Решение № 916 от 03.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. Пловдив, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330206126 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С.П.В., ЕГН: **********, с адрес: *** против Електронен фиш серия К № 3910009 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.

Твърди, че на мястото на извършване на нарушението няма монтирано устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за осъществяван видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно уведомена, жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. С.П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Взема становище неправилно да е определен субектът на отговорността, тъй като жалбоподателката не е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, а електронният фиш е издаден против нея, без предшестваща писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от дружеството собственик. Пледира, че електронният фиш е следвало да бъде анулиран, тъй като жалбоподателката е представила 1 декларация, в която е посочила извършителя на нарушението, и е приложила копие на договор за ползване на процесния автомобил. Претендира адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на близък на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С.П.В., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката на 04.09.2021 г., установено от приложения по преписката екземпляр от ЕФ, изпълняващ функцията на разписка, а жалбата е подадена на 07.09.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *** бил собственост на търговско дружество „Мого България“ ЕООД, ЕИК: 204009205.

Жалбоподателката С.П.В. била заявена от собственика и регистрирана в информационните масиви на МВР като ползвател на този автомобил.

Превозното средство се използвало от жалбоподателката и от свид. Е.Д.Д., с когото тя живеела във фактическо съжителство.

На 25.08.2020 г. в 15:57 часа в гр. Пловдив, на бул. „Пещерско шосе“ до № 156а жалбоподателката В. управлявала лекия автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *** със скорост на движение от 77 км/ч при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр. номер 546. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 2

80 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 77 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 27 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателката В. бил издаден Електронен фиш серия К с № 3910009, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

На 07.09.2021 г. жалбоподателката В. подала жалба против електронния фиш пред Районен съд – Пловдив.

На 08.09.2021 г. в ОД на МВР – Пловдив постъпила писмена декларация от жалбоподателката В. във връзка със съставения й Електронен фиш серия К № 3910009. В декларацията В. посочвала, че не е сигурна кое лице е извършило нарушението, за което е издаден електронният фиш, но че това е обстоятелство, което ОД на МВР – Пловдив могла да установи. Към декларацията не било приложено копие от свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на друго лице. Вместо това бил представен договор за ползване, сключен между жалбоподателката и свид. Д..

По така подадената писмена декларация от жалбоподателката В. бил постановен отказ с рег. № 103000-23456/16.09.2021 г. за анулиране на обжалвания електронен фиш.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства, както и на гласните доказателствени средства по делото.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 4-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 546 е преминало последваща метрологична проверка на 13.03.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-27481/27.08.2020 г. се установява, че на дата 25.08.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела статични изображения с номера от 19520 до 19543, с начален час на работа 13:00 ч. и краен час на работа 16:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.

„Пещерско шосе“ до № 156а, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от 3 клип № 19543 от радар TFR1-M № 546 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 80 км/ч, а заснемането е извършено на 25.08.2020 г. в 15:57 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че жалбоподателката С.П.В. е регистрирана като ползвател на автомобила.

От протокол за извършено обучение на служители от сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Пловдив за работа с АТСС тип „ TFR1-M“ (лист 21 от делото) се изяснява, че на дата 24.10.2018 г. *** К.Г.И., който е съставил протокол за използване на АТСС с рег. № 1030р-27481/27.08.2020 г., е преминал обучение за работа с техническо средство за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“.

От Заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН (лист 2628 от делото), изменена и допълнена със Заповед № 2050-10/14.05.2019 г. на председателя на ДАМТН (лист 29-30 от делото) се установява, че Главна дирекция „Национална полиция“ е оправомощена от председателя на ДАМТН да извършва последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, както и че срокът на оправомощаването е 5 години от датата на издаване на заповедта.

От документ, наименуван „декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП“ от жалбоподателката С.П.В. (лист 38 от делото) се изяснява, че същият е подаден от В. пред ОД на МВР – Пловдив с твърдение, че владението на процесния автомобил с рег. № *** е предоставено на свид. Е.Д.Д. за периода от 01.08.2020 г. до 31.07.2021 г., както и че жалбоподателката не знае кое лице е управлявало автомобила при извършването на нарушението. Установява се още, че към декларацията не е приложено копие от СУМПС на друго лице.

От договор за ползване от 01.08.2020 г., сключен между С.П.В. и Е.Д.Д.

(лист 40-41 от делото) се изяснява, че от страна на жалбоподателката В. е учредено в полза на свид. Д. правото да ползва безвъзмездно лекия автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *** за срок от една година, считано от 01.08.2020 г.

От писмо с рег. № 103000-23456/16.09.2021 г. от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 39 от делото) се установява, че въз основа на представените от жалбоподателката В. писмена декларация и договор за ползване е отказано да бъде анулиран процесният Електронен фиш от серия К № 3910009, тъй като към декларацията не е било приложено копие от СУМПС.

От писмо с вх. № 12978/17.02.2022 г. от началник на сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик (лист 57 от делото) се изяснява, че свид. Е.Д.Д. има издадено на 10.01.2018 г. от ОДМВР-Пазарджик свидетелство за управление на моторно превозно средство, като след издаването му не е декларирал неговото изгубване, нито е искал издаването на дубликат.

От показанията на свид. Е.Д.Д. се установява, че той живее заедно с жалбоподателката В., като и двамата ползват процесния автомобил, който стои пред общото им жилище. Изяснява се още, че има сключен договор 4 между В. и свидетеля за ползването на автомобила, но към датата на деянието той не е бил изцяло във владение на Д., а се е ползвал и от двамата. Досежно твърдението на свид. Д. да е бил загубил свидетелството си за управление на МПС точно когато жалбоподателката е подавала декларацията си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, след което веднага да го е намерил съдът не кредитира показанията на свидетеля в тази част. Същите се ценят като поддържане на защитна теза на жалбоподателката, което следва да бъде обяснено с факта на съвместното им съжителство и желанието да помогне на В. да избегне понасянето на отговорност за извършеното деяние. Анализирани съвместно със справката от сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, се установява и че е съществувал надлежен ред, по който жалбоподателката да се снабди с копие от СУМПС на свид. Д., но двамата са бездействали, което не представлява извинителна причина за непредставяне на задължителното приложение към декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.

„Пещерско шосе“ до № 156а; датата – 25.08.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 15:57 часа; регистрационният номер на МПС – ***; ползвателят, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателката С.П.В.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 77 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Разпечатката съдържа 40 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d179874-094f-4dd4-afe0-2042abea2f62