Решение № 3705 от 09.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3705 гр. София, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100508131 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „С.В.“ АД срещу постановление от 23.05.2022 на частен съдебен изпълнител Р.М. по изпълнително дело № 20227900400613, с което е отказано редуциране на адвокатския хонорар на взискателя в размер на 400 лв., от които 200 лв. за образуване на изпълнителното производство по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и 200 лв. за процесуално представителство по чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Поддържа се, че извършените от процесуалния представител на взискателя действия в изпълнителното производство се изразяват единствено в изготвяне на молба за неговото образуване, поради което от длъжника са дължими разноски за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от НМРАВ в размер на сумата 200 лв.

Жалбоподателят отделно сочи, че не е ясно за какво са начислени такси и разноски в общ размер на 259. 20 лв. от съдебния изпълнител. Моли се съда да отмени обжалваното постановление, като намали размера на приетото адвокатско възнаграждение, както и да отмени начислените такси и разноски по изпълнителното дело в размера, надвишаващ такива за образуване на изпълнително дело и изготвяне и връчване на поканата за доброволно изпълнение.

Взискателят Б..Я.М. не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ Р.М., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на 1 жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20227900400613 по описа на ЧСИ Р.М. е образувано по молба на Б..Я.М. от 19.04.2022г. за изпълнение на вземане по изпълнителен лист от 10.06.2021г., издаден по ахд № 8881/2015г. на АССГ. С молбата е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който е уговорено възнаграждение в размер на сумата 400 лв. за процесуалния представител на взискателя, подал молбата, като е удостоверено, че същият е заплатен в брой.

На 20.04.2022г. съдебният изпълнител едновременно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника е изпратил и запорно съобщение.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника – частен жалбоподател на 21.04.2022г., а съгласно отговор на запорно съобщение от Общинска банка изх. № ЗСи-101-2401+1/26.04.2022г. , дължимите суми са заплатени на взискателя на 26.04.2022г.

С възражение, обективирано в отговор на покана за доброволно изпълнине от 26.04.2022г., длъжникът е възразил срещу приетия размер на адвокатското възнаграждение и е направил искане съдебният изпълнител да посочи сумата 259. 20 лв., посочена в поканата за доброволно изпълнение, за какви действия е посочена като такси и разноски за изпълнението.

С писмено становище от пълномощника на взискателя от 03.05.2022г. е оспорено възражението на дружеството – длъжник с мотиви, че претендираното адвокатско възнаграждение е в минимален размер и се дължи както за образуване, така и за процесуално представителство по изпълнителното производство.

С обжалваното постановление от 23.05.2022г. съдебният изпълнител е оставил възражението без уважение, като не се е произнесъл по искането досежно конкретизиране на начислената сума от 259. 20 лв.

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, е основателна досежно обжалвания размер на присъденото адвокатско възнаграждение.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно чл. 78, ал.

5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални 2 действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото - така и ТР № 6/2013г. на ОСГКТ на ВКС. В конкретния случай, в хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя не е извършвал никакви други същински процесуални действия. Направеното искане за налагане на запор не налага различен извод, доколкото посоченият от взискателя изпълнителен способ е част от реквизитите на молбата за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК и посочването му не може да бъде ценено като действие по водене на изпълнителния процес по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Още повече, по делото се установява, че дължимите по делото суми са били погасени в срока за доброволно изпълнение.

Независимо, че формално е реализиран запор, съдът намира, че в случая не се налага различен извод, тъй като сумите са преведени от банката на съдебния изпълнител в рамките на срока за доброволно изпълнение и едва седмица след образуване на изпълнителното производство.

При така изложеното, съдът счита, че на взискателя се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., а именно - сумата 200 лв. Разпоредбата на т. 2 от Наредбата в случая е неприложима, тъй като касае по - голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител по проучване имущества на длъжника, справки, предлагане на множество начини за изпълнение в течение на производството и т. н.

Ето защо съдът приема, че жалбата досежно приетия размер на адвокатско възнаграждение е основателна и следва да се определи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в дължимия минимален размер от 200 лв.

Производството в частта по жалбата относно начислените такси и разноски в размер общо на сумата 259. 20 лв. следва да бъде прекратено и делото върнато на ЧСИ М., поради липса на обжалваем акт, респ. невъзможност на съда да извърши проверка за неговата законосъобразност. В кориците на делото действително не се съдържа сметка или друг акт на съдебния изпълнител, от който да е видно как е формирана процесната сума както към момента на връчване на призовката за доброволно изпълнение на длъжника, така и към момента на постановяване на обжалваното постановление от 23.05.2022г., в което също липсва подобно произнасяне. По делото е представена сметка от 23.06.2022г. /след постановяване на обжалваното постановление/, в която са определени такси общо в размер на 97. 20 лв., както и предходна сметка, но начислените в тях такси не възлизат на посочената в ПДИ сума. Предвид изложеното, след връщане на делото, ЧСИ следва да изготви сметка, в която да опише по вид и стойност всички отделни такси, които са начислени в рамките на общо определената сума, приета за събиране.

3

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по частна жалба на „С.В.“ АД, постановление от 23.05.2022г. на частен съдебен изпълнител Р.М. по изпълнително дело № 20227900400613, с което е отказано намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 400 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя Б..Я.М. по изпълнително дело № 20227900400613 по описа на ЧСИ Р.М. до размера на сумата от 200 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8131/22г. на СГС, ІІ а състав в частта по жалбата на „С.В.“ АД досежно начислените такси и разноски по изпълнително дело № 20227900400613 по описа на ЧСИ М. в размер общо на сумата 259. 20 лв., обективирана в призовката за доброволно изпълнение и ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4