Решение № 14172 от 17.12.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14172

Варна, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

Членове:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА канд № 20257050701789 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от М. Ж. Т., [ЕГН], чрез адв. И. Г. от *** срещу Решение № 763/19.06.2025г., постановено по АНД № 1796/2025г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено изцяло Наказателно постановление № 23-0003582/07.02.2025 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на касатора, за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7 ал. 1 т. 5 б. “в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лева, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. 3 от ЗДвП, като Т. е осъден да заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и на процесуалните правила. Твърди, че в хода на административното производство са допуснати нарушения, които въззивният съд не е съобразил. Оспорват се изводите на съда за доказаност на претоварването, тъй като не е установено реалното разстояние между осите на автомобила. Твърди, че не е налице субективният елемент от състава на нарушението – знание на водача, че автомобилът е претоварен. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което наказателното постановление да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, като посочва, че не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на другата страна, поради липса на документ, установяващ плащането му.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя чрез пълномощника си писмена защита, в която привежда допълнителни аргументи в подкрепа на позицията си.

Ответникът по касационната жалба Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, не се явява и не се представлява. В депозиран писмен отговор чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, по подробно изложени съображения. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от М. Ж. Т. срещу НП № 23-0003582/07.02.2025 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна, с което на касатора, за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7 ал. 1 т. 5 б. “в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. 3 от ЗДвП, за това, че на 05.12.2024г. на около 100 м.преди кръгово кръстовище с ул. Девня, в посока кръстовището, управлява товарен автомобил „Скания“ с рег. № [рег. номер], извършва обществен превоз на товари – земна маса по маршрут ул. Мир – ЗПЗ. При проверка след направено измерване с електронна мобилна везна и ролетка е установено, че извършва превоз с МПС с четири оси, механично окачване, като сумата на натоварване на двойната ос е 24 015 кг (трета ос-12 510 кг, четвърта ос-13 155кг), като разстоянието между трета и четвърта ос е между 1.3-1.8м. Това натоварване надвишава максимално допустимото от 18 000 кг. с 6 015 кг. Не са представени документи разрешаващи превишаването.

Във връзка с тези констатации на същата дата З. Ю. съставил на Т. АУАН № 345445. Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения. Писмени такива не постъпили и впоследствие по административнонаказателната преписка. Въз основа на съставения акт на 07.02.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, като наложил на касатора наказание „глоба“ в максималния размер от 3000 лева, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. 3 от ЗДвП.

За установяване на изложената фактическа обстановка съдът е изслушал показанията на актосъставителя З. Ю. и ги е кредитирал изцяло, тъй като свидетелят непосредствено е възприел превозвания товар и лично е установил размера на претоварването. Съдът е преценил, че показанията на свидетеля кореспондират на приобщените писмени доказателства и конкретно- на документа, отразяващ резултатите от измерването на тежестта на автомобила с техническо средство. Въз основа свидетелските показания и приобщените писмени доказателства съдът е счел изложената фактическа обстановка за безспорно установена.

За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; същото е и обосновано, правилно и законосъобразно. Не е констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като е счетено, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление са спазени установените в ЗАНН срокове и процедури, както и че същите съдържат изискуемите от цитираните разпоредби реквизити. Изводът на АНО за безспорната установеност на процесните нарушения е счетен за единствено възможен, предвид събраните по делото доказателства, а приложението на материалния закон е оценено като правилно. Прието е, че наказанието правилно е определено в максималния допустим размер, предвид установеното значително претоварване на превозното средство. Изложените в жалбата възражения за непълнота на описанието на нарушението, за липса на субективна страна на деянието, както и тези относно начина на измерване на разстоянието между осите, са отхвърлени като неоснователни.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за постановяване на обжалваното решение при неправилно приложение на материалния закон, се явяват касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно в основната си част, с изключение на тази, касаеща размера на наложеното наказание. Касационният състав на съда споделя мотивите на РС – Варна и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК в частта, касаеща изводите за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за осъществяването на състава на вмененото на касатора нарушение и за правната му квалификация. При формирането на посочените изводи РС – Варна е изследвал обстоятелствата по делото, извършил е правилна преценка на релевантните по делото факти, които надлежно са изведени от всички относими доказателства, въпреки пестеливото изложение. Съдът също така правилно е отнесъл фактите към правото.

Споделя се на първо място извода на РС – Варна, че в хода на административнонаказателното производство не се установява да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават НП до степен да бъде отменено. Правилно въззивният съд е счел за доказано извършването на описаното в наказателното постановление нарушение.

На останалите възражения относно използваните измервателни средства, разстоянието между осите на автомобила и субективния елемент на нарушението съдът не споделя наведеното в касационната жалба, че разстоянието между осите, съгласно СРМПС е 5795м., тъй като това е това е стойност на междуосовото разстояние между първата и последната ос, а не между трета и четвърта.

По възражението за липса на субективния елемент – знание за това, че се управлява претоварено МПС, съдът намира, че същото е неоснователно, защото според чл. 4 ал. 1 т. 1 от Наредба № 7/27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, водачът на автомобила присъства задължително при товаренето и укрепването на товара и следи за спазване на изискването натоварването да се извършва в съответствие с максимално допустимата маса на ППС. Законодателят е вменил задължение на водача да присъства и да следи товарът да съответства на максимално допустимата маса на превозното средство. След като не е изпълнил това свое задължение и при положение, че нормативната уредба предвижда санкция за водач, извършващ нарушение от вида на процесното, като е приел да управлява автомобила, без да се осведоми за масата на товара, касаторът не би могъл да се позовава на липса на вина при извършването на деянието.

При това положение съдът намира, че не се констатират посочените от касатора основания за отмяна.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д ал. 1 ал. 3 и ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143 ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв. за касационната инстанция.

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 763/19.06.2025г., постановено по АНД № 1796/2025г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА М. Ж. Т., [ЕГН], гр. Варна да заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна сумата в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: