезания за исковите суми. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. В. М. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на исковите претенции. Не оспорва, че по време на исковия период ищцовото дружество е доставяло в топлоснабдения имот посочените в исковата молба количества топлинна енергия. Релевира възражение, че част от вземанията на кредитора са погасени поради изтекъл 3-годишен давностен срок. Оспорва дължимостта на претендираните мораторни лихви с доводи, че начисляването на законна лихва върху прогнозни месечни сметки представлява налагане на нелоялно условие по смисъла чл. 21, т. 1 ЗЗК, тъй като прогнозните вземания не са ликвидни и изискуеми. Възразява срещу дължимостта на цената за предоставена услуга по дялово разпределение, доколкото с Решение по дело С-760/2023г. по описа на Съда на Европейския съюз формулата за изчисляване на услугата дялово разпределение е отменена. Излага съображения, че клаузите на чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от общите условия са неравноправни и водят до значително неравновесие в правата и задълженията на страните. Поддържа, че не е получавал от ответното дружество фактурите за топлинна енергия, поради което не е изпаднал в забава. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е отделил в доклада си като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: че И. В. М. е собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, че между „Топлофикация София“ ЕАД и И. В. М. е съществувало облигационно правоотношение по силата на неформален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот, както и че по време на исковия период ищецът е доставял в топлоснабдения имот твърдените количества топлинна енергия в посочената стойност.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да докаже, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, че по силата на неформален договор за 2 продажба на топлинна енергия за битови нужди, възникнал по силата на правото на собственост върху топлоснабден имот, е доставял топлинна енергия до топлоснабдения имот в твърдяното количество и стойност, че същата е фактурирана по приетите от КЕВР цени, че за него е възникнало основание да събира вземания за дялово разпределение, че основанието му за последното произтича от договор с ФДР. По възражението за изтекла погасителна давност следва да установи настъпването на факти, обуславящи спиране, съответно прекъсване на давностния срок, за което обстоятелство не сочи доказателства. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1 , 13 ДР на ЗЕЕЕ (отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката , обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобИ.е/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. ОткрИ.ето или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
3
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда-етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобИ.ето на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, като при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
С Нотариален акт № 33/05.12.2001 г., т. I, дело № 34/2 0 0 1 г. на Нотариуса при Софийския районен съд, Г. И.ов Й продава на А. И.ова П. следния имот: Апартамент, находящ се в ***, етаж II. Видно от Удостоверение за наследници от 29.06.2021 г. на СО, район Оборище, А. И.ова П. е починала на 13.06.2020 г. и е оставила наследник по закон И. В. М. Няма възражения и представени доказателства ответникът да е изгубил на някакво основание качеството си на собственици по отношение на този имот. С оглед на това се налага изводът, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на § 1, т.13 от ЗЕЕЕ /отм./ и §1 т.42 /отм./ от ДР на ЗЕ. респ. - §1 т.2а от ДР на ЗЕ и чл.
153 от ЗЕ, поради което дължи стойността на доставената и потребена топлинна енергия. Като собственик на имота, има качеството на потребител на топлинна енергия, съответно отговаря за стойността на потребеното количество.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на Сървисис“ ЕООД, съгласно представения 4 протокол от общо събрание на етажните собственици от 05.09.2002 г.
Ответникът И. В. М. е упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните от ищеца с исковата молба /съот. Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ вземания, което следва да бъде разгледано. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Разпечатката съдържа 24 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d19c146-3ed8-4a66-8cc4-9882d8dd2b21