Определение № 11 от 06.01.2025, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 284/2024
- Вид
- Определение № 11
- Подписан
- 06.01.2025
- В сила
- 10.04.2025
- Състав
- Аделина Тушева, Елизабета Кралева, Александра Нанова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 (5) · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11 гр. Монтана, 03.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Аделина Тушева
Членове:
Елизабета Кралева
Александра Нанова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20241600500284 по описа за 2024 година
Производството по делото е за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК.
Същото е образувано въз основа на молба вх.№4739/4731 от 11.11.2024година подадена от адв.С. С. от АК П. в качеството на пълномощник на Д. К. за изменение на определението по настоящето дело в частта за разноските.В молбата се твърди, че на В. В. са присъдени разноски в размер на 2200 лева за инстанцията.За тази претенция разбрали за първи път от постановеното определение. По време на личните посещения на процесуалния представител на Д. К. за преглед на делото преди заседанието са липсвали доказателства за заплатен и претендиран адвокатски хонорар.В съдебното заседание съдебният състав не е докладвал, че има претенция за адвокатски хонорар със съответна стойност и не предоставил на адвокат С. С. да се запознае с тази претенция,.Смята, че по този начин е препятствана възможността за упражняване на правата по чл. 78 (5) ГПК. Счита, че в случая следва искането на В. да бъде оставено без уважение или срокът за възражение за прекомерност да бъде продължен, тъй като не е дадена възможност за реализация на такова възражение.
Предвид на горното моли съда да измени определението в частта за разноските, като се присъдят на В. разноски, които са адекватни на положения и вложен труд и правна сложност. В тази връзка и предвид на втория пункт по-горе моли съда да счита настоящото за възражение по смисъла на чл. 78 (5) ГПК.
Процедурата по чл.248,ал.2 от ГПК е изпълнена , като е изпратен препис от молбата на насрещната страна.
От В. В., гр.*е постъпил в срок възражение по молбата с изложени довод за нейната неоснователност. Твърди се, че по делото е заявено и е налично по приложените писмени доказателства становище с приложен списък на разноските.Процесуалния представител на молителката е участвал лично в о.с.з.на 07.10.2024г. и не е бил лишен от възможност да изрази становище но техните искания по Чл.78 от ГПК, както и да заяви на същото основание претенции и приложи доказателства за тях .По отношение 1 възражение за размера на присъдения хонорар, товъзразяващата страна е следвало да изходи, както от сложността на направеното искане, така и от размера на материалния интерес, чиято отмяна се стреми да постигне, като към дата 07.10.2024 година той е около 20 400.00 лева , а съобразно НМРАВ в този случай хонорара но Чл.78 от ГПК, вр.Чл.7, ал.2, т.З същия се определя В МИНИМАЛЕН РАЗМЕР на 2 236.00 (две хиляди двеста тридесет и шест), лева, като при по-прецизна оценка този размер е по-голям! Т.е. дори по същество на обсъждане на претенцията, същата е незаконосъобразна и недоказана.
Моли съда да остави без уважение искането за изменение на определението в частта за разноските.
МОС като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направеното искане, приема следното:
Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248,ал.1 от ГПК и разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:
С Определение №624 от 17.10.2024година ОС се е произнесъл по подадената молба за отмяна на неприсъствено решение като е оставил същата без разглеждане като недопустима и е прекратил производството по делото.Със същото определение Д.К. е осъдена да заплаши на В. В. сумата от 2200.00лева разноски за въззвната инстанция.Същите са присъдени в пълния размер на поисканите от страната разходи направени за адвокатско възнаграждение , поради липса на направено възражение за прекомерност, каквото МОС не е обсъждал дали е налице.
Видно от писмените доказателства по подадената молба за отмяна на неприсъствено решение е постъпил отговор на 10.06.2024година от В. В. ,с която е изложил становище по делото чрез адв.Ч. Т., като е приложил и пълномощно с уговорено възнаграждение в размер на 2200.00лева, платено при подписване на договора.Препис от това становище е изпратено на молителката Д. Н. за което свидетелства съобщение на л.36 от делото.
В съдебно заседание от 07.10.2024година молителката е представлявана от адв.С. С., който не е възразил срещу размера на направените разноски за адвокатско възнаграждение и същото е присъдено в пълен размер,така както е поискано с отговора.
От гореизложеното е видно, че са налице предпоставките на чл.78,ал.3 от ГПК и правилно са присъдени направените от ответната страна разноски, което не налага изменение на постановеното определение в частта за разноските.
Не са налице и условия за продължаване на срока за възражение по чл.78,ал.5 от ГПК, тъй като с оглед разпоредбата на чл.63,ал.1 от ГПК същите могат да бъдат продължени по молба назаинтересованата страна подадена преди изтичането им.В случая срокът за горното възражение е изтекъл.
С оглед гореизложеното МОС намира, че не са налице условия за изменение на определението в частта за разноските, поради което молбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
При този анализ на доказателствата,МОС намира, че определението в частта за разноските е правилно и следва да бъде потвърдено, а молбата като неоснователна да остане без уважение.
По отношение искането за присъждане на разноски на В. В., МОС намира с оглед трайната съдебна практика, че такива не следва да се присъждат, тъй като не се касае за самостоятелно производство.В производството по чл.248 ГПК разноски не се дължат.Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт,с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.Производството по чл.248 ГПК се 2 провежда след като делото е приключило в съответната инстанция и по него не се присъждат допълнително разноски..
Водим от гореизложеното,
МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№4739/4731 от
11.11.2024година подадена от адв.С. С. от АК П. в качеството на пълномощник на Д.К. за изменение Определение №624/17.10.2024година по настоящето дело в частта за разноските като неоснователна.
На основание чл.7ал.2 от ГПК препис от определението да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд София в едномесечен срок от връчването му на сраните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3