Присъда № 126 от 12.12.2022, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 658/2022
- Вид
- Присъда № 126
- Подписан
- 12.12.2022
- В сила
- 30.12.2022
- Състав
- Мартина Иванова Кирова
Цитирани разпоредби
- чл. 8 · Закон за убежището и бежанците
- чл.27, ал.2 · Конституция на Република България
- чл.279 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.279, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
М О Т И В И към Присъда № 126/12.12.2022 година, постановена по НОХД № 658/2022г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП №325/2022г. по описа на ГПУ-Елхово, с който подсъдимият А.Х.А. /A.H.A./, е обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 24.11.2022 г., в района на гранична пирамида № 232, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в отсъствието на подсъдимия, редовно призован, но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на БП – адв.Н.С.Н. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор П.Ч. при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против подсъдимия А.Х.А. обвинение в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимия А.Х.А. за виновен по повдигнатото му обвинение и му наложи при условията на чл.54 от НК минимално предвидените в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК кумулативни наказания, а именно – три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено от изтърпяване за срок от 3 години и глоба в размер на 100 лева.
Защитникът на подсъдимия А.Х.А., адв.Н.Н. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира обвинението за доказано по несъмнен начин въз основа на събраните доказателства. С оглед на това защитата п ледира на подсъдимия да му бъде наложено минимално предвиденото в престъпния състав кумулативно наказание, в каквато насока е направеното от представителя на РП-Ямбол предложение.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият А.Х.А. е роден на 01.03.1999г. в гр.Дер Алзор, Сирийска арабска република и е гражданин на тази страна.
Видно от обясненията на подсъдимия А.Х.А., дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият напуснал през 2011г. родината си по произход и влязъл нелегално в Република Турция, като се е установил в гр.Истанбул, като работил като шивач и в други градове. Поради това, че в Р. Турция отношението към сирийските граждани в последните месеци се влошило, подсъдимият решил да се придвижи до Кралство Нидерландия, с намерението да потърси по-добър живот. Тъй като не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на територията на страна от Европейския съюз, каквато се явява Р.България, подсъдимият решил да премине по незаконен начин турско - българската граница. В изпълнение на намерението си, в Р. Турция А.Х.А. се свързал с неустановено лице /каналджия на име Абу Туфик/, с което срещу възнаграждение било уговорено да го преведе през държавната граница от Р. Турция в Р. България, от където да продължи за Сърбия, а от там за Нидерландия. За целта подсъдимият А.Х.А. се придвижил до гр.Одрин, от където на 23.11.2022г. рано сутринта заедно с други 11 свои сънародници, водени от турчин-каналджия, който не познавал, с автомобил се придвижили до гориста местност, от където продължили пеша в посока към турско-българската граница.
На 24.11.2022 година подсъдимият и спътниците му, с помощта на неустановения 1 им водач, влезли през границата на страната ни от Република Турция в Република България, в района на гранична пирамида №232, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, през срязан отвор във възпрепятстващото съоръжение на границата.
След като преминал границата, подс. А.Х.А., съгласно дадените от водача указания, продължил да се придвижва заедно със спътниците си до мястото, от където е трябвало да ги вземе автомобил, който да ги откара до гр.София.
Междувременно разпитаният по делото като свидетел В.Д.Д. – на длъжност „ст.граничен полицай“ в 01 ГОДГ към ГПУ-Елхово при РД“ГП“-гр.Елхово, за времето от 08.00 часа до 20.00 часа на 24.11.2022г. по график, бил дневна смяна, назначен патрул заедно с колегата си – командирован служител, водач на куче. На същата дата около 14.05 часа патрула на св.Д. получил от Началника си сигнал за осъществено нарушение в района на 232 гр.пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент. Поради тази причина е било разпоредено на свидетеля и колегата му да извършат проверка и да установят мястото, където е била нарушена държавната ни граница. При извършената от състава на св.Д. проверка на обратната следа, били установени в района на гранична пирамида № 232, пресни следи с отпечатъци от множество обувки, които били с посока от Република Турция към Република България и продължавали към вътрешността на страната ни. Св.Д. и колегата му, водени от граничарското куче, тръгнали по следата. Около 19.00 часа на около 200 метра от асфалтовия път между селата Раздел и Голям Дервент, двамата гранични полицаи установили и задържали група от 12 лица - мъже, отговарящи на рисковия профил.
Същите не говорили български език, били без документи за самоличност и се самоопределили за граждани на Сирия. При задържането им не са оказали съпротива.
Впоследствие чуждите граждани били конвоирани до помещение за задържани лица в ГПУЕлхово.
При регистрацията на задържаните лица е било установено, че между тях е и подсъдимият А.Х.А., гражданин на Сирийската арабска република. Тъй като у подсъдимия не е бил намерен национален документ за самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни, вписани и в съставената дактилоскопна карта /л.17 от материалите по БП/. Видно от съдържанието на този документ, лицето се идентифицирало с имената: - А.Х.А. /A.H.A./, роден на 01.03.1999г. в гр.Дер Алзор, Сирийска арабска република, гражданин на Сирийска арабска република. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост от 28.11.2022г., издадена от БС при Районен съд-Елхово въз основа на получени данни от БС при МП, се установи, че подсъдимият А.Х.А. не е осъждан.
От представеното по делото от страна на участващия по делото прокурор при РПЯмбол писмо с рег.№105450-12602 от 09.12.2022г. на Дирекция „Миграция“ при МВР, се установи, че подс. А.Х.А. на 09.12.2022г. е бил изведен от СДВНЧ-Любимец поради подадена молба за международна закрила и предаден на служител на РПЦ-Харманли – ДАБМС.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия А.Х.А., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.2-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият след като изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, дава подробни обяснения за механизма на извършване на престъплението; от показанията на свидетеля В. Д. - служител при ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово , дадени в хода на 2 съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината.
Показанията на разпитания свидетел Д. се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на свидетеля Д.. Показанията на свидетеля кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими както към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, така и към мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия като установен заедно с още 11 чужди граждани на около 200 метра от асфалтовия път между селата Раздел и Голям Дервент и последвалото задържане на чуждите граждани от служители на ГПУ-Елхово.
Писмените доказателства, приложени по БП № 325/2022г. по описа на ГПУ-Елхово /справка за съдимост на подсъдимия, дактилоскопна карта, Заповед за задържане на лице от 24.11.2022 г., Протокол за полицейски обиск от с.дата, декларация от подсъдимия и приетото представено от прокурора уведомително писмо с рег. №105450-12602 от 09.12.2022г. на Дирекция „Миграция“ при МВР/, се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият А.Х.А. /A.H.A./, роден на 01.03.1999г. в гр.Дер Алзор, Сирийска арабска република, живущ в с.гр., гражданин на Сирийска арабска република, без образование, неженен, безработен, неосъждан, без документи за самоличност, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК, тъй като на 24.11.2022 г., в района на гранична пирамида № 232, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия А.Х.А. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от Р Турция към Р България. Същото е осъществено като на 24.11.2022г. подсъдимият е влязъл през границата на страната, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е задържан от граничните полицейски органи във вътрешността на страната ни - на около 200 метра от асфалтовия път между селата Раздел и Голям Дервент.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му, 3 дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че А.Х.А. е предприел пътуването си от Р.Турция, където е пребивавал около 12 години след като през 2011г. е напуснал родината си по произход и местоживеене - Сирия , като намерението му е било да потърси по-добър живот в Кралство Нидерландия. С оглед на това поетапно придвижване на подсъдимия и ползването на услугите на „каналджия“, не са налице основанията да се приеме, че А.Х.А. е влязъл на територията на страната ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота или свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание , в държавата му по произход – Сирия. Поради това и съдът в настоящия си състав прие, че действията на подс. А.Х.А. са били мотивирани по причини от социално-икономически характер, които не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ и Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия, навяват на извода, че А.Х.А. е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на Република България, от където да продължи за Кралство Нидерландия.