Решение № 101 от 24.01.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Кюстендил, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20221520102112 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба с вх. №10274/18.11.2022 г.

/неколкократно коригирана в хода на производство/, депозирана от Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните директори М. К. и С.С., против Ц.

М. С., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ж. к. “Г.“ №***, ет. *, ап. **.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна чрез назначения особен представител - адв. С. К. Е упражнила правото си на отговор.

В исковата молба се сочи, че на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и гаранционните фондове от 29.04.2002 г., възстановило изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Италия щети №120823/05.12.2017 г. и №220155/15.12.2017 г. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 9 001, 96 лв., от които: по щета №120823/05.12.2017 г. за увредените при ПТП, настъпило на 26.07.2017 г. в Италия л. а. „Ф.“, модел „ **“, с рег. №******, собственост на Е. А. Б., сума в размер на 5 174, 13 лв. за имуществени вреди и л. а. „Ф.“, модел „Д.“, с рег. № ******, собственост на Дименсионе Ауто, сума в размер на 925, 52 лв. за имуществени вреди. по щета №220155/15.12.2017 г. за пострадалата Е. А. Б., като водач на л.

1 а. „Ф.“, модел „**“, с рег. №******* по същото ПТП сума в размер на 2 902, 31 лв. за неимуществени вреди.

Виновен за катастрофата била ответникът С., която при управление на л.а. „Ф.“ модел „Г.“, с рег. №********, не съобразила необходимата дистанция от спрелия в колона пред него л.а. л. а. „Ф.“, модел „**“, с рег.

№***** и го удря отзад. Вследствие на това са предизвикани травматични увреждания на Е. Б.. Увреждащия автомобил бил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в нарушение на разпоредбата на чл. 490 от Кодекса за застраховането. С регресна покана бил търсен ответникът да възстанови платеното от Гаранционния фонд, но погасяване понастоящем не било настъпило.

Съгласно чл. 559, ал.1, т. 1от КЗ, ГФ възстановявал суми, изплатени от компенсационния орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намирало на територията на Република България. Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждали от правото на държавата, на чиято територия били настъпили –чл. 105 от КМЧП, клауза 3.4 от СКОГФ. В сумата претендирана от ГФ били включени всички разходи, сторени от НББАЗ, необходими за обработка на документи по процесната щета. С факта на плащане ГФ встъпило изцяло в правата на увреденото лице и на основание чл. 558, ал.7 от КЗ имало право на регресен иск срещу причинителя, но суброгацията не била в пълен размер.

На тази база се иска осъждане на С. да заплати на Гаранционния фонд сумата от 9 001, 96 лв., представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щети №120823/05.12.2017 г. и №220155/15.12.2017 г. обезщетение ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковете до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител – адв. К., Е упражнил правото си на отговор. В отговора се сочи че исковата молба била нередовна, тъй като не се съдържал електронен адрес за връчване на ищеца при условията на чл. 38 и чл. 38а от ГПК. Искането за приемане на писмени доказателства не било надлежно осъществено, тъй като не било посочено какви обстоятелства се целяло да бъдат доказани с тях. От друга страна, искът бил принципно допустим, но неоснователен по основание и размер и се иска неговото отхвърляне. Оспорват се твърдените в ИМ обстоятелства, нямало вземане на ищеца, оспорват се приложените писмени доказателства. Не било ясно как италианския компенсационен орган бил приел, че вина за ПТП има водачът на българското МПС и щетите следвало да се възстановят от българския гаранционен фонд и по каква причина претендираната сума била възстановена от българския ГФ. Приложените снимки не изяснявали предмета на делото и не кореспондирали с изплатените 2 суми. Оспорва се обстоятелството, че ответницата била виновна за причинените вреди, не било ясно какво противоправно поведение имала ответницата, нито какви норми на движение по пътищата била нарушила.

Липсвала пряка и непосредствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди.

В съдебно заседание ищцовото дружество Гаранционен фонд, редовно уведомени, представляват се от адв. И., която поддържа предявената искова молба. Особеният представител на ответника - адв. К., оспорва претенциите на ищцовото дружество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

В преведен и заверен препис от двустранен протокол за ПТП от 26.07.2017 г., се сочи, че ответницата Ц. С., при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. №******, е сред участниците в ПТП, станало в Г. М., И., около 19, 10 ч. В същия документ, освен ответницата, се твърди участие в процесното ПТП още и на Е. А. Б., управлявала лек автомобил марка „Ф.“, модел „**“, с рег. № ******. Отбелязано е в протокола в раздел 12 „обстоятелства“, че автомобилът, управляван Б., е бил в паркирано състояние, а също и че колата на ответницата е извършила удар в задната част на първия автомобил. В Раздел 5 „Свидетели“ е отразено, че МПС на С. е ударило спрялото МПС на Б., а последното на свой ред ударило още един автомобил, намиращ се пред него. В раздел 10 и по отношение на двата автомобила са защриховани увредените зони на двата автомобила. От приложените писмени доказателства - преведено писмо, заверен препис, от 13.10.2017 г. /л. 9 от делото/ от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи / НББАЗ/ до Централно италианско бюро се установява, че С. е управлявала процесния лек автомобил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на реализиране на ПТП – 26.07.2017 г. От останалите приложени писмени документи, приети и неоспорени по делото /л. 11-42/ се установява, че ищецът е възстановил изплатено от НББАЗ на Националното бюро на Италия по щети №120823/05.12.2017 г. и №220155/15.12.2017 г. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди сума в общ размер на 9 001, 96 лв., от която 5 174, 13 лв. на Б. за имуществени вреди по л. а. „Ф.“, модел „**“, с рег. № ******, от която сума обезщетението е в размер на 4069, 41 лв., а 1 104, 72 лв. са ликвидационни разходи /л. 28/, за Б. е изплатена сумата от 2 902, 31 лв. за неимуществени вреди, от която 1 108, 69 евро /2 167, 49 лв./ обезщетение и 375, 24 евро ликвидационни разходи. Платени са още 925, 52 лв. /л.12/ за имуществени вреди по лек автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с рег. № ******, собственост на „Дименсионе Ауто“, от която 784, 35 лв. – обезщетение, и още 3

141, 17 лв. - ликвидационни разходи .

По делото е назначена и приета като обективно изготвена съдебноавтотехническа експертиза от в. л. Ф. К.. В същата е формулиран извод, че основната причина за настъпването на процесното произшествие е неправилното действие или бездействие на ответницата. От ПТП са произтекли материални повреди и на трите леки автомобила. Вещото лице е посочило стойности за взъстановителни ремонти на автомобилите „Ф.“ модел „**“ и „Ф.“, модел „Д.“, базирайки изводите си на италиански оценителни технически експертизи и документи по делото.

Заплатеното обезщетение за неимуществени вреди на Б. се обуславя от приложените документи, установяващи характера на нараняванията й вследствие на процесното ПТП и периода на възстановяване, приобщени в доказателствения материал по делото.

С регресна покана с изх. № ГФ-РП-331/26.05.2022 г. /л. 108/ ответникът е поканен да възстанови на ищеца вече изплатените от него суми, но по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че това е било сторено, като липсват и твърдения в този смисъл. Съгласно приложеното известие за доставяне /л. 109/ поканата е връчена лично на ответницата.

Останалите доказателства не променят крайните изводи, поради което съдът не ги коментира.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в КЗ, Правилника за устройство и дейност на ГФ и правилата и актовете на международното частно право, директиви на ЕС и международни споразумения между националните бюра на застрахователите на страните-членки на ЕС-Споразумение между компенсационните органи и ГФ, основано на Директива 2000/28/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните-членки във връзка със застраховките „Гражданска отговорност“.

Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на Република България. Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган. Функциите на ГФ, действащ в случая като компенсационен орган, се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по същество.

Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от 4 правото на държавата, на чиято територия са настъпили.

Компенсационият орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на компенсациите.

На компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги, както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.

С оглед горното сложният фактически състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие на територията на Република България или на територията на друга държава членка на ЕС, причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки, Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.

Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД , пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие виновното му и противоправно поведение.

От приложените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице се установява, че е настъпило ПТП на територията на Италия и то е причинено от незастраховано МПС с българска регистрация. Тук следва да се посочи, че за основателността на иска е без правно значение дали ответникът е собственик на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег.

№********.

Че Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е изплатило на Националното бюро на Италия обезщетение за причинени имуществени /за два леки автомобила/ и неимуществени вреди / на водач на един автомобил/, се установява от приложените документи, както се изяснява в обстоятелствената част. Гаранционен фонд е възстановил на компенсационния орган изплатените суми.

Разпечатката съдържа 38 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d191a22-784f-4f7c-9448-f8b96274bc07