Определение № 635 от 01.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 635 гр. Стара Загора, 01.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500334 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на „А.к.п.з.“ АД, гр.С. против Разпореждане № 2435 от 04.04.2024 г., постановено по ч.гр.д.

1116/2024 г. по описа на РС - Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против длъжника Х. Г. К. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че районният съд стигнал до неправилен извод, че били налице пречките по чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението.

Връчването на уведомление за цесия и за предсрочна изискуемост до длъжника не били сред необходимите изрично посочени в чл. 410, ал.3 ГПК документи. Сочи, че в производството по чл. 410 ГПК не се правила проверка за предпоставките за предявяване на правото на иск, както в исковото производство. В заявлението било посочено, че за извършената цесия било съобщено на длъжника, както и, че била обявена предсрочната изискуемост на вземането. Счита, че приложените документи към заявлението били редовни от външна страна и удостоверявали подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и вместо него съдът да постанови да се издаде заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК за претендираните суми.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на „АКПЗ “ АД, С. срещу Х. Г. К., за вземане в размер на 1

627.44 лева – главница, 16.12 лева – договорна лихва за периода от 31.12.2021г.. до 06.08.2022 г., 105.91 лева – мораторна лихва за периода от 07.08..2022 г. до 27.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземането произтича от договор за кредит „А1 карта“ от 05.07.2019 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и Х. К. за 500 лв. кредитен лимит. С подписан Анекс от 21.07.2019г. кредитния лимит бил променен на 700 лв. На 28.03.2023г. с Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на парични задължения, между кредитора и АКПЗ било прехвърлено вземането. Длъжникът бил уведомен за цесията. Твърди, че към настоящия момент дължимата главница била 627.44 лв. Дължала се и договорна лихва в размер 16.12 лв. за периода от 31.12.2021г. до датата на първата транзакция по кредитната карта до 06.08.2922г. – датата на настъпване на предсрочна изискуемост.

С разпореждане от 18.03.2024г. съдът е оставил без движение заявлението, с указания да се представят уведомленията за цесията и уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, и доказателства за получаването им от длъжника. С молба от 02.04.2024г. заявителят, чрез пълномощника си е посочил, че съществува постоянна съдебна практика, че доказването на факта на прехвърляне на вземането не следва да се осъществява в хода на заповедното производство, а в хода на исковото, доколкото целта на заповедното производство е единствено да провери дали вземането е спорно. Заявява, че са спазени изискванията на закона и моли да се издаде заповед за изпълнение.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че когато вземането произтича от договор за кредит, сключен с потребител, нормата на чл. 410 ГПК изисква императивно към него да се прилагат и всички изменения на този договор, каквото безспорно е уведомяването до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с доказателства за получаването му преди подаване на заявлението в съда, защото според ВКС предсрочната изискуемост представлява такова изменение на договора.

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, във въззивното производство, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е в производството по чл. 269 ГПК. Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Определението е допустимо, поради което 2 въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК.

Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да приложи договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението.

В заявлението по чл. 410 ГПК, обаче заявителят следва да опише основанието, всички факти и обстоятелства, на които претендира вземането си – размер, падеж, да има твърдения кога длъжникът е платил, твърдения каква част, по какво перо от дълга е престирал, от кога длъжникът не плаща, т. е. началната дата на забава, кога е последно направената вноска, съответна каква част от нея е погасена, да има твърдения за легитимация като кредитор, да има твърдения кога е извършена цесията, твърдение кога и по какъв начин длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост и др. това е така,защото на основание чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на всички изисквания за редовна ИМ.

В случая в заявлението не се твърди длъжникът да е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, не се сочи по какъв начин, на която дата и изобщо дали му е съобщено това изменение на договора за кредит. След оставяне без движение на заявлението от съда с конкретни указания, заявителят не е уточнил това обстоятелство, не е представил доказателство за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост по договора за кредит.

В представения по делото договор за кредит „А, карта“ в чл. 21, ал.1 е 3 предвидено възможност на кредитора при определени условия на неплащане на задължението по кредита да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо. Предвидено е обявяване на предсрочната изискуемост да се извършва по някой от начините по чл. 27 от договора. Тъй като заявлението по чл. 410 ГПК следва да отговаря на изискванията за искова молба – чл. 127 ГПК, обстоятелството за настъпила предсрочна изискуемост, следва да е изрично посочено в текстовата част на заявлението. Следва да е посочено на коя дата, по какъв от посочените в чл. 27 от договора за кредит начини на длъжника е съобщена обявената от кредитора предсрочна изискуемост по кредита за цялото задължение. Липсата на изложени обстоятелства в заявлението в тази връзка го правят нередовно, поради което правилно районния съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Твърдението, че длъжникът е уведомен за обявената предсрочна изискуемост, на коя дата, по какъв начин е част от редовността на заявлението по чл. 410 ГПК. Това основание е достатъчно, да се приеме, че заявлението е нередовно и да бъде отхвърлено изцяло, в какъвто смисъл се е произнесъл и заповедният съд. Подадената жалба е неоснователна, а разпореждането по чл. 413, ал. 2 ГПК следва да се потвърди изцяло като правилно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2435 от 04.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. 1116/2024 г. по описа на РС - Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4